4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 581
София, 26.07.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти юли две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
ч.гр.дело №493/2012 година.
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от адв. В. Д. – процесуален представител на ищците Д. Й. Д., С. Й. Б. Ц. В. Н., и тримата [населено място], против въззивно определение от 09.4.2012 г. по ч.гр.д.№2315/2012 г. по описа на Софийския градски съд, т.о., V-1 състав.
Обстоятелствата по делото са следните:
Д. Й. Д., С. Й. Б. Ц. В. Н., и тримата [населено място], са предявили против Р. Р. Г. от [населено място], иск с правно основание чл.108 ЗС. Въз основа на исковата молба е образувано гр.д.№14696/2011 г. по описа на Софийския районен съд, І ГО, 28 състав.
С разпореждане от 21.4.2011 г. първоинстанционният съд е дал указания на ищците по чл.129, ал.2, във връзка с чл.127 и чл.128 ГПК.
С разпореждане от 07.10.2011 г. СРС отново въз основа на цитираните по-горе текстове е дал повторни указания на ищците.
С разпореждане от 04.11.2011 г. първоинстанционният съд е върнал исковата молба, на основание чл.129, ал.3 ГПК.
С определение от 09.4.2012 г. по ч.гр.д.№2315/2012 г., по частна въззивна жалба от ищците Софийския градски съд, т.о., V-1 състав, е потвърдил разпореждането на районния съд за връщане на исковата молба. Въззивната инстанция е приела, че ищците не са отстранили в указания им срок нередовностите на исковата молба, и въпреки двукратните указания на съда, нередовностите са били отстранени частично. Въззивната инстанция е препратила към мотивите на първата инстанция.
В изложението към частната касационна жалба се твърди, че въззивната инстанция се е произнесла по съществен процесуалноправен въпрос от значение за решаване на делото, а именно – “Ако изискванията на съда за отстраняване нередовността на исковата молба са неизпълними от ищеца, това означава ли, че съгласно чл.129, ал.2 ГПК указанията, дадени от съда са точни и ясни. Като въпрос от значение за точното прилагане на закона е и противоречието с практика на ВКС и други съдилища. По-нататък в и4зложението се сочи, че следователно СГС е допуснал неправилност на съдебния си акт, който след като е възприето виждането на първоинстанционния съд по въпроса образува единно цяло между акта на първоинстанционния и въззивния съд, като нито единия, нито другия е възприел за какво става въпрос в случая.
Моли се за допускане на обжалваното определение до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК, че частната жалба е подадена в законния срок.
За да се произнесе по допустимостта на въззивното определение до касационно обжалване съдът съобрази следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК допускането до касационно обжалване на определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, е предпоставено от посочване на материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за решаването на делото, който е решен от въззивния съд при някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно т. 1 на ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата вола на съда, но не и за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Обжалваното решение, респективно определение, не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за решаването на делото, решен от въззивния съд при някоя от хипотезите на т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно посоченото тълкувателно решение непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.
Поставеният от частния касационен жалбоподател въпрос е даден бланкетно, без да се сочи какво точно от указанията на първоинстанционния съд е точно и ясно, съответно изпълнимо или неизпълнимо.
Останалата част от изложението представлява навеждане на касационни оплаквания, които обаче следва да се разгледат и на тях да се отговори, едва когато въззивното определение бъде допуснато до касационно обжалване.
Пред вид изложеното не са налице основания за допускане на обжалваното определение до касационно обжалване.
Водим от изложените съображения и на основание чл.278, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение от 09.4.2012 г. по ч.гр.д.№2315/2012 г. по описа на Софийския градски съд, т.о., V-1 състав, по подадената от адв.В. Д. – процесуален представител на ищците Д. Й. Д., С. Й. Б. Ц. В. Н., и тримата [населено място], частна касационна жалба, вх.№49213/07.5.2012 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: