О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.581
София, 26.08.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и втори март две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело № 554/2012 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. п. к. „К.”, [населено място], обл.С. срещу въззивно решение № 112 от 11.04.2012 г. по в.гр.д.№ 70/2012 г. на Смолянския окръжен съд. С последното е потвърдено решение № 271 от 23.12.2011 г. по гр.д.№ 306/2011 г. на Девинския районен съд, с което са отменени по предявения от Н. Р. В., [населено място] иск с правно основание чл.58 ЗК всички решения, взети от общото извънредно изборно събрание на ответната кооперация, проведено на 13.05.2011 г. в стола на СОУ-Б..
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, а достъпът му до касационно обжалване е обоснован с наличието на предпоставката по чл.280, ал.1, т.2 ГПК
Ответникът Н. Р. В. оспорва жалбата, както и наличието на основания за допускането й до разглеждане. Претендира разноски за производството.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по основанията по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е уважен предявеният от ищеца иск по чл. 58 ЗК и са отменени като незаконосъобразни взетите решения на проведеното на 13.05.2011 г. извънредно годишно О. събрание на ответната кооперация, въззивният съд приел въз основа на събраните по делото доказателства, че не са спазени изискванията на чл. 16, ал. 1 ЗК за свикване на общото събрание с писмена покана, надлежно връчена на всички член-кооператори най-малко 14 дни преди датата на провеждането му, като незаконосъобразността на процедурата по разгласяване на събранието и неговия дневен ред е обоснована с липсата на доказателства за редовно връчени покани на член-кооператорите, част от които само са се подписали в представения по делото актуален списък, а за другите липсват данни за изпратени до тях покани с писмо с обратна разписка. Прието е наличието на разминаване в броя на присъствалите на ОС членове и на тези, участвали в избора на нов председател и членове на УС и КС, от което е направен извод за отсъствието на валидно взети решения. Счетено е за неоснователно възражението, че вписването в ТР на новоизбрания председател съставлява основание да се приеме, че при подготовката на събранието не са били допуснати твърдяните в исковата молба и установени от съда съществени нарушения, като е изтъкнал, че регистърното производство е строго формално и е свързано с проверка само на валидното възникване на обстоятелствата, но в него не се контролира законосъобразността на взетите решения на ОС, които са предмет на самостоятелния исков ред – този по чл.58 ЗК.
Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия, второ отделение, намира, че касационно обжалване не следва да се допусне.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът е формулирал следните правни въпроси: „1. При вписване на взети решения от ОС на кооперацията означава ли, че извършената от длъжностното лице по регистрация преценка за валидност е обуссолева от законосъобразното свикване и провеждане на ОС и 2. Индиция ли е вписването в ТР на новоизбрания председател и членове на УС и на КС на кооперацията за законосъобразност на всички взети решения”. Налице е позоваване на основанието по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК – противоречиво разрешаване на правните въпроси от съдилищата. Във връзка с поддържаното основание са представени две решения на САС.
Формулираният от касатора въпрос, свързан с обхвата на проверката от длъжностното лице по регистрацията по чл. 21 ЗТР няма определящо значение за изхода на делото. Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на ВКС, за да е налице общата предпоставка за достъп до касация по чл. 280, ал. 1 ГПК, е необходимо съответният правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд да е обусловил изхода на спора. Доколкото уважаването на иска по чл. 58, ал. 1 ЗК е обусловено от констатираните от съда нарушения, осъществени в процедурата по свикване на събранието и при гласуване на взетите решения като самостоятелни основания за отмяна на атакуваните решения, въведените от касатора въпроси не са единствено обуславящи за изхода на конкретното дело и произнасянето по него не би рефлектирало върху крайния резултат от спора.
Независимо от липсата на общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за достъп до касация, като недоказана следва да се прецени и поддържаната допълнителна предпоставка по т. 2 на тази разпоредба. Приложените от касатора решения на съдилищата не съдържат произнасяне по поставените правни въпроси – те са постановени в производства по обжалване на откази на длъжностното лице по регистрацията/ чл. 25 ЗТР/.
При този изход на делото на ответника по касация следва да се присъдят разноски в размер на 800 лв. – адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ и съдействие от 17.05.2012 г.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 112 от 11.04.2012 г. по в.гр.д.№ 70/2012 г. на Смолянския окръжен съд.
ОСЪЖДА Р. п. к. „К.”, [населено място], да заплати на Н. Р. В., [населено място] разноски по делото в размер на 800 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: