3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 581
гр. София, 27.06.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и шести юни през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 459 по описа за 2012г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, предл. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от Кооперация „Взаимоспомагателна кредитна кооперация на частни земеделски стопани – М. Инвест”, [населено място] срещу определение № 114/07.05.2012г. по т. дело № 393/2012г. на Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение, с което е оставена без разглеждане касационната жалба на Кооперация „Взаимоспомагателна кредитна кооперация на частни земеделски стопани – М. Инвест”, [населено място] срещу решение № 1522 от 09.11.2011г. по гр. дело № 2185/2011г. на Пловдивски окръжен съд.
В частната жалба се прави оплакване за незаконосъобразност и необоснованост на определението, поради което се иска неговата отмяна и разглеждане на касационната жалба. Релевирани са доводи за неправилно приложение на чл. 280, ал. 2 ГПК и липса на мотиви защо съставът на ВКС приема, че процесното дело е търговско. Частният жалбоподател поддържа становище, че не се касае до търговска сделка, тъй като ищците са физически лица, а предметът на делото е вземане по запис на заповед, който е издаден като гаранционно обезпечение по договор за заем.
Ответниците В. И. Б. и М. М. П., двамата от [населено място] не изразяват становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт, с който се прегражда по-нататъшното развитие на делото.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
Съдебният състав на ВКС, ТК е приел, че касационната жалба на Кооперация „Взаимоспомагателна кредитна кооперация на частни земеделски стопани – М. Инвест”, [населено място] е процесуално недопустима, тъй като решението на Пловдивски окръжен съд не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК, изм. ДВ, бр. 100/21.12.2010г. поради това, че е търговско дело с цена на иска до 10 000 лв.
Обжалваното определение на ВКС е правилно. С разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК /изм. ДВ, бр. 100/21.12.2010г., в сила от 21.12.2010г./ е въведен нов обективен критерий за ограничаване достъпа до касационно обжалване – не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. за граждански дела и до 10 000 лв. за търговски дела. В конкретния случай с касационната жалба на Кооперация „Взаимоспомагателна кредитна кооперация на частни земеделски стопани – М. Инвест”, [населено място] е обжалвано въззивно решение, с което е отменено частично първоистанционното решение, признато е за установено, че ищците не дължат на ответната кооперация сума в размер 3 771 лв. заедно със законна лихва от 08.08.2005г. до окончателното й изплащане, за заплащането на която сума е издадено определение по ч. гр. дело № 4457/2005г. на Пловдивски районен съд въз основа на несъдебно изпълнително основание – запис на заповед, обезсилен е изпълнителният лист за горепосочената сума, първоинстанционното решение е потвърдено в останалата част, с която са отхвърлени предявените искове за признаване за установено, че вземането на ответната кооперация в размер 2 949 лв. заедно със законната лихва от 08.08.2005г., за която е издадено определение по ч. гр. дело № 4457/2005г. на Пловдивски районен съд въз основа на несъдебно изпълнително основание – запис на заповед, не съществува, и са присъдени разноски. Делото е търговско, независимо че се касае до отрицателен установителен иск по реда на чл. 254 ГПК /отм./, тъй като вземането – предмет на иска произтича от правоотношение, възникнало между страните по търговска сделка съгласно чл. 286, ал. 2 във връзка с чл. 1, т. 8 ТЗ – запис на заповед, предявеният иск е под определения минимален размер за касационно обжалване – 10 000 лв. и касационната жалба е подадена на 14.12.2011г., поради което не се прилага старият процесуален ред, предвиден в § 25 от ПЗР на ЗИДГПК /ДВ, бр. 100/2010г./. Обстоятелството, че записът на заповед е издаден за обезпечение на вземане по договор за заем не променя характера на делото като търговско, тъй като искането по чл. 237, б. „е” ГПК /отм./ за издаване на изпълнителен лист на извънсъдебно основание е по търговска сделка – запис на заповед, което обуславя и характера на делото по иска на основание чл. 254 ГПК /отм./ като търговско.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното определение на ВКС, ТК, състав на Първо отделение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 114/07.05.2012г. по т. дело № 393/2012г. на Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.