ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 581
София, 29.05.2017г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шести март две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. д. № 4012 по описа за 2016г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на Д. Д. С. от София, приподписана от адвокат Р. Д., срещу въззивното решение на САС от 25.ІІ.2015г. по в.гр.д. № 279/2014г.
Ответникът по касационната жалба Е. Е. К. – гражданин на Руската федерация, Република К., [населено място], не е подал отговор по реда на чл.287 ал.1 ГПК.
Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок, от страна, имаща право и интерес от обжалването, и срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ съобрази следното:
С решението си от 25.ІІ.2015г. САС е потвърдил решението на СГС от 06.ІІ.2013г. по гр.д. № 3521/2008г., с което са отхвърлени предявените от Д. С. срещу Е. К. искове за присъждане на 520000лв. /211031 щ.д./ обезщетение за имуществени вреди и 100000лв. обезщетение за неимуществени вреди.
Въззивният съд е приел, че представените доказателства не установяват вземане на ищеца към ответника въз основа на прехвърлени му от [фирма] вземания за вреди от неизпълнен договор между събирателното дружество и фирма „Б.”, регистрирана в Република К., изразяващи се в предадени парични средства в общ размер 48560 щ.д., стойността на два товарни автомобила 43632 щ.д. и стойността на дяловото участие в съвместната фирма „Б.” 20000 щ.д. Няма данни към датата, фигурираща в протокола за общото събрание на съдружниците, на което е взето решение „вземанията към …. да бъдат предоставени на ищеца”, кои лица са имали такова качество – от справка в Търговския регистър е установено, че към датата на заявлението за пререгистрация на дружеството то е с наименование [фирма] със съдружници Д. Д.С., П. Д. С., К. Д. С. и С. Д. С., които не съвпадат с тези, вписани в протокола; освен това протоколът сам по себе си не е достатъчен за прехвърляне на вземанията, а следва да е налице и договор за това, какъвто не е представен, а няма и твърдения да е сключван. Не се установява и твърдението, че събирателното дружество има вземания към ответника от неизпълнен договор – по делото няма данни за сключване на такъв договор/договори. Липсват при това положение основни елементи от фактическия състав на отговорността за неизпълнение на договорно задължение, обуславящо неоснователност на иска.
Във връзка с претенцията за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е прието, че не са установени елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане – вреда в резултат на морални травми, многократни стресови състояния, довели до увреждане на здравето на ищеца, противоправно поведение на ответника и причинна връзка между двете. Недоброто здравословно състояние само по себе си не е вреда, защото то може да се дължи на обективни причини или на други субективни обстоятелства, а не на действия на трети лица, в случая – на ответника.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочи нарушаване на тълкуването и прилагането на чл.79 ЗЗД; основната причина за отмяна на решенията на СГС и САС била неоснователното лишаване на касатора от правна защита от СГС – служебният му защитник си дал отвод, а не му бил назначен друг. Съществен въпрос, нарушен от съдилищата, бил: неприемането на митнически и международни инвойс фактури, приемане на документи с невярно съдържание /акт от 20.ІV.1993г./ и твърденията на ответника, без доказателства, че фирмите К., Б. и Братя Д. нямат взаимни задължения. Сочат се нарушения на съда: ответникът приложил документ с невярно съдържание, че е доставил стока януари 1993г., каквато не е доставял и касаторът не бил подписвал този документ; арендата на двата автомобила била оформена едва в края на годината и след като 1993г. ги задържа незаконно, с цел присвояването им ответникът взел писмо от МВР П., че са повредени от 20.ХІІ.1993г.; писмото на К. от 14.ІІ.1993г. касаторът отменил нотариално декември 1995г., с което отменил бракуването на автомобилите; К. не превел в банковата сметка на касатора никакви пари за арендата, а той е печелел с тях; неизвестна била съдбата на съвместната фирма Б. с дяловото участие на касатора, всичката валута и стока, получени от К. по договора и устава на Б., трябвало да постъпват в Б.. Съдът не изискал от Р.К. документацията за незаконното присвояване на автомобилите от К. и дори не си направил труда да прочете делото, защото К. твърди, че е превеждал част от задълженията към касатора на Г. и Монтажи в негова полза, без да сочи документи. Делото следвало да бъде върнато на СГС с указания да се изиска документацията от Р.К., където е регистрирана фирма Б., защото касаторът не бил участвал в ликвидацията, нито получил дяловото участие и натрупаната от сделки валута в Б..
ВКС на РБ намира, че касационно обжалване на атакуваното решение не следва да бъде допускано. Предвидената в закона предпоставка за това е произнасяне от въззивния съд по материалноправен/процесуалноправен въпрос от съществено значение за изхода на спора, разрешен в противоречие с практиката на ВКС, или разрешаван противоречиво от съдилищата, или от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въпросът трябва да е посочен от касатора в изложението му по чл.284 ал.3 т.1 ГПК с оглед диспозитивното начало и правото на защита на насрещната страна в гражданския процес, като ВКС няма правомощие да го изведе от изложението, а може само да го уточни и конкретизира /така ТР № 1/2009г. на ОСГТК/.
В разглеждания случай изложението не отговаря на тези изисквания. Част от изявленията в него изразяват личната преценка на касатора относно представени по делото писмени доказателства, относно действия на ответника, както и за фактическата обстановка по спора. Друга част от изявленията в изложението са твърдения за процесуални нарушения – относно събиране на доказателства и замяна на адвокат за осъществяване на правна помощ. Не са формулирани правни въпроси, по които се е произнесъл въззивният съд, обусловили изхода на спора, а касационният съд не може да ги вземе предвид служебно. Несъгласието на страната с фактическите и правни изводи в съдебния акт не е основание за допускане на касационно обжалване. Същото се отнася и до твърденията за допуснати процесуални нарушения. Изявленията в тази насока представляват основания за касационно обжалване по смисъла на чл.281 т.3 ГПК – за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Произнасяне по тях, обаче, касационният съд дължи в случай на допуснато касационно обжалване, но не и в производството по допускането, преценката в което касае само наличието или не на предвидените в закона предпоставки за това. Следва да се отбележи и че във въззивната си жалба касаторът не е заявил оплаквания във връзка със събирането на доказателства и осъществяването на предоставената му правна помощ, при което и по силата на чл.269 ГПК въззивният съд не е следвало да се произнася в тази насока. Следователно, дори да се приеме, че правен въпрос по смисъла на чл.288 ал.1 ГПК е посочен, той би бил неотносим към решаващите изводи в атакуваното решение, правещо безпредметно произнасянето по него от касационния съд.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд, ГК, ІІ състав, № 378 от 25.ІІ.2015г. по гр.д № 279/2014г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: