О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 581
гр. София, 29.06.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети май две хиляди и шестнадесета година , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
Като изслуша докладваното от съдия Керелска гр. дело № 1987/2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е за проверка допустимостта на касационното обжалване на решение № 2160/09.11.2015 г. , постановено по в. гр.д. №2413/2015 г. на Софийския апелативен съд по касационна жалба на Е. Д. Д. чрез адв. Ст. В..
С обжалваното решение след частична отмяна на решението по гр.д. № 886/2014 г. на СГС е постановено ново решение, с което Е. Д. Д. от [населено място] е осъден да заплати на П. И. Ф. е сумата от 4 600 щ.д., представляваща неизплатена част от главницата по договор за заем от 15.02.2007 г. , ведно със законната лихва от 21.01.2014 г. до окончателното изплащане на сумата , 1442,59 щ.д., представляваща законната лихва върху главницата за периода от 21.01.2011 г. до 21.01.2014 г. на осн. чл. 240 ,ал.1 и ал.2 ЗЗД и е потвърдено първоинстанционното решение в частта, в която Е. Д. Д. на осн. чл. 240 ЗЗД е осъден да заплати на П. И. Ф. сумата от 36 017 лв., дължима по договор за заем от 15.02.2007 г. и анекс към същия от 15.05.2008 г. , ведно със законната лихва от 21.01.2014г. до окончателното изплащане , както и 10 469,56 лв. мораторна лихва върху главницата за периода от 25.03.2011 г. до 21.01.2014 г.
Ответникът по касационната жалба П. И. Ф. изразява становище , че посочените от касатора въпроси не са ясно формулирани и са извън предмета на спора. Счита, че касаторът формулира възражения, каквито прави за пръв път пред касационната инстанция.Претендира разноски .
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, с оглед правомощията по чл. 288 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Независимо от процесуалната допустимост на жалбата, за да бъде разгледана по същество, следва да са удовлетворени допълнителните изисквания на закона, регламентирани в чл. 280 ГПК.
С представеното Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване съдът е формулирал пет въпроса / № 1.1,1.2,1.3 ,1.4 и 1.5/ които касаят тълкуването на договора във връзка с приложението на чл. 20 ЗЗД . Във връзка с тези въпроси касаторът се позовава на допълнителното основание по чл. 280,ал.1,т.1ГПК като сочи задължителна практика на ВКС – решения постановени при условията на чл. 290 ГПК. Въззивното решение обаче не е постановено в противоречие с цитираната задължителна практика доколкото съдът е тълкувал процесния договор съобразно изискванията на чл. 20 ЗЗД .Въпросите , относно това дали направеното тълкуване е правилно са въпроси по съществото на спора и касаят правилността на постановеното решение. С оглед на това същите нямат характер на правни въпроси по см. на чл. 280,ал.1,т.1 ГПК.Съгласно задължителното тълкуване дадено с ТР№ 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по ТД № 1/2009 г. /т.1/правният въпрос трябва да е от значение за изхода на конкретното дело , за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение , за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Досежно въпрос №1.5 „Може ли анекс между физически лица и търговско дружество, подписан от управителя на същото, да породи правни последици за страни по договор – физически лица,една от които е управителят на дружеството в качеството си на физическо лице? Действията на управител на търговско дружество пораждат ли правни последици за управителя в качеството му на физическо лице? „, който също касае тълкуването на договора и анексите към него, следва да се добави и това, че същият за прав път се повдига пред касационната инстанция . Поради това не е бил предмет на обсъждане от съдилищата.Възражението, което ответникът е направил своевременно с отговора на исковата молба е в друг смисъл а именно , че основният договор от 15.02.2007 г. е подписан от ответника в качеството му на управител на [фирма] и заемната сума е следвало да се предостави на дружеството , а не на ответника като физическо лице. В подкрепа на този довод ответникът се е позовал и на обстоятелството , че съгл.т.8 от договора е посочено, че юридическото лице ще обезпечи кредита с движимо и недвижимо имущество. Отговор на това възражение е даден в първоинстанционното решение, който е възприет и от въззивната инстанция доколкото е потвърдила решението в тази част без да излага различни съображения. С оглед на изложеното въпросите под №1-1,1-2,1.3,1.4,1.5 нямат характеристиката на правни въпроси по смисъла на чл. 280,ал.1,т.1 ГПК, поради което не се налага проверка на посоченото допълнително основание по чл. 280,ал.1, т.1 ГПК и решения на ВКС , съставляващи задължителна практика. Същото се отнася и до останалите въпроси в Изложението на касатора по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК.Въпросът „погасява ли се по давност задължение след изтичане на петгодишна погасителна давност „ е посочен общо без връзка с конкретния предмет на спора. Спорът по делото обхваща няколко различни по своя характер претенции , което от своя страна обуславя различна погасителна давност. Вземането за главница по договор за заем се погасява с изтичането на общата петгодишна давност / чл.110 ЗЗД/ , а вземането за лихва – с изтичането на тригодишна давност / чл.111,б.”в” ГПК/, което е било съобразено от въззивната инстанция при постановяване на обжалваното решение.Въззивният съд е приел, че е погасена по давност претенцията за договорна лихва за периода от 15.03.2009 г. до 15.03.2010 г. в размер на 18 000 , както и частично претенцията за мораторна лихва като е приложил относимата погасителна давност , която в случая е три години. Същевременно въззивното решение не е постановено в противоречие с посоченото Р №679/28.01.2011 г. по гр.д.№10011/2009 г. , ІV г.о на ВКС ,където е прието, че давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Въпросът „Може ли срокът на договор сключен между две физически лица да бъде продължен с анекс , сключен между същите две лица, второто в качеството му на управител на търговското дружество, а не в лично качество, включва тълкуване на анекса , което е в противоречие с възражението, което ответникът е направил в срока по чл. 131 ГПК , че договорът като цяло е сключен между ищеца като физическо лице и дружеството-юридическо лице , което ответникът е представлявал в качеството на негов управител.
Въпросът има ли задължение съдът да обсъди всички обстоятелства по делото и посочи кои правно-релевантни факти счита за установени, при формиране на своето вътрешно убеждение, на практика съставлява оплакване за допуснато процесуално нарушение / чл. 235,ал.2 ГПК и чл. 236,ал.2 ГПК/, което обосновава неправилност на решението / чл. 281,т.3 ГПК/ и може да бъде предмет на разглеждане в евентуалното производство по чл. 290 ГПК, при разглеждане на касационната жалба по същество, а не в настоящото производство , което има друг предмет.
С оглед на изложеното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. счита, че не са изпълнени изискванията за закона, обуславящи достъпът до касационно обжалване.
С оглед изхода на настоящото производство, касаторът следва да заплати на ответника по касация направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 1500лв.
Мотивиран от горното, ВКС, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2160/09.11.2015 г. , постановено по в. гр.д. №2413/2015 г. на Софийския апелативен съд.
ОСЪЖДА Е. Д. Д. , [населено място], [населено място] – София , [улица] да заплати на П. И. Ф. от [населено място] направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 1 500лв. адвокатско възнаграждение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: