ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 581
София, 30.06.2016г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и осми юни две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА гр.дело № 2312 по описа за 2016 година
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. И. К. от [населено място], чрез пълномощника му адв. Г. И. срещу решение от 02.07.2015г., постановено по в.гр.д. №17701/2014г. по описа на Софийски градски съд, ГО, ІІ-Б в.състав. Със същото, на основание чл.126, ал.2, вр. с ал.1 от ГПК е обезсилено решение № ІІ-61-55 от 29.06.2010г., постановено по гр.д.№5797/2007г. на Софийски районен съд, ГО, 61-ви състав, с което е отхвърлен предявеният от А. К. срещу [фирма] /л./, [населено място] иск с правно основание чл.245, ал.2, във вр. с чл.128 от КТ за заплащане на сумата от 1042 щ.долара, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата от 5450 щ.д. за периода от 01.01.2002г. до 06.06.2002г. и е прекратено производството по делото.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно и се иска негвата отмяна.
Ответникът по касационната жалба [фирма] /л./, [населено място] не е взел становище по същата.
Жалбата е подадена в срока по чл.283 от ГПК, от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл.287, ал.1 от ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение намира, че касационната жалба е процесуално допустима. По заявените основания за допускане на касационно обжалване, съдът намира следното:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че с влязло в сила решение от 31.07.2002г., постановено по гр.д.№10968/2001г. по описа на Софийски районен съд, 78-ми състав, е осъдено [фирма] да заплати на А. И. К. сумата от 5400 щ.д., представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода от м.януари 1999г. до м.септември 1999г. и от м.януари 2000г. до м.август 2000г., както и мораторна лихва за забава в размер на 570.30 щ.д., за периода от датата на изискуемостта помесечно, на основание чл.245, ал.2 от КТ, ведно със законната лихва от 04.12.2001г. до изплащане на сумата. Следователно претенцията, предмет на настоящето производство се явява повторно предявена, доколкото на ищеца му е била вече присъдена претендираната мораторна лихва по цитираното предходно съдебно решение. Поради това е приел, че производството по делото следва да бъде прекратено, а първоинстанционното решение, като недопустимо, следва да бъде обезсилено.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване на решение от 02.07.2015г. по в.гр.д. №17701/2014г. на Софийски градски съд, по следните съображения:
Жалбоподателят не е посочил основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване и не е формулирал въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което не е налице общата предпоставка на този законов текст за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Според ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране. Задължението на жалбоподателя по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК за точно и мотивирано изложение на касационните основания, е относимо и към основанията за допускане на касационно обжалване, съдържащи се в приложението към касационната жалба по ал. 3, т. 1 на същата правна норма. Посоченият от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните жалби. Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. К. съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба.
С оглед на гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 02.07.2015г., постановено по в.гр.д. №17701/2014г. по описа на Софийски градски съд, ГО, ІІ-Б въззивен състав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.