7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 581
С., 31.08.2010 година
Върховният касационен съд на Р. Б., второ търговско отделение, в закрито заседание на 28.05.2010 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 27/2010 година
Производството е по чл.288 ГПК, във вр. с чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ТД[фирма], гр.Русе против въззивното решение на Великотърновския апелативен съд № 187 от 13.10.2009 год., постановено в.гр.д.№ 436/2009 год., с което е оставено в сила решение на Русенския окръжен съд № 88 от 24.02.2009 год., по т.д.№ 21/2008 год. и на осн. чл.646, ал.2, т.1 ТЗ е обявена за нищожна по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „ПРОИЗВОДСТВЕНА К. П.-П.”с.П. сключената на 23.04.2003 год. между последната и ТД[фирма], като купувач покупко- продажба на недвижим имот, обективирана в нотариален акт № 051, т.ІІ, рег. №1859, дело № 188/2003 год. на нотариус № 433, вх. рег.№ 4630/ 24.04.2003 год. на С. по вписванията Русе, акт № 196, т.Х, дело № 2377/2003 год., партидна книга стр. 34639, 36537, като е уважен и предявения при условията на чл.103, ал.1 ГПК/ отм./ от синдика на „ПРОИЗВОДСТВЕНА К. П.-П.”с.П., В. Х. Ч. срещу настоящия касатор, като ответник , ревандикационен иск по чл.108 ЗС .
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, в частта му по предявения при условията на чл. 103, ал.1 ГПК/ отм./ иск с правно основание чл.646, ал.2, т.1 ТЗ, по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон, изразяващо се в неправилно посочена от решаващия съд правна квалификация на предявения иск, доколкото нито в обстоятелствената част на исковата молба, нито в хода на делото ищецът е навеждал правно твърдение, че с процесния договор за продажба сключен между ответниците последните са целели погасяване на задължението на продавача, обективирано в постигнато помежду им споразумение от 9. 11. 2001 год., за да е налице разгледаната от съда хипотеза на datio in solutum, водещо до приложението на чл.646, ал.2, т.1 ТЗ, поради което и на осн. чл.281, т.3 ГПК се иска отмяната му.
По съображения, че липсва активна правна легитимация на синдика да бъде ищец вместо обявеното в несъстоятелност ЮЛ- търговец, извън специалните отменителни искове по ТЗ, касаторът е въвел и оплакване за недопустимост на обжалваното въззивно решение, в частта му по предявения иск с правно основание чл.108 ЗС, касационно основание по чл.281, т. 2 ГПК. Впоследствие с допълнителна касационна жалба вх. № 3843/17.11.2009 год. по същите съображения поддържа и касационно основание по т.1 на чл.281 ГПК за нищожност.
Обосновавайки приложно поле на касационното обжалване в депозирано към касационната жалба изложение чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът твърди, че „по разрешения от въззивния съд материалноправен въпрос за правното основание на предявения иск, с оглед задължението на решаващия съд да се произнесе по иска, с който е сезиран”, съществува противоречие в практиката на съдилищата, като същевременно по отношение на същия и са налице и предпоставките на чл.280, ал.1, т.3, пр.1 ГПК.
Допълнително последното визирано основание е основано и на неправилното приложение на нормата на чл.646, ал.2, т.1 ТЗ, вместо чл. 645 ТЗ или чл.647, ал.1, т.4 ТЗ.
Едновременно с това, жалбоподателят ТД[фирма] е аргументирал достъп до касационен контрол и със значението на разрешения от въззивния съд процесуалноправен въпрос, който уточнен в съответствие с дадените в т.1 на ТР на ОСГТК на ВКС № 1/ 19.02.2010 год. задължителни за съдилищата указания относно приложението на чл.280, ал.1 ГПК се свежда до активната легитимация на синдика при иск с правно основание чл.108 ЗС, предявен при условията на чл.103 ГПК/ отм./ заедно със специалния отменителен иск по чл.646, ал.2, т. 1 ТЗ, за точното прилагане на закона и за развитие на правото по см. на т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Видно от цитираните в тази вр. съдебни актове, обаче, макар и непрецизно и по отношение на втория формулиран въпрос на процесуалното право се поддържа и основанието по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК.
Като израз на съществуващо противоречие в практиката на съдилищата по формулираните, разрешени от Великотърновския апелативен съд и значими за изхода на конкретното дело правни въпроси, са цитирани : решение № 139 от 21.02.83 год., по гр.д.№ 1212/ 82 год. на ІІІ г.о. на ВС; решение № 733/2003 год., по гр.д.№ 235/2003 год. на V-то г.о на ВКС; решение от 26.10., по ч.гр.д.№ 1086/ 99 год. на С. апелативен съд; решение от 14.10.2002 год., по гр.д.№ 50/ 2002 год. на Пловдивския апелативен съд; решение на Великотърновския апелативен съд по в.гр.д.№ 606/2004 год. и определения на ВКС: № 415/2008 год., по т.д.№ 305/2008 год. на ІІ т.о. и № 264/2009 год., по т.д.№ 342/2009 год., също на ІІ т.о. .
Ответникът по касационната жалба – синдик В.Ч. в срока и по реда чл.287, ал.1 ГПК е възразил по допускане на касационното обжалване и алтернативно по основателността на поддържаните касационни основания.
Възражение срещу основателността на касационната жалба по реда на чл. 287, ал.1 ГПК е подадена и от ответника по спора – „ПРОИЗВОДСТВЕНА К. П.-П.”с.П., чрез особения и представител- адв. Я. от АК –Русе.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид доводите на касатора и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК от надлежно легитимирана във въззивното производство страна и срещу подлежащ на инстанционен контрол пред ВКС въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение Великотърновският апелативен съд е приел, че е сезиран с обективно съединени искове, предявени от синдика на „ПРОИЗВОДСТВЕНА К. П.-П.”с.П. по чл.646, ал.2, т.1 ТЗ и по чл.108 ЗС.
Позовавайки се на началната дата на неплатежоспособността на длъжника „ПРОИЗВОДСТВЕНА К. П.-П.”[населено място] – 31.12.2001 год., определена с влязлото в сила решение на Русенския окръжен съд № 88 от 15.11.2007 год., по т.д.№ 98/2007 год. и извършената след нея – на 23.04.2003 год., сделка покупко-продажба на процесния недвижим имот, с продавач- последния и купувач ТД[фирма], въззивният съд е изградил правен извод, че при наличието на безспорно установено по основание и размер парично задължение на кооперацията към търговското дружество- купувач, обективирано в подписано помежду им споразумение с нот. заверка на подписите от 9. 11.2001 год. и образувано по издаден въз основа на същото изпълнителен лист, изпълнително производство по изп.д.№ 1352 на РРС, по което длъжникът- продавач е получил на 11.07.2002 год. призовка за доброволно плащане, всъщност се касае до извършено от последния погасяване на дълга по см. на чл.646, ал.2, т.1 ТЗ, чрез допустимия от закона правен способ за изпълнение – даването вместо изпълнение / datio in solutum/.
Следователно, като начин на погасяване на паричния дълг на обявения в несъстоятелност длъжник към кредитора му, даването вместо изпълнение, осъществено чрез процесната продажба, според изложеното в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, попада в хипотезата на чл.646, ал.2, т.1 ТЗ, фактическият състав на който не включва като елемент конкретен начин на изпълнение.
С оглед основателността на обуславящия иск по чл.646, ал.2, т.1 ТЗ, като основателен въззивният съд е преценил и осъдителния иск по чл.108 ЗС за връщане на процесния имот, като е приел, че същият е заявен чрез синдика, в качеството му на представител на длъжника, в масата на несъстоятелността на ЮЛ- кооперация.
По съображения, че по делото отсъстват доказателства, ангажирани в съответствие с процесуалното правило на чл.127, ал.1 ГПК/ отм./ за връзката между обективираната във фактура № 17/24.09.2007 год. стойност от 24 179.47 лв. заплатена за ремонт и подмяна на стъкла и направеното от ответника- купувач по обявената за недействителна продажба, възражение по чл.72, ал.3 ЗС, за задържане на имота до заплащането и като необходими за запазване на вещта разноски, Великотърновският апелативен съд е възприел, като основани на закона и доказателствения материал по делото изводите на първоинстанционния съд за неговата неоснователност.
Следователно от решаващите мотиви, съдържащи се в обжалваното решение се налага правен извод, че поставените от касатора процесуално-правни въпроси, като относими към валидността на постановения съдебен акт и в този см. към крайния правен резултат по делото, попадат в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК- главна предпоставка за допускане на касационното обжалване.
По отношение на същите, обаче, отсъстват визираните от страната критерии за селекция- допълнителна предпоставка за достъп до касационен контрол.
Обстоятелството, че по първия поставен въпрос, който като свързан с предмета на иска и задължението на решаващия съд да се произнесе само в рамките на предявения иск е процесуалноправен, а не, както неоснователно се твърди от касатора – материалноправен, е налице създадена трайна съдебна практика, която дори е цитирана от последния, при обосноваване на твърдението за противоречие в практиката на съдилищата по същия, изключва приложението на сочения критерий за селекция – арг. от т4 на ТР на ОСГТК на ВКС № 1/ 19.02.2010 год..
Отделен е въпросът, че той не е и аргументиран, така както императивната норма на чл.284, ал.3, т.1 ГПК изисква от касатора- да установи връзката която поставеният въпрос би имал за точното прилагане на закона и за развитие на правото в създаденото от законодателя тяхно кумулативно единство.
Неоснователно в случая е и твърдяното от страната противоречие.
С оглед цитираните съдебни актове, същото следва да бъде квалифицирано по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК.
Видно от съдържащите се в исковата молба правни и фактически твърдения, основанието на предявения от синдика на обявената в несъстоятелност кооперация установителен иск, е извършена от длъжника, след определената от Русенския окръжен съд по т.д.№ 98/ 2007 год. начална дата на неплатежоспособността му – 31. 12. 2001 год., продажба на описаните в исковата молба недвижими имоти на ответника ТД[фирма], гр.Русе, като купувач, за сумата 34 317.20 лв., с която е погасено част от задължението на кооперацията към този кредитор, цялото възлизащо на 41 060.79 лв., съгласно подписано помежду им споразумение от 09.11.2001 год., с нот. заверка на подписите. Заявеното в петитума искане на ищеца, е да бъде прогласено за нищожно извършеното чрез осъществената продажба изпълнение на горепосоченото парично задължение, като се обяви самата сделка за нищожна по отношение на кредиторите на несъстоятелността.
Следователно квалифицирайки предявения иск въз основа на така въведените с исковата молба основание и петитум, по чл.646, ал.2, т.1 ТЗ, решаващият съд не се е отклонил от цитираната от касатора съдебна практика, изразена изрично в решение № 139 от 21.02.1983 год., по гр.д. № 1212/82 год. на ІІІ г.о. на ВС и косвено в решение № 733/2003 год. по гр.д.№ 232/2003 год. на V-то г.о на ВС, според която основанието на иска се определя от заявеното от ищеца основание и петитум в тяхното неразделно единство и задължение на съда е да се произнесе именно в рамките на така определения в исковата молба спорен предмет.
Доколкото останалите съдебни актове, според дадените в т.3 на ТР на ОСГТК на ВКС № 1/ 19.02.2010 год. задължителни указания, не се включват в практиката на съдилищата по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като решенията на Пловдивския апелативен съд по гр.д.№ 50/2002 год. и на С. апелативен съд по гр.д.№ 1086/99 год., са без данни да са влезли в сила, а цитираните определения на ВКС не формират сила на пресъдено нещо, същите не подлежат на обсъждане в настоящето производство.
Що се касае до втория процесуалноправен въпрос – за допустимостта на иска с правно основание чл.108 ЗС, предявен от синдика на обявен в несъстоятелност търговец, то той е получил своето задължително за съдилищата разрешение в постановеното по реда на чл.290 и сл. ГПК решение № 140 от 07.10.2009 год., по т.д.№ 342/2009 год. на ІІ т.о. на ВКС, в което, предвид извършеното препращане към цитираното определение на друг състав на ВКС,ТК следва да се счита за възприето изразеното в последното становище, че синдикът на обявен в несъстоятелност търговец е активно процесуалноправно легитимиран да предяви само специалните отменителни искове по ТЗ, но не искът по чл.108 ЗС, по който страна е самият длъжник, а синдикът осъществява само представителството на последния в процеса.
Следователно, доколкото отсъства основание за промяна в така създадената практика, то критерия за селектиране на жалбите, установен в т.3 на чл.280, ал.1 ГПК отново не намира приложение.
Неприложимо по отношение на посочения въпрос на процесуалното право е и основанието по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК.
Цитираните в тази вр. съдебни актове на ВКС- определение 264/ 19. 05. 2009 год., по т.д.№ 342/2009 год. и определение № 415/03.12.2008 год. по т.д.№ 305/2008 год., по изложените вече съображения, свързани с липса на произтичаща от тях сила на пресъдено нещо не могат да обосноват твърдяното противоречие, независимо, че съдържат подробно разрешение по поставения въпрос . / т.3 на ТР на ОСГТК на ВКС №1/2010 год./
Всъщност, доколкото първото от тях е обусловило постановяване на посоченото по-горе решение по реда на чл.290 и сл. ГПК, то възприетото с него разрешение е задължително и следователно съпоставимо само в хипотезата на чл.280, ал.1,т.1 ГПК, каквото основание не е въведено от жалбоподателя.
Останалите съдебни актове на въззивните съдилища, за които няма данни да са влезли в сила, не се включват в практиката на съдилищата по см. на т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, съгласно т.3 на ТР на ОСГТК на ВКС № 1/19.02.2010 год..
Доколкото пък решение № 733/2003 год., по гр.д.№ 235/2003 год. на V-то г.о на ВКС не касае въпроса за допустимостта на иска с правно основание чл.108 ЗС, предявен от синдика на обявен в несъстоятелност търговец, то същото, като неотносимо към формулирания от касатора процесуалноправен въпрос обективно не би могло да обуслови и твърдяното противоречие в практиката на съдилищата по същия, поради което не следва да бъде обсъждано.
Отделен в тази вр. остава въпросът, че като се е произнесъл по осъдителния иск с правно основание чл.108 ЗС и е постановил връщане на процесния имот, чрез синдика, в качеството му на представител на длъжника, в масата на несъстоятелността на последния, т.е на ЮЛ- кооперация, Великотърновският апелативен съд изцяло се е съобразил с възприетото в цитираното решение на ВКС, постановено по реда на чл.290 и сл. ГПК, задължително за съдилищата разрешение.
Дали, обаче, по този начин решаващият съд съществено е нарушил процесуалния закон, с оглед разпоредбата на чл.117, ал.1 ГПК/отм./, при действието на която е разгледан спора между страните във въззивното производство, е въпрос, който като свързан с правилността на обжалваното решение и неотносим към основанията за достъп до касационен контрол, не подлежи на обсъждане в производството по чл. 288 ГПК.
Ответниците по касационната жалба не са претендирали деловодни разноски за настоящето производство и не са ангажирали доказателства за извършването им, поради които не следва да им бъдат присъждани деловодни разходи, в съответствие с процесуалното правило на чл.78, ал.3, във вр. с ал.1 ГПК.
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Великотърновския апелативен съд № 187 от 13. 10. 2009 год., в.гр.д.№ 436/2009 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: