2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 582
гр. София, 11.10.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесети септември през две хиляди и единадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 459 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. чл. 274, ал. 2, изр. второ ГПК.
Постъпила е частна жалба от С. Х. П. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Н. С., против определение № 389 от 22 юни 2011 г., постановено по гр.д. № 352 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2011 г., в частта му, с която подадената от П. частна жалба против определение № 1184 от 12 април 2010 г. по гр.д. № 223 по описа на окръжния съд в [населено място] за 2011 г., е оставена без разглеждане.
В жалбата се сочи, че неправилно ВКС приел, че подадената жалба е недопустимо като подадена срещу акт, който не подлежи на касационен контрол, тъй като обжалваният акт е от категорията на определенията, които са постановени от въззивна инстанция и като такива подлежат на контрол от ВКС – приложима е разпоредбата на чл. 274, ал. 1, т. 1, вр. ал. 2 ГПК.
Частната жалба е неоснователна.
С определението в атакуваната му част състав на касационния съд приел, че частната жалба е подадена срещу акт, изключен от касационен контрол – въззивното решение е окончателно и не подлежи на обжалване пред ВКС и същото се отнася и до съдебния акт в частта по чл. 78 ГПК, независимо дали е постановен в решението по чл. 236 или по реда на чл. 248 ГПК – с определение за допълване или изменяване на основния съдебен акт, по аргумент на чл. 248, ал. 3 ГПК.
Относимите обстоятелства са следните:
Предявени от частния жалбоподател по настоящата частна жалба искове са за обезщетение за неползван годишен отпуск за сумата от 98,95 лева, обезщетение за прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие за сумата от 311 лева и обезщетение за забава на горните суми. С неатакуваната част от определението на касационния съд е потвърдено определение на въззивния съд за връщане на касационната жалба на [фирма] със седалище и адрес на управление в [населено място] по посочените искове, поради недопустимостта на касационното обжалване на решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева. С определение № 1184 от 12 април 2010 г. на въззивния съд е оставена без уважение молбата на частния жалбоподател по чл. 248, ал. 1 ГПК за присъждане на направени разноски пред въззивната инстанция, тъй като не били представени доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие.
Предвид датата на постъпване на касационната жалба – 26 април 2011 г., според приложимата след 21 декември 2010 г. редакция на текста на чл. 280, ал. 2 ГПК, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева по граждански дела. Явно е, че предявените от частния жалбоподател искове са под посочения размер. По силата на чл. 248, ал. 3 ГПК определението за разноските се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението. Тази изрична разпоредба създава отклонение от правилото на чл. 274, ал. 2 ГПК. След като касационният контрол на въззивното решение е изключен съобразно правилото на чл. 280, ал. 2 ГПК, то и определението за разноските по чл. 248, ал. 1 ГПК също не подлежи на обжалване.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 389 от 22 юни 2011 г., постановено по гр.д. № 352 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2011 г., в обжалваната му част, с която подадената от С. Х. П. от [населено място] частна жалба против определение № 1184 от 12 април 2010 г. по гр.д. № 223 по описа на окръжния съд в [населено място] за 2011 г., е оставена без разглеждане.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: