1
5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 582
София, 12.07.2018 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети юни, две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 1023/2018 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. А. И., със съдебен адрес – [населено място], подадена от пълномощника му адвокат В. В., срещу въззивно решение №2482 от 30.11.2017 г. по гр. дело №3140/2017 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение от 05.04.2015 г. по гр. дело №15973/2013 г. на Софийския градски съд. С първоинстанционното решение е признато и допуснато изпълнението на чуждестранно решение от 29. 10. 2013 г., постановено от Районен съд – Лийзинг, отделение 12, В., Република А., по дело № 12 FAM 44/13 b-8 в частта, с която е признато, че жалбоподателят не е баща на малолетния А. Я. И., [дата на раждане] от майка М. И..
Въззивният съд е приел, че с поставения в горния ляв ъгъл на решението печат е удостоверено, че то е влязло в сила и подлежи на изпълнение, считано от 29.11.2013г. Копие на решението с този печат е представено на немски език и в превод на български език още с исковата молба и не е оспорено от ответната страна. Предпоставките за признаване и допускане изпълнението на чуждестранното съдебно решение, които единствено са предмет на проверка в настоящото производство, са изброените в чл. 117 КМЧП – компетентност на чуждестранния съд, спазване на правото на защита на страните, липса на българско решение, липса на висящ процес пред български съд и съвместимост на чуждестранното решение с българския обществен ред. В очертания от оплакванията в жалбата предмет на проверка от въззивния съд се включват втората и последната от цитираните предпоставки – спазване правото на защита на страните и съвместимостта на решението с българския обществен ред. Чуждестранното съдебно решение е постановено по иск на Б. А. И.. Твърденията му, че не е инициирал в Република А. подобен процес, са в противоречие с всички събрани по делото доказателства. Протоколът от съдебно заседание от 24.09.2013г. по дело за произход 12 FAM 44/13 b, в който е отразено, че И. е ищец, предмет на делото е установяване на липсата на произход от ищеца и че И. се е явил в съдебното заседание, направил е съответните изявления, вкл. желанието да се установи липсата на произход на детето от него, и е получил препис от протокола, е представен като доказателство по делото в с.з. на 31.01.2017 г. Не е оспорена нито автентичността, нито съдържанието му в заседанието, в което е представен като писмено доказателство и съответно приет от съда. Единствените изявления на пълномощниците на ответника, които касаят протокола, както и всички други приети в това съдебно заседание писмени доказателства са, че те са неотносими. Направеното извън срока по чл.193, ал.1, изр. последно ГПК и в хода на устните състезания оспорване е недопустимо и не може да предизвика проверка от съда по чл.193, ал.2 ГПК. След като липсват оплаквания за нарушение на съдопроизводствените правила от първоинстанционния съд и съответно доказателствени искания по въззивната жалба, оспорването остава преклудирано и голословно. Следва да се зачете материалната доказателствена сила, която съдебният протокол като официален документ има и съответно да се приеме, че Б. А. И. се е явил пред съда в Република А. и е заявил пред него искането си да бъде признато, че не е баща на детето А. Я. И.. В подкрепа на този извод са и всички останали доказателства по делото. В самото решение, чието признаване се иска, изрично е записано, че делото е за бащинство, а ищец е Б. А. И.. Именно като участник в това му качество в съдебното производство през 2013 г, през 2015 г. той е поискал и промяна на решението от 2013г., с което е признато, че не е баща на детето, възползвайки се от дадената в австрийския Закон за несъстезателните производства възможност при нови факти или доказателства страната да поиска промяна на решението, след като то е влязло в сила. От изложеното следва, че пред чуждестранния съд не е било нарушено правото на защита на Б. И. като страна в процеса. Налице е и ограничението на чл. 120, ал.2 КМЧП. Ответникът по делото е този, които е сезирал чуждестранния съд и ако волята му е била в друг смисъл или опорочена е могъл да изтъкне това пред австрийския съд. В случая това не само не е сторено, а той реално е потвърдил първоначалното сезиране чрез искането си за промяна на решението след влизането му в сила.
Решението не е несъвместимо с българския обществен ред. Общественият ред на държавата включва тези принципи, които съставляват основата на общественото и икономическото устройство на държавата. Основните човешки права и основните конституционни принципи представляват критерии за приложението на възражението за обществен ред. Ето защо под противоречие с обществения ред се има предвид такова противоречие, което би довело до недопустимо нарушаване на обществения и на личния интерес на гражданите и засягане на основните ценности в обществото, а не противоречие с конкретни правни норми. В тази връзка обстоятелството по какъв съдопроизводствен ред се разглежда въпроса за произхода в Република А. и по какъв в Република България, е изцяло ирелевантно за преценката противоречи ли австрийското решение на българския обществен ред. Приложимото процесуално и материално право е било австрийското и напълно логично е приложен австрийският, а не българския закон. Несъстоятелни в тази връзка са доводите за противоречие на решението на австрийския съд с българския закон и съдебна практика.
Ответницата по касационната жалба М. И. Д. /преди И./ лично и като законен представител на малолетното дете А. Я. И., със съдебен адрес – [населено място], оспорва жалбата.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК няма формулиран правен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК. Изложени са само твърдения, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 ГПК защото въззивният съд е нарушил разпоредбите на чл.143, ал.3 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК; не е съобразена задължителната практика на ВКС – ТР №2/2014 на ОСГК, поради което неправилно е прието, че чуждестранното решение не е несъвместимо с българския обществен ред.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на решение №2482 от 30.11.2017 г. по гр. дело №3140/2017 г. на Софийския апелативен съд. Според ТР №1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело №1/2009 год. ОСГТК на ВКС касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране. Задължението на жалбоподателя по чл.284, ал.1, т.3 ГПК за точно и мотивирано изложение на касационните основания, е относимо и към основанията за допускане на касационно обжалване, съдържащи се в приложението към касационната жалба по ал. 3, т. 1 на същата правна норма. Посоченият от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните жалби. Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. К. съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. В случая само от изложените твърдения, че има допуснати съществени процесуални нарушения и изводът на въззивния съд за това, че чуждестранното решение не противоречи на българския обществен ред, не е правилен, не може да се обоснове извод, че има формулиран правен въпрос съобразно посочените по-горе изисквания.
Съобразно изхода на спора на ответницата по касационната жалба трябва да бъдат присъдени 720 лв. деловодни разноски за касационната инстанция, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІII г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №2482 от 30.11.2017 г. по гр. дело №3140/2017 г. на Софийския апелативен съд.
ОСЪЖДА Б. А. И., със съдебен адрес – [населено място], да заплати на М. И. Д., със съдебен адрес – [населено място], 720 лв. деловодни разноски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.