Определение №582 от 13.10.2009 по ч.пр. дело №534/534 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

                          О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е                                         
 
 
№  582
 
гр.София,  13.10.2009г.
 
в  и м е т о  н а  н а р о д а
 
 
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шести октомври, две хиляди и девета година в състав:
 
 
                                                                          
                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
 
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 534 описа за 2009 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
 
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Обжалвано е определение от 16.06.2009г. по гр.д. № 2704/ 2009г., с което Софийски градски съд, като е потвърдил определение от 30.12.2008г. по гр.д. № 11968/2008г. на Софийски РС, е върнал исковата молба на В. К. М. и е прекратил производството по делото.
Жалбоподателят – В. К. М. поддържа, че с обжалваното определение съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС, който е от значение за точното приложение на закона и заразвитието на правото. Моли да се допусне касационното обжалване и да се отмени обжалваното определение като неправилно, като бъде даден ход на исковата му молба.
Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на определението на въззивния съд не следва да се допусне.
С молба от 22.04.2008 г. жалбоподателят е поискал на основание чл.71, ал.1, т.2 и 3 от Закон за защита от дискриминация В. а. с. , Софийска адвокатска колегия, Н. Л. Ц. , Т. М. М. и Д. С. Д. да преустановят множествена дискриминация, да се въздържат от по нататъшни нарушения и да го обезщетят. Софийски районен съд е давал многократно възможност на ищеца да уточни петитума и основанието на исковата си молба. С определение от 30.12.2008г. съдът е приел, че и в последната молба от 12.12.2008г. ищецът не е отстранил недостатъците на исковата си молба, поради което е върнал същата и е прекратил производството по делото.
С обжалваното определение е потвърдено определението за връщане на исковата молба и прекратяване на производството по делото.
Като е обжалвал определението на въззивния съд жалбоподателят е просочил като основание за нейната допустимост за разглеждане от ВКС разрешаването на процесуален въпрос в противоречие с практиката на ВКС и който е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото, а именно липсата на задължителни реквизити в определението на районния съд, което е било потвърдено от въззивния съд с обжалваното определение.
В случая действително е налице определение на въззивния съд, с което се оставят без уважение частна жалба срещу определение, с което се прекратява производството по делото, което подлежи на обжалване пред ВКС съобразно разпоредбата на чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Допустимостта на неговото разглеждане пред настоящата инстанция обаче би била налице, само ако съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото и е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Жалбоподателят не твърди, че е налице липса на съдебна практика по повдигнатия от него въпрос, нито че тя е неправилна и следва да бъде променена, в който случай би било налице визираното в чл.280, ал.1 т.3 ГПК основание за допускане на касационното обжалване. Не е изложил сериозни аргументи и как приетото от въззивния съд разрешение за нередовността на исковата му молба влиза в конфликт с точното прилагане на закона и е от значение за развитието на правото, при наличие на непротиворечива практика на ВКС в подкрепяща изводите на въззивния съд, за да е налице основание за допустимост и по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Доколкото жалбоподателя прави оплаквания за неправилност на въззивното определение, то необосноваността е грешка при формиране вътрешното убеждение на съда поради нарушаване на логически, опитни или научни правила и не съставлява основание за допускане на касационното обжалване на основание чл.280, ал.1 ГПК. Тя е само основание за касационно обжалване на въззивното определение като неправилно, но само, ако преди това такова обжалване бъде допуснато. Основанията за допускане на касационното обжалване са критерии за подбор, а основанията за касационно обжалване са пороците на въззивното определение.
Предвид изложените съображения, съдът
 
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
 
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННОТО обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК на определение от 16.06.2009г. по гр.д. № 2704/ 2009г. на Софийски градски съд, по жалба на В. К. М. на основание чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top