Определение №582 от 13.12.2018 по тър. дело №2661/2661 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 582
София, 13.12.2018 г.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо търговско отделение, в закрито заседание на десети декември, през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като изслуша докладваното от съдия Росица Божилова т.д. № 2661/2018 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Лоджикал Адванс Констракшън„ЕООД против решение № 200/03.07.2018 г. по т.д.№ 238/2018 г. на Пловдивски апелативен съд, с което , след отмяна на решение № 105/26.02.2018 г. по т.д.№ 860/2016 г. на Окръжен съд Пловдив, е обявена неплатежоспособността на „Лоджикал Адванс Констракшън„ЕООД, с начална дата 31.12.2013 г. , открито е производство по несъстоятелност на дружеството, обявено е същото в несъстоятелност , с постановяване обща възбрана и запор върху имуществото му и прекратяване дейността му, като е спряно производството по несъстоятелност, на основание чл.632 ал.1 ТЗ. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон – чл.608 ал.1 ТЗ, доколкото счита, че не се установява качеството на молителя, като кредитор по търговска сделка – договор за заем от 25.03.2011 г., вземането на заемодателя по който е последващо цедирано на молителя – нито е доказана по безспорен начин действителността на същата, с оглед оспореното авторство на страните, в частност – автентичността на подписа на представляващото дружеството – заемател лице. Позовава се на съществено процесуално нарушение, предвид приети от въззивния съд доказателства, без наличие на предпоставките на чл.266 ал.2 или ал.3 ГПК, с които доказателства е установено уведомяването на длъжника – „Лоджикал Адванс Констракшън „ ЕООД за цесията.
Ответната страна – „Инфинит Уелт Кепитъл„ Инк.- оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, поради необоснованост на допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Отрича релевантността на поставените въпроси по приложението на чл.266 ал.1 ГПК, тъй като приемането във въззивна инстанция на писмени доказателства е било мотивирано от допуснато процесуално нарушение на първоинстанционния съд, във връзка с доклада и разпределението на доказателствената тежест в процеса, т.е. в хипотезата на чл.266 ал.3 ГПК и в съответствие с приетото в ТР № 1/2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да се произнесе, настоящият състав, съобразно съдържанието на касационните доводи, съобрази следното :
Молителят се легитимира като кредитор по силата на договор за цесия от 17.10.2016 г., сключена с „Транспорт енд Трейд Технолоджи лимитед „ , с който на същия е прехвърлено вземането на цедента към „ Лоджикал Адванс Констракшън „ ООД , възникнало от сключен между същото, като заемател , и цедента, като заемодател , договор за заем от 25.03.2011 г. и анекс към същия от 15.03.2012 г.. Ответното дружество е оспорило автентичността на подписите на представляващите страните, потвърдена от приетото по делото заключение на графологична експертиза, изключая подписа на представляващия същото дружество, за който експертизата не е предоставила отговор, обосновавайки се с липса на сравнителен материал. В първоинстанционното производство е представено уведомление за цесията до длъжника, изходящо от цесионера, което е предпоставило отхвърлителното решение, като съдът е приел, че цесията не е породила действие за длъжника.Във въззивното производство е допуснато и прието ново писмено доказателство – анекс от 17.10.2016 г. , с който цедентът е упълномощил цесионера да уведоми длъжника за цесията – обстоятелство, доказано в първоинстанционното производство.
За да отмени първоинстанционното решение и уважи молбата по чл. 625 ТЗ, въззивният съд е приел за доказана легитимацията на молителя, като кредитор по търговска сделка – договор за заем, изрично посочвайки съдържащата се в самия договор уговорка, относно предназначението на заетата сума – чл.2 – за финансиране на осъществяваната от заемателя търговска дейност , по закупуване на недвижими имоти на територията на Република България и тяхното управление и реализация на българския и чуждестранен пазар. Неустановяването на обстоятелството – дали договорът за заем носи подписа на представляващия дружеството – заемател М. С. – съдът е игнорирал, приемайки ,че в тежест на оспорващото ответно дружество е било установяване неавтентичността му, което не е сторено. Въз основа на приетия във въззивното производство анекс към договора за цесия, от 17.10.2016 г., съдът е установил надлежно уведомяване на длъжника за цесията, респ. обвързаността му с правните й последици. Доказателството е прието в открито заседание на 30.05.2018 г., като приемането е мотивирано с процесуално нарушение на първоинстанционния съд – неизготвен доклад и неразпределена доказателствена тежест в процеса, както и със специалното, спрямо чл.266 ГПК, процесуално правило на чл.621а ал.1 т.2 ТЗ , приложимо в производството по несъстоятелност.
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК касаторът е формулирал следните въпроси : 1/ Следва ли въззивният съд да приеме представени пред него писмени доказателства, които не са нововъзникнали и са могли да бъдат представени в срок в първоинстанционното производство ? ;2/ Налице ли е съществено процесуално нарушение на нормата на чл.266 ал.1 ГПК в случаите, когато въззивният съд е приел писмено доказателство, представено във въззивна инстанция , което не е нововъзникнало и е могло да бъде представено в срок в първоинстанционното производство ? – тези два въпроса обосновавани в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК ;3/ При постановяване на решение, следва ли да се извърши преценка за наличието на една от предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност по чл.608 ал.1 ТЗ , а именно – дали сделката, на която основава вземането си кредитора има характер на „ търговска сделка „ , по смисъла на чл.1 ал.1 ТЗ и чл.286 ТЗ, при направено възражение в този смисъл ? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, поради противоречие на въззивното решение с реш.№ 436 по гр.д.№ 2745/2002 г. на V г.о. , реш.№ 134 по т.д.№ 586/2014 г. на ІІ т.о., реш.№5 по т.д.№ 535 /2004 г. на І т.о. и реш.№ 45 по гр.д.№ 443/ 2004 г. на І т.о. на ВКС.
Първите два въпроса са провокирани от приетото във въззивна инстанция ново писмено доказателство и касационния довод за съществено нарушение на процесуалното правило на чл.266 ал.1 ГПК. Приемането на доказателството във въззивна инстанция, обаче, е изрично обосновано с процесуално нарушение на първоинстанционния съд, т.е. прието при условията на чл.266 ал.3 ГПК , както и със специалното, спрямо нормата на чл.266 ГПК, процесуално правило на чл.621а ал.1 т.2 ТЗ. Поради това, така формулираните въпроси не удовлетворяват общия селективен критерий за правни въпроси, тъй като са в несъответствие с действителното процедиране на въззивния съд и решаващите му мотиви за приемане на спорното доказателство. Дори да би бил удовлетворен общият селективен критерий , въпросите не биха били обосновани в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, поради наличието на изобилна, относима към хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, непротиворечива съдебна практика на ВКС , по приложението на чл.266 ГПК и чл.621а ТЗ.
Третият от формулираните въпроси удовлетворява изискването за правен, тъй като е относим към решаващ извод на съда , касаещ активната процесуална легитимация на молителя, като кредитор по търговска сделка. За обосноваване търговския й характер, тъй като договорът за заем не попада в обхвата на абсолютните търговски сделки по чл.1 ал.1 ТЗ, въззивният съд се е позовал на изричната клауза в договора за заем – чл.2 – в която е предвидено конкретно предназначение на заетата сума – за нуждите на търговската дейност на ответното дружество,с предмет търговия с недвижими имоти. Така , търговският характер на сделката, с която молителят се легитимира като кредитор, съдът е извел с приложението на чл.286 ал.1 ТЗ. Съобразно тези му мотиви, въпросът не се явява обоснован с допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Цитираната съдебна практика не е в противоречие с възприетото от въззивна инстанция : че когато сделката не попада в обхвата на чл.1 ал.1 ТЗ, субективният критерий – страна търговец по сделката предпоставя търговски характер на същата само ако сключването й обслужва упражняваното от търговеца занятие.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 200/03.07.2018 г. по т.д.№ 238/2018 г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар