O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 582
гр. София, 14.12.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание от шести декември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
изслуша докладваното от съдия Бояджиева ч. гр. дело № 4426 /2018 г., и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 5899/08.10.2018 г. на М. Л. Ж., приподписана от адв. М. К., срещу определение № 588 от 01.10.2018 г. на Варненския апелативен съд по ч.гр.д. № 480 / 2018 г. за потвърждаване на протоколно определение в ОСЗ от 12.07.2018 г. на Варненския районен съд по гр.д. 278/2018 г., с което производството по предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди е прекратено при условията на чл. 126, ал. 1 ГПК като по –късно заведено.
Иска се отмяна на обжалваното определение като неправилно. Оспорват се изводите на съда да приеме,че предметът на сега предявения иск по гр.д. № 278/2018 г. по описа на Варненския окръжен съд се инкорпорира в предмета на по-рано предявения иск за вреди от нарушено право по чл. 6, пар.1 ЕКЗПЧОС по гр.д. № 1442/2016 г., по описа на същия окръжен съд. Основанието на заведения сега иск било вреди претърпени от забавеното разследване по сл.д. № 866/1996 г., докато по гр.д № 1442/ 2016 г. ищецът претендирал вреди от действия и бездействия на П. на РБ за времето след възобняване на сл. д. № 866/1996 г. т.с. за различен период от време. В изпълнение на указания на апелативния съд, е депозирана и молба вх. № 6035/ 15.10.2018 г., в която страната посочва, че касационните основания вече са изложени в първоначалната жалба и моли съшата да бъде приподписана от служебния му защитник, което е и сторено.
От П. на РБ, чрез юрисконсулт Т. Г., в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, е постъпил писмен отговор, с който се оспорва наличието на основания за допускане на касационното обжалване, в частност изведен от жалбоподателя въпрос като обща предпоставка, а под евентуалност нейната основателност.
Частната касационна жалба е в срок, от лице с активна процесуална легитимация и правен интерес от предприетото процесуално действие, срещу преграждащ по см. на чл. 274, ал.3 , т. 1 ГПК въззивен съдебен акт, постановен в производство по иск с цена над 5000 лв., така допустима.
По въпроса за наличието на предпоставки за допускане на касационното обжалване, съставът на ВКС, IV -то г.о., съобразява и намира следното:
Гр.д. № 278 / 2018 г. е образувано по заведената на 01.12.2018 г. искова молба на М. Л. Ж. срещу П. на РБ за осъждането да му се заплатят неимуществени вреди в размер на двеста хиляди и един лева, претърпени в резултат на продължило неразумно дълго наказателно преследване по сл. д. № 886/ 1996 г. Твърди се, че разследването е продължило повече от 12 години, през които ищецът е останал без адекватна зашита, а вече бил осъден за престъплението предмет на разследването с влязъл в сила съдебен акт, и това нарушавало правото му по чл.6, пар. 1 ЕКЗПЧОС.
Пред въззивния съд е прието за установено, че сл.д № 866/96 г. е било образувано с прокурорско постановление от 09.08.1996 г. за престъпление по чл. 152, ал.1, т.2 НК, като прекратяването му през 2002 г. е отменено с постановление на съответната прокуратура от 12.08.2005 г., след което то, заедно със сл.д. № 7047/ 2001 г. за същото по квалификация престъпление спрямо друго лице, са присъединени към сл. д. № 1022/ 2005 г., което на свой ред е водено до този момент срещу ищеца за две престъпления по чл. 166 НК. Установено е, че сл. д. № 1022/ 2005 г. е приключило с влезли в сила осъдителни присъди по четирите обвинения. Установено е още, че ищецът е завел срещу П. на РБ иск за неимуществени вреди за нарушено право по чл.6, апр. 1 ЕКЗПЧОС на разглеждане на делото в разумен срок по сл.д. № 7047/ 2001 г. по което е образувано гр.д. № 1448/2016 г. по описа на Варненския окръжен съд, приключило с влязло в сила отхвърлително решение. Установено е, че ищецът е предявил иск за вреди срещу П. на РБ и за нарушено право по чл. 6, пар. 1 ЕКЗПЧОС във връзка и със сл.д. № 1022/ 200 5 г., като последното на свой ред инкорпорира и присъединеното към него сл. д. № 866/ 1996 г. и по този иск е образувано гр.д. № 1442/2016 г. също по описа на Варненския окръжен съд, което е висящо пред Варненския апелативен съд по жалбата на Л. от 09.03.2018 г
За да потвърди протоколното определение на окръжния съд за прекратяване на производството при условията на чл. 126, ал. 1 ГПК като по-късно заведено между същите страни, на същото основание и за съшото искане, въззивният съд е приел, че искът, предмет на гр.д. № 1442 /2016 г. включва в основанието си и продължителността на наказателното преследване по сл.д. №866/ 1996 г. от момента на образуването му.
Не са налице предпоставките за допускане на обжалваното определение до касация, като в тази връзка като основателни се преценяват съображенията на процесуалния представител на П. на РБ, че касаторът не е формулирал правния въпрос или въпроси, за които счита, че са обусловили изхода на делото пред апелативния съд като обща и кумулативна предпоставка за достъп до касация. При уредбата на касационното обжалване по сега действащия ГПК, ВКС извършва селекция на касационните жалби, в т. ч. на частните касационни жалби, какъвто е настоящия случай, съобразно критериите установени в чл. 280 , ал. 1 ГПК. Касаторът, съгласно приетото в мотивите и диспозитива на т. 1 на ТР № 1/2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, постановено по тълкуването на чл. 280, ал. 1 ГПК, което запазва своята актуалност и след редакцията на чл. 280 ГПК с ЗИДГПК
( ДВ бр. 86 / 2017г., в сила от 31.10.2017 г.) следва да формулира правния въпрос, за който счита, че въззивният съд се е произнесъл при наличието на една от специалните предпоставки по чл. 280, ал.1 ,т.1- т. 3 ГПК. Неформулирането на въпрос ( който по см. на ТР № 1/2010 г. играе ролята на обща предпоставка, която в кумулативна даденост с поне една от специалните предпоставки по чл. 280, ал.1, т.1-т.3 ГПК е годна да обоснове допускане на касационно обжалване ) е достатъчно основание обжалваният въззивен акт да не бъде допуснат до касационен контрол. Не е в правомощията на ВКС сам да извежда правния въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл и който е обусловил изхода на делото, защото ако би направил това, би нарушил принципа на диспозитивното начало, закрепен в чл. 6 ГПК, съгласно който предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните.
С разпореждане № 1031 от 09.10.2018 г. на Варненския апелативен съд по гр.д. № 480/ 2018 г., връчено лично на касатора на 11.10.2018 г., а и на адвоката му на 15.10.2018 г., съдът е указал изрично на страната да представи изложение на основанията за допускане на касационното обжалване. С подадената молба- уточнение вх. № 6035/ 15.10.2018 г., приподписана от служебния защитник адв. М. К., касаторът не е изложил основания по чл. 280 ал. 1 ГПК.
Не са налице и основанията по чл. 280, ал. 2 ГПК за допускане на касационното обжалване, за които ВКС следи сам. Обжалваното определение е валидно и допустимо и не е очевидно неправилно. Във връзка с последното, на база изложеното в обжалвания акт като установено по делото пред въззивен съд, налице са две образувани висящи искови производства от касатора на едно и също основание, за едно и също искане, срещу един и същи ответник- Държавата, в лицето на процесуалния и субституент П. на РБ, поради което правилно е прието, че е налице хипотезата на чл. 126, ал. 1 ГПК като по –късно заведеното, а именно гр. д. № 278 / 2018 г. по описа на Варненския окръжен съд подлежи на прекратяване.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV- то г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 588 от 01.10.2018 г. на Варненския апелативен съд по ч.гр.д. № 480 / 2018 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: