О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 582
гр. София, 15.11.2012 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети ноември две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 716 по описа на Върховния касационен съд за 2012 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението от 15.05.2012 год. по гр. д. № 83/2011 год. Бургаският апелативен съд, като въззивна инстанция, е потвърдил първоинстанционното решение от 26.01.2012 год. по гр. д. № 661/2011 год. на Бургаския окръжен съд, с което е прието за установено по отношение на [община], че поземлен имот с идентификатор * по кадастралната карта и регистри на [населено място] с площ 2 549 кв. м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – за курортен хотел, почивен дом, при описаните съседи, е частна държавна собственост.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срока по чл. 283 ГПК от [община], чрез процесуалния представител адв. Ат. Т., с оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост на правните изводи – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Иска отмяна на въззивното решение и вместо това се постанови друго, с което искът на държавата бъде отхвърлен и му се присъдят всички направени разноски.
В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, като касаторът го обосновава с произнасянето на въззивния съд по релевантните материалноправни въпроси, касаещи фактическия състав на придобивното основание в полза на общината. Счита, че произнасянето по въпросите относно понятията „отреждане по ЗРП” и критериите за предвижданията по същия по смисъла на пар. 42 ПЗР на ЗОбС и дали при липса на конкретно отреждане по плана може да се направи извод за него от естеството на съществуващите вече построени сгради, ще допринесе за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, по смисъла на поддържаното основание за допускане на касацията, в контекста и на поддържаната липса на съдебна практика по тях.
Поставен е и въпросът за приложението на пар. 42 ПЗР на ЗОбС и пар. 7 ПЗР на ЗМСМА в случаите, когато държавният имот е обременен с право на строеж в полза на друго юридическо лице, като касаторът счита, че произнасянето по него от въззивния съд в отрицателен смисъл е в противоречие с представеното решение № 900 от 17.12.2009 год. по гр.д. № 715/2009 год. на ІІ г. о. на ВКС, обосновавайки наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, евентуално това по т. 3 и по този въпрос.
Ответникът по касационната жалба и ищец в производството по делото – д., ч. м. н. р. р. и б., представляван от О. у. на Б. о., чрез процесуалния му представител гл. юрисконсулт Ст. С., в представения писмен отговор е оспорил наличието на основания за допускане на касационното обжалване, респ. оспорва жалбата като неоснователна. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Върховният касационен съд, като прецени данните по делото и доводите на касатора в приложеното изложение и тези на ответника по жалбата, намира следното:
За да потвърди първоинстанционното решение, с което предявеният от държавата против общината установителен иск за собственост на спорния имот е уважен, въззивният съд, прилагайки чл. 272 ГПК е възприел мотивите на първоинстанционния съд относно предпоставките на закона за преминаване на правото на собственост от държавата в общината след обособяването на видовете собственост с изменението на Конституцията през 1990 год. и последващата законова регламентация в ЗМСМА, ЗДС и ЗОбС, свързани с функционалната връзка на имота със съответната община, която не е налице в конкретния случай. Приел, че предвижданията на действуващия към влизане в сила на пар. 42 ПЗР на ЗОбС план от 1989 год. относно спорния имот е за нуждите на Б. като единствена организация на Ч. к. на територията на цялата държава, което изключва свързване на нуждите й с жилищно строителство или обществени и благоустройствени мероприятия от общинско значение. Приел за неприложима разпоредбата на чл. 36 ППЗТСУ /отм./ с оглед релевантното за спора предвиждане за имота по плана от 1989 год.
Следователно, изводът за принадлежност на спорния имот в лицето на държавата е обоснован с липсата на предпоставките по параграф 7, ал. 1, т. 6 ПЗР на ЗМСМА и пар. 42 ПЗР на ЗОбС, въз основа на които имотът да е преминал от държавата в общината по силата на самия закон.
Касационната инстанция, за да се произнесе по допускане на касационното обжалване, следва да изхожда от формулирания от касатора въпрос от значение за изхода на делото, като не е длъжна и не може да извежда такъв въпрос от твърденията му, както и от сочените от него факти и обстоятелства в жалбата /в този смисъл са разясненията в ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС/. Както е посочено в мотивите на т. 1 от горното решение материалноправният или процесуалноправен въпрос трябва да са от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Поставените в изложението материалноправни въпроси са релевантни за изхода на делото, тъй като въззивният съд, за да потвърди решението, с което установителния иск на държавата е уважен, е приел, че не са налице предпоставките на закона за отделянето и преминаването на правото на собственост в лицето на общината, с оглед отреждането на имота по действуващия план за нуждите на Б., което представлява факт, установен от събраните доказателства. Той е и спорният въпрос, предмет на делото, по който съдът се е произнесъл в горната насока, като изложените от касатора доводи касаят оплаквания за неправилност при решаването му с оглед нарушение на материалния закон. Поради това и същите не представляват правен въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК, който да обуслови допустимостта на касационното обжалване, тъй като основанията по чл. 280, ал. 1 и тези по чл. 281 ГПК са различни. В ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС са дадени разяснения какво се разбира под обуславящ изхода на делото правен въпрос, които обаче в случая не са съобразени с точно и конкретно формулиране на такъв в приложеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване.
Извън горното, доводите на касатора не са съвместими и с поддържаното от него основание по чл. 280, ал. 1 т. 3 ГПК, което има предвид не неправилното решаване на конкретния правен спор за собствеността на имота и значението му за страните по него, в частност за касатора, а произнасянето по такъв правен въпрос, разглеждането на който ще допринесе за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, респ. при непълни, неясни или противоречиви закони, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена, както е посочено в ТР № 1/2009 год. ОСГТК ВКС, т. 4. В случая не са изложени съображения и релевантни аргументи в горния смисъл, тъй като не се поддържа съществуващата по приложението на пар. 7 ПЗР на ЗМСМА, респ. по пар. 42 ПЗР на ЗОбС съдебна практика, каквато е налице, вкл. и представеното към изложението решение, да е в резултат на неточно тълкуване на закона или наличие на необходимост от осъвременяване на тълкуването на закона.
Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като поставеният въпрос за приложението на горните разпоредби на закона за трансформиране на собствеността от държавна в общинска при случаите, когато съответният държавен имот е обременен с право на строеж в лицето на друго ЮЛ не е обусловил направения от въззивния съд извод. Същият е обусловен от мотива, че не са налице предпоставките на закона за твърдяната трансформация, а не поради това, че сградата е собственост на Б., факт, установен по делото и по който не е налице и спор между страните.
Обосноваване наличието на основания за допускане на касационното обжалване е в тежест на касатора, като мотивира същите съгласно разясненията в цитираното тълкувателно решение, което не се изчерпва с доводи за неправилност и необоснованост на обжалвания съдебен акт.
В случая е налице формално позоваване на разпоредбите на закона, поради което и не следва да се допуска касационно обжалване на решението на поддържаните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. С оглед изхода на настоящето производство касаторът следва да заплати на другата страна юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лв.
Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 39 от 15.05.2012 год. по гр. д. № 83/2011 год. по описа на Бургаския апелативен съд, по подадената от [община], чрез адв. Ат. Т., касационна жалба против него.
Осъжда [община] да заплати на д., чрез м. н. р. р. и б., представляван от О. у. на област Б. юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лв. /петстотин лева/.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: