О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 582
гр.София, 16.05.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
втори май две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1753/ 2011 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на [фирма] за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд от 15.06.2011 г. по гр.д.№ 535/ 2011 г. С посоченото решение е потвърдено решение на Софийски районен съд по гр.д.№ 35823/ 2009 г. и по този начин в отношенията между [фирма] и М. В. Б. е признато за установено, че последният дължи сума в размер 2 804,39 лв – незаплатена топлинна енергия за период 01.03.2006 г. – 30.04.2008 г., законната лихва върху тази сума от 19.05.2009 г. до окончателното й изплащане, сума в размер 644,87 лв – лихва за забава за период 31.05.2006 г. – 23.04.2009 г. и сума в размер 232,19 лв – разноски по заповедното производство, като установителните искове са отхвърлени за разликата до пълния предявен размер съответно от 5 884,61 лв, 2 200,26 лв и 544,25 лв. Решението е постановено при участието на [фирма] като трето лице – помагач на [фирма].
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена само от ищеца [фирма] в частта, в която установителните искове са частично отхвърлени. В частта, в която предявените искове са уважени, въззивното решение не е обжалвано и следва да се счита влязло в сила.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят повдига материалноправният въпрос с какъв срок се погасяват вземанията за доставена топлинна енергия – общият 5 годишен давностен срок или 3-годишният срок, предвиден за периодичните платежи. Счита, съдебната практика по този въпрос е противоречива, поради което моли касационното обжалване да бъде допуснато.
Ответните страни М. В. Б. и [фирма] не вземат становище по жалбата.
Съдът намира жалбата за допустима, обаче искането за допускане на касационно обжалване на решението е неоснователно.
Поставеният от жалбоподателя правен въпрос обуславя въззивното решение, тъй като съдът е отхвърлил исковете именно по съображения за погасяване по давност на вземането за цена на доставена топлинна енергия в срок от три години, като периодично плащане. По този въпрос обаче практиката е уеднаквена с Тълкувателно решение по тълкувателно дело № 3/ 2011 г. на ОСГТК на ВКС. Според даденото задължително тълкуване, понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111 б.”в” от ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В мотивите на решението изрично е посочено, че вземанията за цена на доставена топлинна енергия, са периодични плащания по смисъла на закона. С друго задължително за съдилищата тълкувателно решение (№1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС) е прието, че когато по даден правен въпрос е имало противоречива практика, но тя е уеднаквена от ВКС, основанието по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК не е налице. Доколкото обжалваното въззивно решение е съобразено със задължителната практика на ВКС, то не следва да се допуска до касационно обжалване.
По изложените съображения настоящият състав на Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд от 15.06.2011 г. по гр.д.№ 535/ 2011 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: