О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 582
София, 17.12.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ
гражданско отделение, в закрито съдебно заседание в състав:
Председател : ПЛАМЕН СТОЕВ
Членове : ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова
ч. гр. дело №510/2012г.
Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Й. Н. Д., [населено място], подадена от пълномощника му адвокат М. М.-М., срещу определение №1514 от 27.09.2012г. по гр.дело №1188/2012г. на Пловдивския апелативен съд, с което потвърдено определение №2611/03.09.2012г. по гр.д.№1257/2012г. на Пловдивския окръжен съд. С последното е оставена без уважение молбата на Д. за освобождаване от заплащане на разноски по чл.47,ал.6 ГПК, които са му били възложени с определение №2465/2002г. С обжалваното определение е прието от въззивния съд, че приложените от жалбоподателя доказателства не установяват предпоставките на чл.83,ал.2 ГПК. Декларацията на семейно и имотно състояние не съдържа данни за това, дали той има спестовни влогове, доходи от дялови участия в търговски дружества, дали извършва услуги с личен труд или селскостопанска дейност.
Жалбоподателят излага доводи за произнасяне в определението по правния въпрос относно предпоставките въз основа на които се преценяват доходите на лицето и членовете на семейството му, които съпоставени с размера на дължимите разноски, както и движимото и недвижимо имущество като евентуален източник на доходи, биха дали възможност на страната да заплати разноските и да осъществи правото си на защита по делото.Твърди, че неправилно е преценена представената декларация. Счита, че определението противоречи на практиката на ВКС и прилага определения № 40/2012г. по ч.гр.д.№22/2012г. и №211/2010г. по ч.гр.д.№207/2010г., ВКС, ІІ г.о.
По подадената частна жалба Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира следното:
Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима.
Повдигнатите от жалбоподателя въпроси не могат самостоятелно да обусловят допускане касационно обжалване на определението. Въззивният съд е приел съобразно трайната съдебна практика, че при преценка наличието предпоставките на чл.83,ал.2 ГПК следва да се съобразят представените от страната доказателства, с които тя доказва твърденията си, че няма достатъчно средства да заплати разноските по делото, т.е. няма имущество и доходи над необходимите средства за издръжката си. Решаващите изводи на въззивния съд са, че данните, които сам жалбоподателят е представил, не са достатъчни, тъй като не е декларирал под страх от наказателна отговорност, че няма дялови участия и парични влогове. При това положение посочените определения на ВКС са неотносими. Определение №40/2012г. приема, че материалното състояние на лицето се преценява с оглед неговите и на членовете на семейството му доходи, имущество, здравословно състояние, възраст и всяко друго констатирано обстоятелство, което е от значение за преценката дали лицето разполага с достатъчно средства. Определение №211/2010г. приема, че обстоятелствата, които следва да се преценят при освобождаване на страната от заплащане на държавна такса и разноски по чл.63,ал.1,б.”б”, ГПК /отм./ са нейните доходите и тези на членовете на семейството, които съпоставени с размера на дължимата държавна такса, както и недвижимото и движимото имущество, като евентуален източник на такива, биха дали възможност да се заплати държавната такса. В случая при преценка имущественото състояние на страната въззвният съд е съобразил установената съдебна практика, че следва да се вземат предвид доходите /пенсия, заплата, стипендия, други възнаграждения за работа/, доходите, които могат да се реализират от несеквестируеми имущества и правата върху секвестируеми вещи, дялови участия и други имуществени права, като е приел, че самият жалбоподател не е декларирал и установил всички тези обстоятелства.
Ето защо следва да се приеме, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и разглеждане на частната жалба по същество.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІI г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №1514 от 27.09.2012г. по гр.дело №1188/2012г. на Пловдивския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: