О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 582
гр.София, 19.12.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на първо търговско отделение в закрито заседание на четвърти декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ МАРКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ПЕТРОВА
ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА
като изслуша докладваното от съдия Добрева т. д. № 1509 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Енерго Про Енергийни Услуги“ ЕООД срещу решение № 66/15.03.2019 г. по в. т. д. № 696/2018 г. по описа на Апелативен съд Варна, с което е отменено решение № 748/15.10.2018 г. по т. д. № 1550/2017 г. на Окръжен съд Варна.
В подадената от „Енерго Про Енергийни Услуги“ ЕООД жалба се сочат касационни основания по смисъла на чл. 281, т. 3, предл. I и II ГПК. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно постановено поради нарушение на материалния закон – чл. 48, ал. 2 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, издадени от ДКЕВР през 2013 г., както и поради нарушение на съдопроизводствените правила – чл. 236, ал. 2 ГПК. Въззивният съд не обсъдил допуснатия и приет като доказателство аудио запис от Дирекция „Национална система 112“. В депозираното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се обосновава допускане на касационно обжалване с наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Формулират се въпроси, които според касатора са обусловили изхода на спора пред въззивната инстанция, съответно са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. Въпросите са следните :
1. „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства?“
2. „Неправомерният отказ на органите на полицията да изпратят екип на място при подаден сигнал от страна на служители на електроразпределителното дружество, опорочава ли корекционната процедура?
В изложението се твърди, че първият въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с решение № 222/27.03.2018 г. по т. д. № 505/2017 г. на ТК, II ТО на ВКС. По втория въпрос допускането до касация е мотивирано с наличието на противоречива практика на различни състави на Окръжен съд Варна и неточно тълкуване на чл. 48, ал. 2 ПИКЕЕ/2013 г. При изложените доводи в касационната жалба е формирано искане за постановяване на акт, с който атакуваното решение да бъде допуснато до касационен контрол и отменено съобразно правомощията на ВКС, регламентирани в чл. 293, ал. 1 ГПК.
От ответника „Бизнес хотел Варна“ ЕООД е подаден отговор. В него се изразява позиция, че решението на Апелативен съд Варна не следва да бъде допуснато до касационен контрол, тъй като първият въпрос, формулиран в изложението на касационни основания, касае правилността на въззивния акт, която не е предмет на проверка във фазата по чл. 288 ГПК. По наведения материално правен въпрос е формирана практика на ВКС, от която въззивният съд не се е отклонил. В случай, че касационно обжалване бъде допуснато, в отговора е формирано искане решението на Апелативен съд Варна да бъде потвърдено. С отговора се претендира присъждане на разноски по представен списък.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното :
Касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт, поради което същата се явява процесуално допустима.
С атакуваното решение въззивният съд е отменил постановения от Окръжен съд Варна първоинстанционен акт като е приел, че предявеният от „Бизнес хотел Варна“ ЕООД срещу „Енерго Про Енергийни Услуги“ ЕООД отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за недължимост на 51 807, 88 лв. – стойност на ел. енергия по фактура № 0220226984/02.11.2017 г. – е основателен. В решителните мотиви съдът е посочил, че при констатирана промяна в схемата на свързване, корекция на ползваната електроенергия може да се извърши само въз основа на подписан от органите на полицията констативен протокол. Представеният по делото констативен протокол 5100102 от 25.08.2017 г. не е подписан от страна на законния представител на ищцовото дружество и представител на полицейските органи, поради което не е годно основание за извършване на корекционна процедура по чл. 48, ал. 2 ПИКЕЕ/2013 г.
Няма съмнение, че при постановяване на решението си съдът е длъжен да изложи мотиви, в които да се съдържа преценка на доказателствата и фактическите констатации, които са релевантни за спора и това следва директно от разпоредбата на чл. 236, ал. 2 ГПК. ВКС многократно е имал възможност да посочи, че въззивният съд следва да обсъди правно релевантните твърдения на страните, от които зависи разрешаването на спора, илюстрация на което е и цитираното от касатора решение № 222/27.03.2018 г. по т. д. № 505/2017 г. на ТК, II ТО, както и посочената в същото задължителна практика и такава, създадена по реда на чл. 290 ГПК. Решението на Апелативен съд Варна не е в отклонение от формираната по приложението на чл. 236, ал. 2 ГПК съдебна практика, доколкото в същото подробно са обсъдени наведените от „Енерго Про Енергийни Услуги“ ЕООД възражения срещу предявения от „Бизнес хотел Варна“ ЕООД иск. Как би рефлектирало соченото от касатора доказателство върху установената от съда фактическа обстановка е въпрос по същество на делото, който не може да бъде обсъждан във фазата на селекция, съобразно възприетото по т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като в тази фаза не се проверява правилността на въззивното решение.
Поставеният материално правен въпрос е от значение за изхода на спора, но по отношение на него не е налице допълнителния селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – да е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. Именно поради наличие на противоречива практика на състави на Окръжен съд Варна по т. д. № 1671/2015 г. на ТК, I ТО е допуснато касационно обжалване. С постановяване на решение № 104/16.08.2016 г. по същото дело e дадено тълкуване на чл. 48, ал. 2 от ПИКЕЕ/2013 г., което не се нуждае от промяна или актуализиране. Съставът на ВКС е приел, че при липса на съставен съобразно изискванията на чл. 48, ал. 2 ПИКЕЕ/2013 г. констативен протокол, няма основание за извършване на корекция от страна оператора на електроразпределителната мрежа на отчетената от средството за търговско измерване електроенергия. Атакуваното в настоящото производство въззивно решение е съобразено с даденото от ВКС тълкуване на чл. 48, ал. 2 ПИКЕЕ/2013 г.
Касационната инстанция намира, че не са изпълнени изискванията на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и поради това не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение на Апелативен съд Варна.
При изхода на настоящото производство и предвид формулираното от ответника искане за присъждане на разноски, такива следва да бъдат присъдени на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в размер на 3 400 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.
С тези мотиви и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 66/15.03.2019 г. по в. т. д. № 696/2018 г. по описа на Апелативен съд Варна.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Енерго Про Енергийни услуги“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], да заплати на „Бизнес хотел Варна“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], сума в размер на 3 400 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.