О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 582
гр.София, 20.09.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
осемнадесети септември две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 4596/ 2013 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на В. И. В. срещу определение на Софийски апелативен съд № 902/ 16.04.2013 г. по ч.гр.д.№ 753/ 2013 г., с което, след като е отменено (частично) определение на Софийски градски съд от 31.01.2013 г. по гр.д.№ 3541/ 2011 г., е допуснато обезпечение на предявения от [фирма] против касатора осъдителен частичен иск за сумата 108 253,08 лева и чрез налагане на запор върху паричните суми, предназначени за В. И. В. в качеството му на взискател по изп.д.№ 20127830400562 на частен съдебен изпълнител рег.№ 783, до горепосочения размер.
В приложено към частната жалба изложение по чл.280 ал.1 ГПК касаторът повдига следните процесуалноправни въпроси (уточнени при условията на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС) 1.допускането на допълнителна обезпечителна мярка от въззивен съд, по реда на обжалване на частичен отказ на първоинстанционния съд, съставлява ли заобикаляне на процедурата, предвидена в чл.389 ГПК и 2.допустимо ли е за обезпечаване на иск за едно вземане да бъдат налагани като обезпечителни мерки запори върху различни вземания на ответника, всеки от които до размер исковата сума. Счита, че тези въпроси имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото и на това основание моли обжалването да бъде допуснато. По същество поддържа, че въззивният съд, постановявайки обжалваното определение, е достигнал до свръхобезпеченост на вземането на ищеца по делото, поради което това определение следва да бъде отменено.
Ответната по частната жалба страна – [фирма] – оспорва допустимостта й, като поддържа, че съгласно ТР № 1/ 21.07.2010 г. по т.д.№ 1/ 2010 г. на ОСГТК на ВКС, определението на апелативния съд не подлежи на касационно обжалване. Евентуално оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационно обжалване и основателността на жалбата.
Съдът намира частната жалба за допустима. След постановяването на тълкувателно решение № 1 от 21.07.2010 г., законодателят внесе нарочни допълнения в разпоредбата на чл.396 ал.2 ГПК, според които, ако по жалба срещу отказ на първата инстанция обезпечението бъде допуснато с определение от въззивния съд, то този акт подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280 ал.1 ГПК. Всякога, когато въззивният съд допусне обезпечителна мярка, искането за налагането на която е било отхвърлено от първоинстанционния, предпоставките по чл.396 ал.2 изр. последно ГПК са налице, поради което частната жалба е допустима.
Не са налице обаче предпоставките за допускане на обжалваното определение до касационен контрол. Поставените от касатора процесуалноправни въпроси обуславят крайния резултат, до който въззивният съд е стигнал, но нямат претендираното значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, т.3 на ал.1 на чл.280 ГПК визира хипотези, в които разглеждането на поставения въпрос ще допринесе за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия; за да се създаде съдебна практика по прилагането на непълни, неясни или противоречиви закони или за да бъде тя осъвременена. Случаят не е такъв, тъй като законът е пълен и ясен и по прилагането му има установена практика, която е съобразена от въззивния съд. Според нея е допустимо налагане на запор върху вземания на длъжника срещу повече от едно лице до пълния размер на исковата сума. Евентуално свръхобезпечаване на иска в такава хипотеза следва да бъде преодоляно по реда на чл.402 ГПК. Налагането на повече от една обезпечителна мярка за едно и също вземане, независимо дали това става от съда, който разглежда спора, или по реда на обжалването пред въззивна инстанция, не съставлява замяна на обезпечението и като краен резултат не води до последиците, които се постигат по реда на производството, уредено в чл.398 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение на Софийски апелативен съд № 902/ 16.04.2013 г. по ч.гр.д.№ 753/ 2013 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: