ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 582
София, 22. юни 2018 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и трети май две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр. д. № 1544 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 7730/16.11.2017 на Софийския градски съд по гр. д. № 654/2017, с което е потвърдено решението от 17.08.2016 г. на Софийски районен съд по гр.д. № 51653/2014, с което е уважен предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди вследствие настъпила трудова злополука на основание чл. 200 КТ.
Недоволен от решението е касаторът *** СОУ „А. Д.“, С., представляван от адв. Я. Я. – САК, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос за индивидуализацията на настъпилите при трудова злополука вреди, изразяващи се в болки и страдания, който има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответницата по жалбата В. Р. Н., представлявана от адв. Т. Б., я оспорва, като неоснователна и счита, че по повдигнатия въпрос въззивният съд е съобразил практиката на ВКС.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че предметът на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че към 07.02.2014 г. страните са били в трудово правоотношение, по силата на което ищцата е изпълнявала длъжността „възпитател“, като на 13.02.2014 г., ответникът е декларирал на основание чл. 55, ал. 1 КСО злополука, която e призната за трудова с разпореждане от 17.02.2014 г. (влязло в сила като необжалвано от страните по делото), както следва: на 07.02.2014 г. през време и по повод на извършваната работа – при придвижване в района на училището, пострадалата се подхлъзва и пада, вследствие на което получава счупване на стъпалото на десния крак. От събраните по делото доказателства въззивният съд е приел, че безспорно е установено настъпването на твърдяното от ищцата увреждане, причинило й болки и страдания. За да определи обезщетението в размер на сумата 5.000 лева, въззивният съд е взел предвид следните обстоятелства: доказано тежко засягане на дясната глезенна става на ищцата; причинените болки и страдания от физическо и морално естество; обездвижването, извършено първоначално с поставянето на ортеза за долен крайник, а впоследствие с поставянето на гипс на същия крайник (ищцата е била ограничена в извършване на самостоятелни движения – ползвала е патерици за придвижване); периода на ограничителния двигателен режим за срок – 44 дни крайникът е бил гипсиран, както и проведения курс по физиотерапия и рехабилитация в периода от 31.03.2014 до 17.04.2014 г. (видно от приетите по делото като доказателства медицински документи, приетата съдебно-медицинска експертиза и допълнението към нея, както и от показанията на разпитаните свидетели); търпените физически болки със силен интензитет по време на лечението й, съпроводени с притеснения предвид невъзможността си да се грижи сама за себе си, както и за майка си, която е била в тежко здравословно състояние (за посочения период е бил нарушен обичайният и установен начин на живот за ищцата в битово и трудово отношение и това е причинило душевен дискомфорт); както и обстоятелството че включително към момента на разглеждане на делото пред първата инстанция при извършения преглед вещото лице е констатирало оток на мястото на получената травма. Като неоснователни и недоказани са отхвърлени твърденията на ответника, че получената травма не е само вследствие на падането й в училището, доколкото естеството на полученото увреждане не изключва възможността непосредствено след получаване на травмата лицето, което я е получило да ползва увредения крайник, като с минаване на времето болката се усилва. Не е доказано и да са налице противоречия в описания механизъм на настъпване на вредата, нито тя да е допринесла за с поведението си чрез проява на груба небрежност за станалата трудова злополука.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като въззивният съд е съобразил установената практика на ВКС, че с акта за трудова злополука се доказват обстоятелствата, при които тя е настъпила и връзката им със съществуващото трудово правоотношение, като евентуални неточности в описанието на настъпилите увреждания са без значение, ако по делото са установени точно тяхното медицинско естество и характер. Съдът не може да приеме, че злополуката не е трудова, ако в акта е прието обратното. По установената в акта причинна връзка съдът може да приеме само наличието на съпричиняване от страна на пострадалия.
Ответницата по жалбата В. Р. Н. не претендира разноски в касационното производство.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 7730/16.11.2017 на Софийския градски съд по гр. д. № 654/2017.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.