О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 582
гр. София, 26.10.2015 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на двадесети октовмври, две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
НИКОЛАЙ МАРКОВ
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№1024 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Г. А. срещу решение №242 от 24.04.2014 г. по в.т.д.№209/2014 г. на АС Пловдив. С обжалваното решение е потвърдено решение №106 от 22.11.2013 г. по т.д.№82/2013 г. на ОС Хасково в частта, с която е прието за установено по отношение на С. Г. А., съществуването на вземания на „Р. /България/” Е., включващи сумата от 33 688.22 лв., просрочена главница, ведно със законната лихва от 16.05.2013 г. до окончателното изплащане, сумата от 2 232.05 лв., наказателна лихва за периода 31.01.2013 г. – 16.05.2013 г., за които на 20.05.2013 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д.№1342/2013 г. и които произтичат от договор за овърдрафт №53221/16.05.2008 г., изменен и допълнен с 12 бр. Анекси.
В жалбата се излагат съображения, че решението е недопустимо, евентуално неправилно. Посочва се, че липсва идентитет между предмета на заповедното производство, въведен от молителя със заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и предмета на иска по чл.422 от ГПК, предвид неконституиране в исковото производство на неподалите възражение срещу издадената заповед страни, поради което решението е недопустимо. Навеждат се доводи, че касаторът не е съдлъжник, тъй като не е получил пари от ищеца, а кредитът е отпуснат и е постъпил по сметка на [фирма]. Сочи се, че не са били събрани доказателства, че банката е уведомила касатора, че прави кредитът предсрочно изискуем и то преди подаване на заявлението за издавена на заповед за изпълнение.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по правен въпрос, решаван противоречиво от съдилищата, а именно: как следва да процедира съдът, когато само съдлъжник е подал възражение по чл.414, ал.1 от ТЗ.
Ответникът по касация „Р. /България/” Е. не изразява становище.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в предвидения в закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е счел, че предявяването на иска по чл.422 от ГПК само срещу подалия възражение по чл.414 от ГПК, солидарен длъжник не води до недопустимост на производството, тъй като спрямо останалите неподали възражение длъжници, заповедта за изпълнение е влязла в сила. В този смисъл и тъй като е установил наличие на поето от страна на ответника А. задължение като солидарен съдлъжник по процесните договори и анекси, задълженията по които са станали предсрочно изискуеми, съдът е направил извод за дължимост от страна на ответника на сумите по издадената срещу него заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК, независимо, че реално не е получил суми по този договор.
С оглед изложените от въззивния съд мотиви, настоящият състав намира, че постановеният от касатора въпрос е обусловил решаващата воля на съда, но в случая не е налице допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК. Освен, че касаторът не е представил доказателства за наличие на противоречива практика на съдилищата – влезли в сила актове, в които са формирани противоречиви изводи по въпроса за конституиране в производство по чл.422 от ГПК на неподал възражение срещу издадена заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК съдлъжник, то дори и такава да е съществувала, то следва да се счете, че с постановяването на т.5в от ТР №4 по т.д.№4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, е даден отговор и на този въпрос /респективно съдебната практика е уеднаквена/, в съответствие с който отговор е и постановеното от въззивния съд решение.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №242 от 24.04.2014 г. по в.т.д.№209/2014 г. на АС Пловдив.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.