О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 582
София, 28.11.2018 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на ВТОРО отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на пети ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 1792/2018 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 1737/05.02.2018 година на К. Й. Н., С. Г. Н. и Д. Г. Н. , и тримата от [населено място] заявена от процесуалния представител адв. Т. И.- АК Б. срещу въззивно Решение Nо I- 108 от 18.12.2017 год., постановено по гр.В.д. Nо 1040/2017 година на ОС- Бургас по чл. 344 ,ал.1 ГПК.
С посоченото решение, окръжният съд в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е потърдил Решение No 696 от 19.05.2017 година по гр.д. No 4516/2016 год. на РС- Бургас, с което е допуснато извършването на съдебна делба на недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 07079.607.25.1.2 по КККР на [населено място],С административен адрес на имота : [населено място], п.к. 8000,[жк], [жилищен адрес] който се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор № 07079.607.25, с предназначение на самостоятелния обект-жилище ( апартамент) с нива на обекта -1, с площ от 70,74 кв. м., с прилежащи части – избено помещение № 4 с площ от 14,00 кв. м., 2,70 % ид. части от общите части и правото на строеж върху терена, при посочените съседи между съделителите К. Й. Й. ЕГН [ЕГН], С. Й. Д. ЕГН [ЕГН], К. Й. Н. ЕГН [ЕГН], С. Г. Н. ЕГН [ЕГН] и Д. Г. Н. ЕГН [ЕГН], като е отменил първоинстанционното решение в частта относно квотите на съделителите и вместо това е постановил извършването на делбата при квоти 1/12 ид. част за К. Й. Й., 1/12 ид. част за С. Й. Д., 11/18 ид. части за К. Й. Н. и по 1/9 ид. част за всеки от съделителите С. Г. Н. и Д. Г. Н..
Със същото решението е потвърдено решението на първата инстанция в частта, с което е отменен НА № 136 , том I, рег. № 3349, дело № 127/2010 г. за признаване правото на собственост на К. Й. Н. върху 1/6 ид. част от недвижим имот-самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.607.25.2, апартамент, с адрес [населено място],[жк], бл. № 25, вх. 1, ет. 1 на основание придобиване на имота по давност, поправен с НА № 83, том I, рег. № 1214, дело № 7282017 г. и НА № 99,том I, рег. № 1395, дело № 87/2017 г.
С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, поради нарушение на материалния закон при несъобразяване с разпоредбите, уреждащи института на придобивната давност, нарушение на процесуалните правила относно разпределението на доказателствената тежест и обсъждане на доказателствата по делото в тяхната съвкупност, изводите на съда са необосновани, като противоречащи на наличната по делото доказателствена съвкупност- основания за отмяна по реда на касационното обжалване по см. на 281 т. 3 ГПК.
Искането да се допусне касационно обжалване се поддържа в приложното поле на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК с доводи, че по въпроса : налице ли е основание да се приеме , че е оборена презумпцията на чл. 69 ЗС, ако съдът нито в мотивите, нито в диспозитива на съдебното решеие е посочил началния момент, към който отнасят събраните по делото доказателства, в частност свидетелските показания, въззивното решение е в противоречие Решение No 32 от 08.02.2016 година по гр.д. No 4591/2015 год.,ВКС- I г.о. и ТР № 4 от 2012 година по тълк. дело № 4/2012 год. на ОСГК на ВКС; по въпроса: достатъчно ли е формалното позоваване на ТР № 11 от 2013 година по тълк. дело № 12/2012 год., без събраните по делото доказателства да бъдат подведени под разпределената доказателствена тежест и обсъдени в тяхната съвкупност, за да се приеме опровергаване на придобивната давност като придобивното основание, поради противоречие на въззивното решение с Решение No 302 от 24.06.2011 година по гр. д. No 1168/2010 год. ВКС- I г.о ; както и по въпроса: необходим ли е изричен писмен акт при постигнато съгласие между наследниците за извършване на неформална делба или е възможно доказване на факта с гласни доказателства; следва ли съдът да изследва и поведението на невладеещия съсобственик, чиято идеална част завладяна при обсъждане на доказателствата в производството, поради противоречие с Решение No 803 от 21.10.1994 година по гр. д. No 662/1994 год. на ВС, I ГО, Решение No 549 от 30.12.2010 година по гр. д. No 217/2010 год., ВКС-II г.о , Решение No 528 от 11.06.2010 година по гр. д. No 1218/2009 год., I ВКС- г.о.
Искането за допускане до касационно обжалване се аргументира и с наличието на предпоставките по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК, като се поддържа, че произнасянето на касационната инстанция по поставените въпроси е от значение за правилното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
С касационната жалба се поддържа довод , че постановеното въззивно решение е очевидно неправилно – самостоателно основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 2 предл. трето ГПК.
По делото е постъпил писмен отговор от ответниците по касация К. Й. и С. Д., с който се оспорва наличието на основания за допускане на касационното обжалване, поради липсата на обуславящи правни въпроси, както и се развиват доводи за неоснователност на касационната жалба относно сочените пороци на въззивното решение.
Върховният касационен съд – състав на второ отделение на гражданската колегия, като прецени наведените основания по чл. 280, ал.1 ГПК и чл. 280-, ал.2 ГПК и съобрази изискванията за допустимост на касационното обжалване , уредени с чл. 280 ал.3 ГПК намира :
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и с оглед на данните за предмета на спора- иск за съдебна делба на съсобствен недвижим имот, същата се явява процесуално допустима.
След преценка на изведените въпроси по чл. 280 ал.1 ГПК и основанията за очевидна неправилност по чл. 280, ал. 2 ГПК, като обсъди доводите на страните на база закона, намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
За да потърди решението на първата инстанция , с което процесният имот е допуснат до делба, въззивният съд е приел при направен самостоателен анализ на събраните по делото доказателства, че между страните съществува съсобственост, възникнала в резултат на наследствено правоприемство от общите наследодатели К. и Д. И.. Прието е за неоснователно- недоказано възражението на ответницата в делбеното производство (понастоящем касатор) К. Н., че имотът е изключителна нейна собственост в резултат на придобит по давност наследствен дял на ищците ( наследници в коляното на сина Й. Д.) от 1/6 ид. части след упражняване на непрекъсната фактическа власт с намерение за своене в изискуемия десетгодишен срок, което намерение да е обективирано чрез промяна на държанието във владение и да било е доведено до знанието на останалите съсобственици. Аргументите си въззивната инстанция обосновава с постановките на ТР № 11/2012 година по т. дело № 11/2012 год. на ОСГК на ВКС относно легитимиращото действие на констативния нотариален акт за принадлежността на правото на собственост и разпределението на доказателствената тежест на отразеното в него и на ТР № 1 от 2012 година по т. д. 1/2012 год. на ОСГК на ВКС относно приложението на презумпцията на чл. 69 ЗС в отношенията между съсобствениците сънаследници и необходимостта сънаследникът да обективира намерението си да владее имота като го манифестира пред останалите.
Изведените правни въпроси , на които се основава искането за допускане на касационното обжалване , не могат да обусловят извод за наличе на законосите предпоставки за това.
С разясненията на ТР 1/2009 година на ОСГТК на ВКС се прие, че „правен въпрос“ по см. на чл. 280, ал.1 ГПК следва да се разбира като конкретен правен проблем, разгледан от въззивния съд с обжалваното решение в рамките на предмета на спора пред въззивната инстанция. В посочения смисъл правните въпроси, които са намерили отговор в обжалваното решение касаят материалноправната легитимация на сънаследник – съделител в делбеното производство, по отношение на когото се поддържа , че правото му на собственост е придобито от друг съделител. Въпросът за приложението на чл. 69 ЗС в отношенията между сънаследници и следва ли при спор за собственост съсобственикът сънаследник да доказва намерението си за своене на идеалните части на останалите съсобственици или то се предполага и е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху целия имот в срока по чл.79, ал.1 ЗС, е разрешен при съблюдаване на разясненията на ТР 1/2012 год. а ПСГК на ВКС поради което поставянето на този съпрос по естеството си съствлава оплакване на евенстуално допуснато нарушение на процесуални правила. Правото на собственост на К. Н., признато и обективирано в издадения констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка, е отречено със съдебното решение във въззивното производство, поради неустановеност на един от елементите на придобивната давност-осъществена фактическа власт с намерения за своене. Предвид основанието на което е установена фактическата власт, а именно наследствено правоприемство, е прието, че презумпцията на чл. 69 ЗС се счита оборена, защото позоваващата се на придобивна давност страна- съделител ( сънаследник) не е успяла да докаже, че е упражнявала фактическата власт върху идеалните части на сънаследниците -ищци в делбеното производство лично за себе си, доколкото лисват действия, с които да се манифестира намерението за своене . Видно от мотивите на съдебния акт, решаващата воля на съда е обусловена от неустановеност на промяна в намерението за своене на процесните идеални части, а въпросът дали позоваващия са на придобивна давност съсобственик трябва да манифестира намерението си и срещу универсалните правоприемници на другия съсобственик, е неотносим към конкретния случай.
Наред с изложеното следва да се посочи , че обжалваното въззивно решение не противоречи на приложената от касаторите практика. Така с Р No 32 от 08.02.2016 год. по гр.д. No 4591/2015 год. на ВКС- I г.о. касае хипотеза , при която наследникът, установил самостоятелна фактическа власт върху притежаван от общия наследодател недвижим имот, се е позовал на наличието на уговорка приживе на наследодателя за предаване на владението и предаване владението , в който аспект липсват основанията за съпоставимост на двете хипотези за да се поддържа успешно довод за несъответствие и противоречие на изводите по приложение на матераилния закон. В решението окръжния съд е приел, за недоказани твърденията на касаторката за наличие на предварителни уговорки между нея и наследодателя на ищците за предаване на фактическата власт върху процесните 1/6 ид. части от имота от него приживе и е обосновал извод за неустановеност на самостоятелна фактическа власт, а оттам и за отсъствие на елемент от придобивната давност.
Вторият от поставените въпроси , свързан с легитимиращото действие на констативният нотариален акт и тежест на доказване да оборване на съдържащата се в него констатация за принадлежността на правото на собственост няма характера а обуславящ изфода на спора. Изводите на съда относно лицата титуляри на правото на собственост почиват на доказателствата по делото, които са обсъдени от съда в тяхната съвкупност, а преценката кои от тях ще кредитира има отношение към правилността на решението.
Въззивното решение не противоречи на Р No 302 от 24.06.2011 година по гр. д. No 1168/2010 год. на ВКС- I г.о. в мотивите на което се приема, че предпоставките за придобиване на съсобствена идеална част се прилагат и при придобиване на сънаследствена част. Когато съсобственик сънаследник ползва цялата вещ, той е владелец на своята част и държател на частите на останалите съсобственици, освен ако не е демонстрирал ясно и категорично, че е променил държанието във владение за себе си, която промяна в намерението и своенето на частите на останалите следва да бъде демонстрирано недвусмислено. Аналогични са изводите на въззивния съд в обжалваното решение, където е прието за недоказано промяната на намерението и довеждането й до знанието на останалите сънаследници.
Третият въпрос не е обуславящ за изхода на спора за правото на делба. В решението не са обсъждани въпросите за допустимите доказателства, с които следва да се докаже промяна в намерението за своене и дали за придобиване на имота по давност е от значение и поведението на предишния владелец. Твърдението на страната за установявана на владение е прието за недоказано, съобразно представените нея гласни доказателства, за които е прието, че не установяват пряко сочения факт за съществуване на предварителна уговорка за предаване на владението. Относно показанията на брата на касаторката е отчетена възможната му заинтересованост от изхода на спора. Въпросът въз основа на кои от наличните доказателства по делото съдът следва да изгради своите правни изводи, е свързан с анализа доказателствения материал, съобразно приетите от него относими и допустими доказателства и е по същество на спора.
По въпросите за придобиване по давност на съсобствена идеална част, свързани с приложението на презумпцията на чл. 69 ЗС, за елементите на придобивната давност и легитимиращото действие на констативния нотариален акт съдебната практика е уеднаквена с ТР № 1 от 2012 година по т.д. № 1 от 2012 год. на ОСГК на ВКС, ТР № 4 от 2012 година по т. д. № 4 от 2012 год. на ОСГК на ВКС, ТР № 11 от 2012 година по т. д. № 11 от 2012 год. на ОСГК на ВКС, която няма фактически или правни основания за промяна или осъвременяването й .
По поддържаното от касаторите основание очевидна неправилност, касационният съд намира , че липсват предпоставки за да приеме неговото наличие в конкретния слуай. Очевидната неправилност , като ново основание за допускане на касационното обжалване, е установена с разпоредбата на чл. 280, ал.2 ГПК, приета със ЗИД ГПК- ДВ. бр.86/2017 година. Квалифицирана като форма на неправилност, това основание предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона материалния или процесуален закон, респ. явна необоснованост на обжалваноо решение , довели до постановянане на неправилен, подлежащ на касационно обжалване, съдебен акт по съществото на спора. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт, е необходимо неправилността да е съществена до степен, при която да може да бъде беусловно констатирана от касационния съд в процеса на слекция , без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Очевидно неправилен е съдебния акт, който е постановен в противоречие на закона до степен, в която той е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл или когато съдът е решил спора въз основа на съществуваща или несъмнено отменена правна норма.
В случая , не може да се приеме наличие на очевидна неправилност, доколкото сочените с касационната жалба пороци на обжалваното решение не попадат в категорията на безусловно налагащите извод за неправилност релевирани пороци на съдебното решение , а изводите на въззивния съд почиват на събраните по делото доказателства, съобразени са с изложените факти и техните правни последици
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК , Върховният касационен съд- състав на второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване касационната жалба вх. Nо 1737/ 05.02.2018 год. на К. Й. Н. , С. Г. Н. и Д. Г. Н. и тримата от [населено място], заявена чрез процесуалния им представител адв. Т. И. – АК –Б., срещу Решение No I-108 от 18.12.2017 год. по гр.в.д. Nо 1040/2017 година на ОС-Бургас по допускане на съдебна делба по чл. 344 ал.1 ГПК във вр. с чл. 69 и чл. 34 ЗС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: