2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N 582
София, 29.11.2013 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. N 6788/2013 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.
С определение от 28.03.2012 г. по ч. гр. д. № 4655/2012 г. на Софийския градски съд без разглеждане е оставена частна жалба от 24.02.2012 г. срещу разпореждането от 08.02.2012 г. за оставяне без движение на производството по гр. д. № 26539/2011 г. на Софийския районен съд.
Срещу това определение в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК е подадена частна жалба от Р. Х. И. чрез пълномощника й М. С. И., с искане то, както и определението от 27.09.2011 г. като идентично по съдържание, да бъдат отменени като неправилни и недопустими.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното:
С разпореждането на Софийския районен съд от 08.02.2012 г. исковата молба, подадена от Р. И., е оставена без движение на основание чл. 129, ал. 2 вр. чл. 127 ГПК с указание до ищцата в едноседмичен срок да изпълни предходно указание от 27.09.2011 г. и да внесе по сметката на районния съд държавна такса в размер на 380 лева, съставляваща 4% от цената на иска за имуществени вреди, който за периода от 15.03.2008 г. до датата на предявяване на исковата молба е в общ размер на 9 500 лева. На ищцата е указано, че при неизпълнение в срок исковата молба ще бъде върната. Съобщението е връчено на адресата на 20.02.2013 г.
В указания срок изпълнение не е последвало. Вместо това на 24.02.2012 г. ищцата е подала частна жалба срещу разпореждането от 08.02.2012 г., която е върната с обжалваното определение на Софийския градски съд.
С оглед тези данни на разрешаване е поставен процесуалноправният въпрос дали е допустима частна жалба срещу разпореждането на районния съдия за оставяне на исковото производство без движение на основание чл. 129, ал. 2 във връзка с чл. 128, т. 2 ГПК /вж. определение № 128 от 18.03.2013 г. по ч. гр. д. № 1158/2013 г. на ВКС, II-ро г. о./. Въпросът е разрешен със задължителна съдебна практика – т. 5 на ТР № 1 от 17.07.2001 г. по т. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, приложимо и при действието на ГПК от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г. В тълкувателния акт е разяснено, че определението, с което се оставя без движение производството по делото, не подлежи на самостоятелен инстанционен контрол. Срещу това определение страната може да се защити чрез обжалване на определението за прекратяване на делото. Единствената хипотеза на самостоятелно обжалване, включително и по касационен ред, на такива определения, е при отказ от освобождаване на ищеца от внасяне на държавна такса по чл. 63, б. „а“ и „б“ ГПК /отм./, сега чл. 83, т.т. 1 и 2 ГПК. В тези случаи съдът преценява дали са налице законовите изисквания, като отказът му да освободи ищеца от внасяне на държавна такса препятства упражняването на правото на иск.
Обжалваното определение на въззивния съд не противоречи, а съответства на посочената съдебна практика. Не се установява то да е недопустимо, както твърди жалбоподателката. Ето защо частната жалба срещу него е неоснователна и то ще бъде оставено в сила. Делото следва да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по исковата молба в съответствие с указанията, дадени в мотивите към обжалваното определение, по преценка редовността на исковата молба с цена на исковете 234 лева и 1 016 лева, или общо 1 250 лева, както и за произнасяне по искането за освобождаване от държавна такса, направено с молба от 28.05.2012 г., която е приложена към настоящото производство.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определението от 28.03.2012 год. по ч. гр. д. № 4655/2012 г. на Софийския градски съд.
ИЗПРАЩА делото на Софийския районен съд за продължаване на съдопроизовдствените действия по исковата молба на Р. Х. И. и за произнасяне по искането й за освобождаване от държавна такса, направено с молба от 28.05.2012 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: