1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 582
гр.София, 29.05.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и трети май две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 540/ 2017 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по жалба на [фирма], [населено място], срещу въззивно решение на Монтански окръжен съд от 10.10.2016 г. по гр.д.№ 230/ 2016 г. С него е отменено (в обжалваната пред въззивния съд част) решение на Монтански районен съд по гр.д.№ 7/ 2016 г., вместо което са уважени предявените от Б. Г. И. против касатора искове, квалифицирани по чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 КТ, за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението, извършено със заповед № 28/ 02.11.2015 г., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „шофьор – товарен автомобил” и за заплащане на обезщетение за оставане без работа от 3 290,16 лв със законната лихва от 04.01.2016 г. и 463,51 лв разноски по делото.
Жалбоподателят претендира допускане на въззивното решение до касационен контрол по материалноправния въпрос съществува ли за работодателя задължение за извършване на подбор при съкращаване на щата, когато е съкратена единствена щатна длъжност. Счита, че този въпрос е разрешен в обжалваното решение в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
Ответната страна Б. Г. И. не взема становище по жалбата.
Съдът намира жалбата за допустима, като основателно е и искането за допускане на касационно обжалване.
За да уважи предявените искове, въззивният съд е приел, че ищецът е заемал въз основа на трудов договор длъжността „шофьор – товарен автомобил” с шифър по НКПД 83322010 при ответното дружество. След извършено съкращаване на щата той е бил уволнен, като преди съкращаването тази длъжност е била единствена в щатното разписание на работодателя. Независимо от това, работодателят е бил длъжен да извърши подбор, тъй като по щата му остават длъжностите „шофьор на автобус” и „шофьор на тежкотоварен автомобил”, а ищецът е представил доказателства, че притежава правоспособност да управлява и такива превозни средства. Тъй като уволнението е извършено без да бъде осъществен подбор между ищеца и работниците, заемащи несъкращаваните длъжности то е незаконно и следва да бъде отменено. Съответно основателни са и акцесорните искове за възстановяване на заеманата преди незаконното уволнение длъжност и за заплащане на обезщетение за оставане без работа като последица от незаконното уволнение.
При така изложените от инстанцията по същество мотиви, повдигнатият материалноправен въпрос е обуславящ, тъй като въззивният съд е извел незаконността на уволнението от неизвършения подбор, макар да е съкратена длъжност, за която е предвидена само една щатна бройка по щата на предприятието. Основателно касаторът поддържа, че даденото от въззивния съд разрешение противоречи на приложената от него практика на Върховния касационен съд (решение по гр.д.№ 194/ 2014 г., ІV г.о., решение по гр.д.№ 1773/ 2009 г., ІV г.о.), поради което касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Монтански окръжен съд от 10.10.2016 г. по гр.д.№ 230/ 2016 г.
Указва на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер 145,80 лв (сто четиридесет и пет лева, осемдесет стотинки), в противен случай жалбата му ще бъде върната.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: