ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 582
София, 30. юни 2016 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на осемнадесети май две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр. д. № 1982 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 297/23.11.2015 на Великотърновския апелативен съд по гр. д. № 232/2015, с което е отменено решение № 50/18.03.2015 на Габровския окръжен съд по гр. д. № 114/2014 и е отхвърлен предявеният иск за връщане на сумата от 26.400,00 лева по чл. 55, ал. 1 ЗЗД поради отпаднало основание.
Недоволен от решението е жалбоподателят С. Н. Н., представляван от адв. Б. Б. от АК – Р., който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси за задължението на въззивния съд да обсъди всички факти и обстоятелства по делото и да прецени свидетелските показания с оглед данните за заинтересованост на свидетеля, които (въпроси) са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответницата по жалбата К. П. К., представлявана от адв. Х. Д. от АК – Велико Търново, я оспорва като я счита за неоснователна, както и че не са посочени основания за допускане на касационно обжалване, а само общи касационни оплаквания, поради което въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване. Претендира направените за касационното производство разноски.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че предметът на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищецът чрез бившата си съпруга е платил на ответницата сумите от 12.000 лева, 2.400 лева и 12.000 лева, което се доказва от приложени по делото платежни нареждания от 06.08.2013 г., 11.09.2013 г. и 12.11.2013 г. и не се оспорва; като сумите са платени с оглед постигнато съгласие за изготвяне на документация за проектиране и преустройство на притежаваната от него и съпругата му 1/2 ид. част от недвижим имот (виза за проектиране и инвестиционни проекти, които да съгласува пред НИНКН и въз основа на които да му бъде издадено строително разрешение за основен ремонт и реконструкция на имота му, както и да подготви всички необходими документи за кандидатстване по програми за европейско финансиране), за което не е налице писмен договор, очертаващ предмет, срокове и права и задължения на страните. Ищецът претендира връщане на дадените суми, поради пълно неизпълнение и липса на интерес от изпълнение на договора за в бъдеще. Съдът е приел, че за да е основателен иска по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за връщане на даденото по устния договор за изработка, следва кредиторът, отправил изявлението за развалянето му, да е изправна страна по договора, което в случая ищецът не е доказал. След анализ на събраните по делото доказателства, въззивният съд е приел, че към момента на сключване на договора ищецът, заедно със съпругата си е бил съсобственик на 1/2 ид. части от недвижим имот, за който е приложен архитектурен проект от 2013 г., отразяващ инвестиционните му планове и съобразен с квотите в съсобствеността, тъй като впоследствие ищецът се е развел и е станал собственик, както на частта на съпругата си, така и на целия имот – през февруари 2014 г. е закупил останалата 1/2 ид. част от имота, което ново обстоятелство е довело до промяна плановете на ищеца за преустройство и е наложило изменение на договора с оглед неговия предмет, както и време за изпълнение, предвид новите планове за преустройство, което не може да се вмени във вина на ответницата (която е изпълнила част от задълженията си по договора, като е изготвила виза за проектиране и проект, който е бил одобрен от главния архитект на [община] и е следвало да се съгласува в НИНКН). Въззивният съд е стигнал до противоположни изводи от тези на Габровския окръжен съд и е приел, че предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, като е кредитирал приложеното по делото пълномощно от ищеца и неговата съпруга, с което са упълномощили ответницата да изготви всички необходими документи във връзка с извършване на строително ремонтни дейности, узаконяване на ползване и въвеждане в експлоатация, проектиране, делба, разпределение на ползване и др.; виза за проектиране, с отбелязване от главния архитект на [община], че разрешава проектиране, преустройство и основен ремонт на съществуваща жилищна сграда с фурна, магазин и кафе, като визата за проектиране и проектът подлежат на съгласуване с НИНКН; проект на процесния имот; декларация от съседа за съгласие да построят на общата граница на двата съседни имота 2 броя второстепенни сгради; два броя нотариални покани, с нотариална заверка на подписа на ищеца, получени от ответницата, както и два броя отговори на поканите, изготвени от ответницата. Съдът не е кредитирал показанията на свидетеля М. Н. (относно плановете на ищеца за преустройство на имота на свидетелката), които е приел за противоречиви, като е отчел нейната заинтересованост, доколкото е бивша съпруга на ищеца и живеят заедно на съпружески начала, като е дал вяра на показанията на свидетеля А., че ищецът по принцип е искал да преустройва изцяло (фурна, дюкян, жилище, механа, пицария). Въззивният съд е приел, че по делото не е установено страните по устния договор да са уговорили едногодишен срок за изпълнение, доколкото такова твърдение липсва в приложените по делото нотариални покани до ответницата и дадените от ищеца обяснения пред съда, нито може категорично да се определи дали началния срок на договора да съвпада с плащането на първата вноска, тъй като видно от представения договор за разпределение ползването на съсобствеността ищецът не е присъствал на подписването му.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатите правни въпроси макар да обуславят изхода на делото, нямат претендираното значение, тъй като въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че е длъжен да обсъди доказателствата за всички правно релевантни факти и посочи кои факти намира за установени и кои намира за недоказани. Когато правнорелевантни факти се установяват със свидетелски показания, съдът взема предвид начина, по който свидетелите са узнали тези факти (присъствали са при осъществяването им, имат впечатления от други факти, по които може да се съди за правнорелевантните, узнали са правнорелевантните факти от трети лица или от някоя от страните по делото и др.), както и способността и желанието на свидетелите вярно да възприемат фактите и добросъвестно да ги възпроизведат в показанията си. Заинтересоваността на свидетеля може да се отрази както на начина, по който той възприема фактите, така и на неговата оценка за тях, а също и на начина на възпроизвеждането им в показанията пред съда. Това може да се отнася за всички факти или само за някои от тях, поради което съдът е свободен да прецени дали да се довери на тези показания и в каква степен. Като преценява данните за заинтересованост на свидетелите, съдът може да приеме, че заинтересованият свидетел е възприел вярно правнорелевантните факти и ги възпроизвежда добросъвестно в показанията си, а свидетел, за когото няма данни за заинтересованост е възприел някои или всички факти погрешно, не е способен да ги възпроизведе в показанията си или ги възпроизвежда недобросъвестно.
На ответницата по касацията К. П. К. не следва да бъдат присъдени разноски поради непредставяне на доказателства за тях.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 297/23.11.2015 на Великотърновския апелативен съд по гр. д. № 232/2015.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.