О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 582
София, 08.11.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, ІІ-ро т.о. в закрито заседание на седми ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Камелия Ефремова
Членове: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
като изслуша докладваното от съдията Е.Стайков ч.т.д. №2132/2016г. по описа на ВКС, ТК, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.2 във вр. с чл.274 ал.1 т.2 ГПК, образувано по частната жалба на Б. Д. Т. срещу разпореждане №1715 от 13.09.2016г., постановено по ч.т.д..№390/2016г. по описа на Пловдивски апелативен съд, т.о., с което е върната частната касационна жалба на Б. Т. с вх.№5455/30.06.2016г. против определение №303/14.06.2016г., постановено по същото дело.
В частната жалба се поддържа, че обжалваното разпореждане е незаконосъобразно и недопустимо. Сочи се, че неизпълнението на указанията на съда, дадени по реда на чл.262 ал.1 ГПК, е резултат на „досадна техническа грешка”, която не би следвало да обуслови връщане на частната касационна жалба. Отделно се излагат съображения за това, че въззивният съд е следвало да даде допълнителен срок за представяне на изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, тъй като жалбоподателят е изпълнил две от трите указания на съда и с оглед обстоятелството, че частната касационна жалба е била администрирана от апелативния съд. На последно място се твърди, че обжалваното разпореждане е недопустимо, тъй като въззивният съд е постановил определение по чл.389 ГПК „без да притежава надлежната компетентност”. Иска се обезсилване, респ. отмяна на разпореждането за връщане на частната касационна жалба.
В срока по чл.276 ал.1 ГПК е депозиран отговор на частната жалба от [фирма], в който се излагат доводи на неоснователност на частната жалба и се претендира потвърждаване на обжалваното разпореждане.
Настоящият състав, след като са запозна с данните по делото и с доводите на страните, намира следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в срока по чл.275 ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С разпореждане №1264/6.07.2016г. по ч.т.д..№390/2016г. по описа на Пловдивски апелативен съд, е оставена без движение частната касационна жалба на Б. Т. с вх.№5455/30.06.2016г. против определение №303/14.06.2016г., постановено по същото дело. С разпореждането е указано на жалбоподателя да отстрани в едноседмичен срок констатираните нередовностите на жалбата, които включват и непредставянето на приложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК с изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 ГПК.
С молба-становище от 15.07.2016г., депозирана от пълномощника на жалбоподателя, са изпълнени указанията на съда с изключение на указанието за представяне на изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК като в молбата са изложени правни аргументи за липсата на законово изискване за представяне на изложението. След администриране на частната касационна жалба и изпращането й на ВКС, с разпореждане №294/10.09.2016г. председателят на І т.о. на ВКС е върнал преписката на апелативния съд за прилагане разпоредбата на чл.262 ал.2 т.2 ГПК, приемайки, че жалбоподателят не е изпълнил указанията, свързани с обжалването на определение по чл.396 ал.2 във вр. с чл.280 ал.1 ГПК. С обжалваното пред настоящата инстанция разпореждане №1715 от 13.09.2016г. на Пловдивски АС е върната частната касационна жалба на Б. Т. с вх.№5455/30.06.2016г. против определението №303/14.06.2016г. по съображение, че касаторът не е изпълнил даденото му с разпореждане №1264/6.07.2016г. указание за представяне в едноседмичен срок на изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК.
Неоснователно е оплакването на частния жалбоподател за недопустимост на обжалваното разпореждане. Пловдивският апелативен съд е постановил разпореждането в рамките на своята компетентност – като въззивна инстанция на Пловдивски окръжен съд, произнасяйки се по частна жалба срещу подлежащ на обжалване по реда на чл.396 ГПК съдебен акт. От своя страна първоинстанционното определение е постановено по висящо исково производство в съответствие с разпоредбата на чл.389 ал.1 ГПК.
Обжалваното разпореждане е правилно и следва да бъде потвърдено. Без значение за правилността на разпореждането за връщане на частната жалба е обстоятелството, че жалбоподателят е изпълнил останалата част от указанията на съда, дадени по реда на чл.262 ал.1 ГПК. Съгласно чл.262 ал.2 т.2 ГПК съдът връща жалбата ако не се отстранят в срок всички нередовности съобразно указанията по чл.262 ал.1 ГПК. Извън случаите на възстановяване на срока по чл.64 ГПК /какъвто не е настоящия случай,/ администриращият жалбата съд не следва да дава нов срок за отстраняване на нередовностите, независимо от изпращането на делото на висшестоящия съд, тъй като неизпълнението на указанията в срок е обстоятелство по смисъла на чл.262 ал.2 т.2 ГПК., обуславящо задължението за съда връщане на жалбата. Неотносимо за законосъобразността на разпореждането е и твърдението на жалбоподателя, че пропускът да представи изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се дължи на техническа грешка. Налице изтекъл процесуален срок / и невъзстановен по реда на чл.64 ал.3 ГПК/, в който случай са без значение причините, поради които страната е пропуснала срока.
Мотивиран от горното ВКС-Търговска колегия, състав на ІІ-ро т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №1715 от 13.09.2016г., постановено по ч.т.д..№390/2016г. по описа на Пловдивски апелативен съд, т.о., с което е върната частната касационна жалба на Б. Д. Т. с вх.№5455/30.06.2016г. против определение №303/14.06.2016г., постановено по същото дело.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: