ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 582
гр. София, 25.06.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети юни през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 89 по описа за 2010 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от С. З. С., М. С. З. и З. С. З. срещу решение № 364 от 16.11.2009 г. по гр. д. № 452/09 г. на Окръжен съд гр. С.. К. считат че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
Ответниците по касация К. М. М., Д. Д. М., М. И. И., А. Г. Д., Т. М. П., П. С. П. и С. Е. С. оспорват жалбата.
ВКС, след като взема предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решение № 58 от 01.06.2009 г. по гр. д. № 164/08 г. на Районен съд гр. С., с което е признато по отношение на касаторите, че учреденото в тяхна полза право на строеж, обективирано в нот. акт № 166 от 11.04.1996 г., е погасено по давност в полза на собствениците на земята, тъй като не е упражнено в продължение на пет години.
В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК са формулирани няколко материалноправни въпроса: от кой момент следва да се счита че е упражнено правото на строеж за построяване на самостоятелен обект; от кой момент тече срока за погасителната давност по чл. 67 ЗС за упражняване такова право на строеж; правото на строеж за отделен обект на сграда представлява ли част от правото на строеж за построяване на цялата сграда или е самостоятелно право; от кой момент става фактически възможно упражняването на правото на строеж от лицата които са го придобили от строителя на сградата чието право е погасено по давност. Излагат се доводи за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК.
Съгласно Тълкувателно решение № 1/09 г. по т. д. № 1/09 г. на ОСГТК на ВКС, за да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, правният въпрос трябва да е разрешен в противоречие с друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на ВКС, постановено по реда на отменения ГПК по същия правен въпрос. Касаторите твърдят, че въззивното решение противоречи на приетото в решение № 127 от 06.04.2009 г. по гр. д. № 127/09 г. на Окръжен съд гр. С.. Т. като решението не е влязло в сила, не може да бъде основание за преценка на допустимостта. Няма основание за допускане на касационно обжалване и въз основа на определения № 1* от 23.10.2009 г. по гр. д. № 1077/09 г. на ВКС І ГО и № 235 от 26.03.2009 г. по гр. д. № 17/09 г. на ВКС І ГО. Определението по чл. 288 вр. с чл. 280 ГПК не формира сила на пресъдено нещо, тъй като с него не се разрешава конкретен спор, а се извършва селективна дейност по отношение на въззивните решения подлежащи на касационен контрол, с оглед възприетия факултативен достъп до третата инстанция. Затова и приетото в определенията също не може да бъде критерий за допустимост на касационно обжалване.
Съдебната практика в решения № 1* от 20.10.2008 г. по гр. д. № 4779/07 г. на ВКС ІІ ГО, № 1* от 20.12.2008 г. по гр. д. № 5321/07 г. на ВКС І ГО, № 1* от 28.12.2006 г. по гр. д. № 2141/05 г. на ВКС ІVБ ГО, № 124 от 23.04.1990 г. по гр. д. № 15/90 г. на ВС ІV ГО и № 111 от 20.02.1992 г. по гр. д. № 1585/91 г. на ВС ІV ГО също не са основание да се допусне касационно обжалване. По формулираните в изложението въпроси са постановени решения в производство по чл. 290 ГПК – решение № 57 от 04.03.2010 г. по гр. д. № 17/09 г. на ВКС І ГО,решение № 539 от 10.06.2010 г. по гр. д. № 1077/09 г.на ВКС І ГО и решение № 16 от 16.06.2010 г. по гр. д. № 442/09 г. на ВКС І ГО. С тях е прието, че възможността за реализиране на правото на строеж възниква от момента на издаване на строителното разрешение за изграждане на сградата и се погасява по давност ако в 5 г. срок цялата сграда, като съвкупност от отделни обекти на собственост заедно с принадлежащите им помещения и общи части не е изградена в груб строеж, освен ако не е разрешено поетапно застрояване на отделни етажи или части от сградата. Прието е също така, че прехвърлянето правото на строеж на друго лице не спира или прекъсва давността, затова не тече нов срок за упражняване правото на строеж. Както е прието и в т. 2 от Тълкувателно решение № 1/09 г. по т. д. № 1/09 г. на ОСГТК на ВКС, решенията на ВКС постановени по реда на чл. 290 ГПК са включени в обхвата на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК и затова са задължителни за съдилищата относно решения с тях правен въпрос. С разпоредбите на чл. 291 – 293 ГПК законодателят е възложил на ВКС при правораздаването по отделни дела да уеднаквява съдебната практика и да допринася за развитието на правото, тълкувайки нормативни актове и осъвременявайки собствената си практика. С включването на решенията на ВКС постановени по новия съдопроизводствен ред в обхвата на т. 1 на чл. 280 ГПК, ВКС упражнява ефективен контрол върху въззивните решения, постановени в отклонение с вече уеднаквената съдебна практика. Тогава, когато по формулирания въпрос има задължителна съдебна практика постановена по реда на чл. 290 ГПК, незадължителната практика на ВКС не е основание за допустимост на касационното обжалване дори и въпросът да е разрешен по различен начин. В случая, по формулираните в изложението въпроси, въззивното решение не противоречи на приетото в решенията по чл. 290 ГПК, затова касационната жалба не попада в приложното поле на чл. 280 ал. 1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 364 от 16.11.2009 г. по гр. д. № 452/09 г. на Окръжен съд гр. С..
О. е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: