О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 582
София, 19.10.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 15.10. две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 549/2009 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК по повод подадена касационна жалба от “СМК” О. гр. В., с вх. №1620/08.04.2009 год. на Варненския апелативен съд против решение №36 от 25.02.2009 год. по в.т.д. №270/2008 год. на Варненския апелативен съд, с което, след отмяна на първоинстанционното решение, на основание чл.19, ал.3 ЗЗД, въззивният съд е обявил за окончателен предварителния договор, сключен на 15.11.2001 год. между касатора “СМК” О. в качеството му на продавач, и ответника в настоящето производство ЕТ”А”, в качеството му на купувач, с предмет първия етаж от административна сграда/бивша столова/, с изключение на стълбищната площадка с прилежащото й портиерско помещение със застроена площ на етажа от 629 кв.м., който имот се намира в бивша административна сграда, построена в дворно място с площ от 4507 кв.м. на адрес гр. В., ул.”Г” №92, попадащ в кв. 657 по плана на града в VІ под район. Отхвърлен е насрещният иск с правно основание чл.108 ЗС за връщане на имота, както и обективно съединения такъв с правно основание чл.55,ал.1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за ползването му.
С първоинстанционното решение Варненският окръжен съд е отхвърлил иска с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД, като е приел, че купувачът –ищец е неизправна страна по предварителния договор, защото не е изплатил остатъкът от цената на овластено от кредитора лице по смисъла на чл.75 ал.1 ЗЗД, поради което ответникът-продавач “СМК”О. в отговор на исковата молба с нотариална покана от 20.06.2006 год. е развалил предварителния договор на основание чл.87, ал.1 ЗЗД.важени са и двата насрещни иска- за ревандикиране на процесния имот и за заплащане на обезщетение за ползването му от ищеца. С решение №252 от 28.12.2007 год. по гр.д. №421/2007 год. на ВАС, ГО е оставено в сила първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен искът по чл.19, ал.3, ЗЗД, обезсилено е първоинстанционното решението в частта за иска с правно основание чл.59 ЗЗД, поради субсидиарния характер на иска, и е прекратено производството по делото в тази му част. Отхвърлен е и искът с правно основание чл.108 ЗС, тъй като исканото от ответника-продавач връщане на имота , би било основателно по чл.55, ал.1 ЗЗД, но не и на предявеното основание по чл.59 ЗЗД. С решение № 546 от 11.06.2008 год. по гр.д. №188/2008 год. на ВКС, ІІ Т. О. е отменено решението на въззивния съд поради допуснати съществени нарушения на съдопроизвоствените правила и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав с указания за събиране на исканите от ищеца допустими гласни доказателства за установяване овластяването на третото лице да получи плащане, което нарушение е относимо към първоначалния иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД. Отмяната на решението в тази част, е наложило и цялостната му отмяна, включително и в частта по обусловените насрещни искове.
С обжалваното въззивно решение Варненският апелативен съд е приел, че ищецът е платил на овластено от кредитора лице по смисъла на чл.75, ал.1 ЗЗД/дадено устно съгласие от управителя на ответното дружество “СМК” О. за този начин на изпълнение на задължението/. Налице са предпоставките за прехвърляне правото на собственост по чл.298 ГПК. Имотът е описан съобразно индивидуализацията му в предварителния договор, като е прието, че независимо от извършеното преустройство, той лесно може да се приведе в първоначалния си вид.
Касаторът “СМК”О. твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон- чл.75 ал.1, предл. второ ЗЗД, защото не са доказани предпоставките на тази хипотеза- няма установено изрично нареждане от кредитора за плащане на овластено от него трето лице. Като е определил реалната част от избеното помещение, съдът фактически сам е допълнил договора.
Като основания за селектиране на касационната жалба в изложението си по чл.274, ал.3, т.1 ГПК е посочил като съществен материалноправен въпрос валидността на плащането на некредитор-изясняване дали е налице нареждане от кредитора цената да се плати на конкретното трето лице и дали получените от него суми са заприходени при кредитора, т.е дали той се е възползвал от тях. Касаторът “СМК”О. подържа, че овластяването представлява предварително изрично нареждане от кредитора на длъжника да плати дължимото на конкретно определено лице, което не може да се подразбира. Твърди, че изводът на Варненския апелативен съд в обжалваното въззивно решение за наличие на хипотезата на чл.75, ал.1 ЗЗД, е направен в противоречие с практиката на ВКС- представляваща основание за допускането му до касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1,т.2 ГПК. Лошо направеното изпълнение на неовластен кредитор няма погасителен ефект. Като друг съществен правен въпрос сочи приетата продажна цена, без включен в нея ДДС. Сочи и друг съществен правен въпрос, а именно доколко е допустимо предметът на предварителния договор да се уточнява от съда, защото в случая в предварителния договор липсва каквато и да е било индивидуализация на избеното помещение и тя не може да се изведе от други данни по делото.
Ответникът оспорва касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от страна, активно легитимирана за това, срещу въззивно решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Общо формулирания материално правен въпрос за валидността на плащането на некредитор, не представлява посочване на конкретния правен въпрос от значение за изхода по делото. Той трябва да е винаги конкретен, включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на исковата молба и обусловил правните изводи на съда по конкретния спор. Развиваните оплаквания за липса на нареждане от страна на кредитора за плащане цената от длъжника на конкретно трето лице, са относими към установяване на фактическата обстановка и възприемане на доказателствата по делото, поради което представляват доводи за евентуална неправилност на обжалваното решение, но не и за селектирането му. Суверенно право на решаващия съд е да възприема конкретните доказателства по делото и въз основа на тях да се произнесе по фактическия състав на чл.75, ал.1 ЗЗД. Соченото неправилно приложение на материалния закон, както и допуснати процесуални нарушения при възприемане на доказателствата по делото, водят до неправилност на съдебното решение, което от своя страна представлява касационно основание за отмяната му по чл.281,т.3 ГПК, но не и общото основание за допускане на обжалваното въззивно решение до касационно обжалване.
Не е налице и допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, а именно постановяване на решението на Варненския апелативен съд в противоречие с практиката на ВКС в частта, с която е приет погасителния ефект от изпълнението на некредитор. В посочените решения №785/2005 по гр.д. №566/2004 год. на ВКС, ІІ Г. О., №99/2005 год. пот.д. №461/2004 год. на ВКС, І ТО, № 1063/2008 год. по гр.д. №4084/2007 год. на ВКС, ІV Г. О. и решение №102 /2001 год. по гр.д. №1287/2000 год.на ВКС, ІV Г. О. отделните състави на Върховния касационен съд се произнасят по принципния въпрос за нуждата от потвърждаван на изпълнението от кредитора, ако длъжникът е престирал на трето лице, което не е овластено от кредитора, т.е обсъждана е хипотезата на чл.75, ал.1, изр.второ ЗЗД. Изводите на Варненския апелативен съд не са направени в противоречие с представената практика на ВКС, защото той е приел, че е налице такова овластяване и извършеното плащане даже е съобразено с погасителния план по договора. Въпросът дали от събрания по делото доказателствен материал може да се направи изводът, че е налице овластяване от кредитора за плащане на трето лице, не представлява основание за допускане на касационно обжалване, защото е свързан с обсъждането и възприемането на събраните доказателства. Тя е относима към правилността на обжалваното решение, която може да се развие едва във фазата на касационното обжалване след селектиране на касционната жалба.
Не представлява основното основание за допускане до касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и соченият като съществен правен въпрос приетата от решаващия съд продажна цена , без включен ДДС. Самият касатор твърди, че тези изводи на съда са в противоречие със закона, което представлява основание за касационно обжалване- чл.281 т.3 ГПК, но не и за допускане на касационно обжалване.
Обжалваното въззивно решение не се отклонява от сочената съдебна практика и по отношение на задължението на съда да възпроизведе в решението си по иска с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД точно съдържанието на сключения предварителен договор. Доколко идентифицирането от съда на предмета на договора съответства на волята на страните, е въпрос на възприемане на конкретните факти и на правилното приложение на закон, обуславящи правилността на съдебното решение, поради което не представлява основание за допускането му до касационно обжалване.
Разноски в полза на ответника по касацията за настоящето производство не следва да се присъждат, тъй като не са поискани
В. от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №36 от 25.02.2009 год. по в.т.д. №270/2008 год. на Варненския апелативен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: