4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 583
Гр. С., 01.08.2012 година
Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия второ отделение в закрито заседание на десети април две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ИВАНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията /председател/ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело № 840/2011 г.
Производството е по чл. 288 във вр.с чл.280 ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Агенция за приватизация и следприватизационен контрол [населено място] срещу решението на Варненския апелативен съд № 56/21.03.2011 г. постановено по в.т.д.№ 690/2010 г. С това решение апелативният съд е оставил в сила първоинстанционното решение на Варненския окръжен съд № 292/09.06.2008 г. по т.д.№ 152/2008 г., с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от ищеца-касатор срещу [фирма] [населено място] иск по чл.92 ал.1 ЗЗД за сумата 213 651.56 лв. представляваща допълнително начислена неустойка за неизпълнение на задължението за заплащане на пет разсрочени вноски от цената на сключения на 29.09.1997 г. договор за приватизационна продажба на 6284 акции от капитала на [фирма] [населено място] през периода от 17.06.2004 г. до 31.01.2008 г.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че в противоречие с данните по делото, клаузите на сключения приватизационен договор и действуващата съдебна практика решаващият съд е направил извода, че с уважаването на иска за реално изпълнение и присъждането на неустойка за предходен период с влязло в сила решение по гр.д.№ 621/2004 г. на ОС-Варна за кредитора възниква правото за принудително събиране на вземането заедно с обезщетение по чл.86 ал.1 ЗЗД, но не и да претендира неустойка за забавено изпълнение за последващ период каквато е процесната.
В допълнителното си изложение към касационната жалба касаторът сочи основание за допускане на касационно обжалване както следва: 1.По т.1 от чл.280 ал.1 ГПК-по поставения съществен материалноправен въпрос относно „моментът към който следва да се прави преценката за нищожност на клауза за неустойка поради прекомерност или без уговорен краен срок за начисляването „поддържайки, че постановеното решение противоречи на практиката на ВКС изразена в ТР № 1/2009 г. на ОСТК. 2. По т.2 от чл.280 ал.1 ГПК по въпроса може ли да се претендира неустойка за неизпълнение за последващ период при наличието на влязло в сила решение за реално изпълнение досежно претендираната главница и неустойка за забава присъдени по друго дело между същите страни и за същата неизплатена цена по процесния приватизационен договор. Позовава се на противоречива съдебна практика прилагайки решение на Великотърновския окръжен съд по гр.д.№ 1436/2006 г., за което липсват данни, че е влязло в законна сила.
Ответникът по касационната жалба [фирма] [населено място] изразява становище, че не са налице твърдяните основания за допускане на касационно обжалване, а по същество направените оплаквания са неоснователни.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и след проверка на данните по делото намира, че жалбата е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване. Преценката се извършва с оглед критериите предвидени в чл.280 ал.1 ГПК при спазване на указанията дадени в ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС.
Видно от данните по делото с обжалваното решение след отмяна на първоначално постановеното въззивно решение от ВКС и връщането му за ново разглеждане от въззивния съд, Варненският апелативен съд е оставил в сила първоинстанционното решение с което е отхвърлен предявеният от АПСК иск по чл.92 ал.1 ЗЗД за заплащане на допълнително начислена неустойка за неизплатени разсрочени вноски от цената на закупените акции по сключения приватизационен договор от 29.09.1997 г. При повторното разглеждане на делото съдът е направил извода за неоснователност на предявения иск не поради нищожност на договорната клауза заради прекомерния й размер и липсата на уговорен краен предел за начисляването й, а по съображения, че не се дължи неустойка за забава за периода след присъждане на главницата и мораторна неустойка за предшествуващия период по предходното дело между страните с предмет същите разсрочени вноски. Наведени са доводи, че с уважаване на иска за заплащане на пълната цена по приватизационния договор за Агенцията е възникнало правото да осъществи принудително събиране на процесното вземане и липсата на удовлетворяване на кредитора изобщо не е поставена в зависимост от волята и поведението на длъжника, за да бъде санкциониран за забавеното изпълнение. Направен е извода, че в този случай кредиторът има право да получи обезщетение в размер на законната мораторна лихва върху присъдената главница, но не и договорна неустойка по чл.92 ал.1 ЗЗД.
При тези фактически данни настоящият съдебен състав намира за ирелевантен поставеният от кредитора в т.1 от изложението му материалноправен въпрос относно моментът, към който следва да се прави преценката за нищожност на клаузата за неустойка, уговорена в твърде голям размер или без краен предел и фиксиран срок за начисляване. Това е така, защото липсва произнасяне от страна на въззивния съд по този въпрос при повторното разглеждане на делото и в тази връзка отговорът му е без значение за крайния изход на делото. Както вече беше посочено решаващият извод за неоснователност на предявения иск в мотивите на обжалваното решение не е нищожност на клаузата за неустойка поради прекомерност и липса на краен предел, а неоснователност на предявения иск за неустойка за забавено плащане след присъждане на главницата по предходно дело поради което за периода на забавата кредиторът има право само на законната мораторна лихва по чл.86 ал.1 ЗЗД. Независимо от изложеното, по поставения въпрос не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 ГПК предвид наличието на задължителна практика на ВКС обективирана в ТР № 1/15.06.2010 г. по т.д.№ 1/2009 г. на ОСТК, на която обжалваното решение не противоречи. Съгласно т.3 от цитираното тълкувателно решение, преценката за нищожност поради накърняване на добрите нрави се прави от съда за всеки конкретен случай към момента на сключването на договора.
Липсва основание за допускане на касационно обжалване и по вторият правен въпрос в касационната жалба дали може да се претендира неустойка за забавено изпълнение за следващ период при наличие на влязло в сила осъдително решение за реално изпълнение досежно главницата. Даденият отговор в обжалваното решение е, че такъв иск поначало е допустим и е разгледан от съда по същество, но с оглед събраните доказателства и фактите по делото, същият е счетен за неоснователен. Що се отнася до конкретните изводи на съда направени в резултат на извършената преценка на фактическия и доказателствен материал, тези изводи са относими единствено към настоящия спор и касаят правилността на постановения съдебен акт. В тази връзка оплакванията на касатора за необоснованост и незаконосъобразност представляват касационни основания за отмяна по смисъла на чл.281 т.3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Освен това приложеното към жалбата решение на АС-В.Т. не обосновава наличие на противоречива съдебна практика по смисъла на чл.280 ал.1 т. 2 ГПК, който има предвид практиката на съдилищата произнесли се с влезли в сила решения по поставения правен въпрос, а в случая липсват данни, че приложеното решение е влязло в законна сила.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на първо отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Варненския апелативен съд № 56/21.03.2011 г. постановено по в.т.д.№ 690/2010 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: