3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 583
София, 01.09.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и осми май две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Марио Бобатинов
ЧЛЕНОВЕ: Ваня Алексиева
Мария Славчева
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 83/2010 година
Производство по чл.288 ГПК
Образувано е по касационни жалби на Г. Г. К. и М. С. К. срещу въззивно решение от 06.07.2009 г. по гр.д.№ 480/2009 г. на Софийски апелативен съд, с което се оставя в сила решение от 18.11.2008 г. по гр.д.№ 03604/2006 г. на Софийски градски съд в частта му, с която са отхвърлени предявените от касаторите срещу “Д. застраховане” АД искове по чл.407 (отм.) ТЗ за разликата над 50 000 лв. до пълните им размери от по 120 000 лв. Прието е за установено, че мотопедът, управляван от наследодателя на ищците и настоящи касатори се е движил в тъмната част на денонощието в средата на пътното платно (а не в десния му край), без включени светлини, като въз основа на така приетото е направен извод, че пострадалият е допринесъл за процесното ПТП и за настъпилите вредни последици за него.
В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради постановяването му в противоречие с материалния закон – чл.51, ал.2 ЗЗД.
В изложението, депозирано съобразно изискването на чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите са обосновали допустимостта на касационното обжалване с даденото от въззивния съд разрешение по приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД в противоречие с практиката на ВКС, според която не всяко нарушение води до съпричиняване, а само това, което е в причинна връзка с вредоносния резултат, като в тази връзка се твърди, че според заключението на експертите от автотехническата експертиза ударът е бил предотвратим, ако водачът на автомобила се е движил на дълги светлини. Поддържат, че въззивният съд не е изложил мотиви защо приема, че е налице причинна връзка между нарушенията на ЗДвП, които според него са извършени от пострадалия и настъпването на вредоносните последици. Освен това съобразно константната практика на ВКС, дори и при наличие на съпричиняване, обезщетението следва да се намали съответно на приноса на пострадалия, с която практика решението не било съобразено, тъй като приносът на починалия бил завишен.
Ответникът по касация “Д. застраховане” АД не е възразил по допустимостта на касационното обжалване по реда на чл.287, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложените основания за касационно обжалване и след проверка на данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежни страни в процеса срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК, но независимо от процесуалната й редовност не са налице сочените в нея основания по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационното му обжалване.
Въпросът за съпричиняването е обусловил решаващите изводи на въззивния съд, което дава основание се приеме, че той удоволетворява общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК. В разглежданият случай обаче не е налице допълнителната предпоставка, сочена от касаторите, а именно произнасянето от въззивния съд по така формулирания от тях въпрос да противоречи на практиката на ВКС. Наличието на причинна връзка между извършеното от пострадалия нарушаване на правилата на ЗДвП и настъпилия вредоносен резултат е фактически въпрос, констатациите за който зависят от установените по всяко дело конкретни факти, т. е. този въпрос не може да обуслови наличие на противоречива практика, той е винаги конкретен и подлежи на установяване с всички доказателствени средства. Правилното установяване на фактите и преценката им е въпрос по съществото на спора и е относим към евентуална твърдяна неправилност на обжалваното решение по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, но не и към допустимостта на касационното обжалване. Изложеното се отнася и до въпроса за приноса на пострадалия за настъпилия вредоносен резултат, по който съдът изгражда вътрешното си убеждение при съобразяване на задължението си по чл. 188, ал. 1 ГПК (отм.) за преценка на всички събрани по делото доказателства и мотивиране на съдебния акт. В случая, твърденията в изложението, в това число и за необсъдени доказателства могат да се квалифицират като доводи за неправилно възприета фактическа обстановка, относима към твърдяната неправилност на обжалваното решение.
Изложеното позволява да се обобщи, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 06.07.2009 г. по гр.д.№ 480/2009 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: