О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 583
[населено място], 10 май 2013 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и девети април две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №1062 по описа за 2012год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Комисия за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, чрез процесуален представител инспектор-юрист М., против решение от 07.06.2012г., постановено по в.гр.д. №238/2012г. на Апелативен съд-В., с което е потвърдено решение от 13.01.2012г. по гр.д.№2609/2008г. на Варненски окръжен съд, за отхвърляне на искането на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност по чл.28, ал.1 ЗОПДИППД/отм./ срещу С. Н. К. и К. З. К. за отнемане в полза на държавата на имущество на обща стойност 274 875лв.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1,т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата С. Н. К., чрез процесуален представител адв.Р., оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Ответникът по жалбата К. З. К., чрез процесуален представител адв. З., оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК намира:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне искането на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност по чл.28, ал.1 ЗОПДИППД/отм./ срещу С. Н. К. и К. З. К. за отнемане в полза на държавата на имущество на обща стойност 274 875лв.
Въззивният съд е приел за установено, че цялото претендирано за отнемане имущество на ответниците е придобито със средства от законни източници, което изключва приложението на разпоредбата на чл.4, ал.1 ЗОПДИПП/отм./.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, за да обоснове наличието на основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, касаторът сочи, че с въззивното решение в противоречие с практиката на ВКС е прието, че следва да има връзка между конкретното престъпление, за което е осъдено проверяваното лице и придобитото имущество, чието отнемане се претендира. Позовава се на решение №671 от 09.11.2010г. по гр.д.№875/2010г. на ВКС, ІVг.о., с което е прието, че законът не изисква да има причинно-следствена връзка между престъпната дейност и придобиването на имуществото на значителна стойност /така и в решение №759 от 28.07.2011г. по гр.д.№463/2010г. на ВКС, ІІІг.о., решение №66 от 26.07.2011г. по гр.д.№863/2010г. на ВКС, ІІІг.о./ и че законът има предвид хипотези, в които придобиването е извършено със средства, които нямат законен източник /така и в решение №1 от 21.03.2011г. по гр.д.№697/2010г. на ВКС, ІVг.о./. С въззивното решение обаче не е прието нещо различно от приетото в посочените решения на ВКС, а в съответствие с тях е прието, че не се изисква връзката непременно да е пряка причинна връзка, а също, че приложението на разпоредбата на чл.4, ал.1 ЗОПДИППД/отм./ когато имуществото е придобито със средства от законни източници.
С оглед на решаващите изводи на обжалваното решение за неоснователност на иска /че е установено придобиването на претендираното за отнемане имущество на ответниците със средства от законни източници/ въпросът за приложението на чл.10 ЗОПДИППД/отм./ не е от значение за изхода на конкретното дело и не е относим към решаващите мотиви на обжалваното решение.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът, за да обоснове допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, сочи, че с въззивното решение са разрешени въпросите: „Необходима ли е пряка причинна връзка между придобитото имущество и извършеното на 06.07.2001г. от проверяваното лице престъпление, или следва да се изхожда от цялостните данни за характера на осъществяваната престъпна дейност от лицето?”, „Подлежи ли на отнемана в исковото производство по чл.28 ЗОПДИППД имущество, придобито от престъпна дейност, представляващо съпружеска имуществена общност?”, „Следва ли в исковото производство по чл.28 ЗОПДИППД да се ангажират доказателства за необявени по надлежния ред от ответниците доходи и какви „доходи” следва да се признават като получени приходи?”, „Допустимо ли е в исковото производство по чл.28 ЗОПДИППД единствено и само със свидетелски показания да се доказват доходи от търговска дейност и доходи по трудови правоотношения, както и от направени дарения; редно ли е да се кредитират свидетелски показания, допуснати едва в осмо по ред съдебно заседание в първа инстанция?”. Касаторът счита, че поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. На основание разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Под „точно прилагане на закона“ се разбира еднообразното му тълкуване или точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на непоследователната и противоречива практика на ВКС или за преодоляване на погрешна постоянна практика на ВКС. За да бъде налице основанието „от значение за развитието на правото“ би следвало въобще да няма практика на ВКС по съществения въпрос, при което се налага тълкуване на закона за отстраняване непълноти или неясноти на правни норми и в крайна сметка за усъвършенстване на правоприлагането. В случая касаторът е посочил това основание, но не се е позовал нито на противоречива практика на ВКС, нито на постоянна, но неправилна практика, нито на липсваща въобще практика.
Ето защо следва да се приеме, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
В изложението се съдържат доводи за неправилност на въззивното решение, които доводи не са относими към достъпа до касационно обжалване, а към основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК. По тях касационната инстанция се произнася само ако бъде допуснато касационно обжалване.
По изложените съображения касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, ІІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 07.06.2012г., постановено по в.гр.д. №238/2012г. на Апелативен съд-В..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: