5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 583
София 10.07.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на двадесет и първи май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1300 по описа за 2019 год. за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от З. Б. Б. чрез адв.М. Г. против решение № 387 от 10.12.18г.по гр.дело № 1381/18г.на Старозагорския окръжен съд.С него е потвърдено решение № 606/4.06.28 по гр.дело № 4466/17г. на Старозагорския районен съд в частта му,с която са отхвърлени предявените от З. Б. Б. против „Амброзия”ЕООД гр.Ст.Загора обективно съединени искове, с които се претендира присъждане на сумата от 10 600 лв, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на Ѕ ид.ч.от сграда – месопреработвателно предприятие в дворно място, съставляващо ПИ № … по КККР на гр.Ст.Загора, за периода от 22.09.16г.до 9.08.17г. и за сумата от 431.94 лв – лихва за забава за същия период.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК жалбоподателката сочи основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по следните въпроси: 1.Разрешението на собственика на съществуваща сграда да се преустрои същата от други лица, представлява ли основание, оборващо презумпцията на чл.69 ЗС в случай, при който извършилото преустройството лице се позовава на придобивна давност на сградата; 2.Знанието за нищожността на договора за учредяване право на строеж на идеална част от сграда води ли да промяна в намерението за своене, превръща ли владелецът в държател на тази идеална част; 3.Успешното провеждане на иск за обявяване на нищожност на договор за учредено право на строеж на идеална част от собственика на земята, представлява ли действие, което смущава владението на несобственика на тази идеална част; 4.От какво зависи статута като движима вещ или недвижим имот на временен обект по чл.120 ал.4 ППЗТСУ/отм./ и оказва ли влияние върху този статут придобиването на траен градоустройствен статут или учредяване право на строеж; 5.Изискванията за форма при прехвърляне собствеността на временен обект по чл.120 ал.4 ППЗТСУ/отм./зависят ли от това дали вещта е била трайно прикрепена към земята; 6. Допустимо ли е във въззивното решение съдът да приема за установени факти, които не са заявени от ответника в отговора на исковата молба като възражения и до приключване на устните състезания и за които по делото не са събиране доказателства /твърди се ,че няма доказателства,че ЕТ”А. Д-50 –Д. У.” е изградил временната постройка в процесния имот/; 7.Допустимо ли е във въззивното решение съдът да разгледа, анализира и направи фактически и правни изводи от доказателства,които не са допуснати и събрани от двете инстанции; 8.Оспореният в срок частен документ / договор за продажба от 12.03.99г./,за който представилата го страна не е заявила, че ще се ползва от него, включва ли се в доказателствения материал по делото; 9.Факти от Търговския регистър следва ли да бъдат съобщени на страните от съда до приключване на устните състезания с нарочен акт, че не се нуждаят от доказване и допустимо ли е съдът да се позове на такива факти в решението, без да е обявил на страните, че не се нуждаят от доказване; 10.Длъжен ли е въззивният съд да изложи мотиви по направените във въззивната жалба оплаквания и изложените в нея доводи по съществото на спора.
Ответникът по жалбата „Амброзия”ЕООД моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като прецени наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК, приема следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено,че наследодателят на ищцата – Б. Б. е бил собственик на дворно място, в което към м.октомври 1996г.е имало изграден временен павилион за хранителни стоки и транжорна за месо, който на 18.10.96г.е бил узаконен като временна постройка по реда на чл.120 ал.4 ППЗСТУ.Временната постройка била изградена от ЕТ”А. Д-50-Д. У.”гр.Стара Загора, който е бил и неин собственик.С договор, обективиран в нот.акт № 121/2005г., ищцата З. Б. чрез пълномощник- нейната майка Г. Б. и К. Б. Б., като наследници на Б. Б., са учредили в полза на „Амброзия”ООД право на строеж върху собствения им недвижим имот, по силата на който дружеството да извърши строителство, съгласно утвърден архитектурен проект на [община], на месопреработвателно предприятие и да стане изключителен собственик на постройката.Към 11.07.2006г. сградата е била построена, въведена в експлоатация и нанесена в кадастралния план на града.С влязло в сила решение от 16.01.09г. по гр.дело № 740/08г.на Старозагорския районен съд е обявен за нищожен договора, обективиран в нот.акт № …,в частта,с която З. Б. е учредила право на строеж върху Ѕ ид.част от недвижимия имот, поради липса на представителна власт на упълномощената Г. Б..
При тези данни по делото, по спорния въпрос налице ли е съсобственост между страните по отношение на сградата .- месопреработвателно предприятие, въззивният съд е приел,че собствеността върху същата принадлежи единствено на ответното дружество,което упражнявало фактическата власт върху целия имот в продължение на повече от десет години, без ищцата да е извършила действия, с които да е смутила владението или с които да е прекъснала течащата в негова полза придобивна давност. Изложени са съображения, че прогласяването на нищожността на договор за учредяване на правото на строеж за Ѕ ид.ч.е обусловило прилагането на по-дългия давностен период за придобиване на вещното право, съответно правото на собственост върху Ѕ ид.ч.от построената сграда, но не е довело до промяна в намерението за своене и превръщане на дружеството в държател за тази идеална част от имота.Последиците по чл.116 б.”б” ЗЗД настъпват само ако е предявен иск или възражение,отнасящи се до правото на собственост, като исковете по чл.26 ЗЗД или чл.59 ЗЗД не прекъсват придобивната давност. Към момента на изпращане на поканата за заплащане на обезщетение за ползването на Ѕ ид.ч.от сградата /получена на 21.09.16г./, съсобственост между страните по отношение на този имот не е съществувала, поради което за ищцата не е възникнало право на обезщетение .
Касационната жалба е процесуално допустима, подадена от надлежна страна в процеса, в срока за обжалване.Неоснователно е възражението на ответника по касация, че адв.М. Г. не е валидно упълномощена от жалбоподателката З. Б..С молба вх.№ 4515 от 13.05.19г.З. Б. е заявила, че представеното по делото пълномощно е подписано от нея и независимо от този факт заявява, че потвърждава всички процесуални действия, извършени от адв.Г. по гр.д.№ 4466/17г.на РС-Стара Загора и възз гр.д.№ 1381/18г.на ОС-Стара Загора, както и действията по подаване на касационната жалба и изложението към нея и в тази връзка представя и ново пълномощно за процесуално представителство пред касационната инстанция.
Настоящият състав на ІV г.о. на Върховния касационен съд намира, че не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол – разрешен правен въпрос от въззивния съд в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
Общото основание за селектиране на касационните жалби е произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от съда или за обсъждане на събраните по делото доказателства.Посочените от жалбоподателката въпроси №№ 4,5 ,6,7 и 8 се отнасят до изграждането, статута и собствеността на временната постройка по чл.120 ал.4 ППЗТСУ/отм./.Същите не са от значение за изхода на спора, доколкото придобивната давност по отношение на процесната сграда е започнала да тече от построяването й след упражнено от страна на „Амброзия”ООД на учреденото в полза на дружеството право на строеж.
Въпроси № 1 и № 2 не са разрешени в противоречие с цитираните решения на ВКС – р.77 от 18.06.18г.по гр.д.№ 3229/17г.на ІІг.о.; р. 381 от 25.10.10г.по гр.д.№ 37/10г.на ІІ г.о.; р.106 от 28.12.15г.по гр.д.№ 2687/15г.на ІІ г.о.,които са постановени при различна фактическа обстановка.В разглеждания случай, въз основа на данните по делото и с съответствие с ТР № 1/6.08.12г.по т.д.№ 1/12г.на ОСГК на ВКС, въззивният съд е приел,че фактическата власт върху правото на строеж за цялата сграда – месопреработвателно предприятие,а след реализирането му и върху самата сграда,е била установена от „Амброзия” ООД на основание, което изключва владението на останалите съсобственици, а именно учредено в предвидената по закон нотариална форма право на строеж и реализирането му според обема на суперфицията.Не се подкрепя от доказателствата по делото твърдението за знание от ответната страна за нищожността на договора за учредяване правото на строеж .
Въпрос № 3: Успешното провеждане на иск за обявяване на нищожност на договор за учредено право на строеж на идеална част от собственика на земята, представлява ли действие, което смущава владението на несобственика на тази идеална част,е разрешен в съответствие с практиката на ВКС,която е съобразена от въззивния съд.В решение № 216 от 28.10.16г.по гр.дело № 2182/16г.на І г.о.на ВКС е посочено,че собственикът на вещта има на разположение различни искове срещу владелеца, с които да защити свои субективни права. Когато владението е придобито чрез нищожна прехвърлителна сделка, собственикът може да предяви иск за прогласяване на тази нищожност. При уважаване на такъв иск ще бъде установена липсата на придобивно основание за владелеца. Правният ефект на съдебното решение по чл.26 ЗЗД не се разпростира по въпросите за собствеността и владението на вещта. На следващо място собственикът може да предяви срещу владелеца и иск по чл.59 ЗЗД за обезщетяване за лишаването му от ползването на вещта. При уважаване на такъв иск ще бъде присъдено парично обезщетение. Съдебното решение няма да формира сила на пресъдено нещо по въпроса за собствеността, тъй като произнасянето е само в мотивите на съдебния акт. Собственикът би могъл да предяви и установителен или осъдителен иск за собственост на вещта. Една от най-важните последици от предявяването на тези искове е смущаване на владението и прекъсването на придобивната давност, която е текла до този момент. Тези последици настъпват при уважаване на исковете – чл.116, б.”б” ЗЗД, вр.чл.84 ЗС. Само исковете за собственост, но не и исковете по чл.26 или чл.59 ЗЗД смущават владението и прекъсват придобивната давност. Това следва от приетото в т.VІ.13 на ППВС №6/1974 г.; решение №705/29.10.2010 г. по гр. д. № 1744/2009 г. на ВКС, І ГО; решение № 401/12.01.2012 г. по гр. д. № 895/2010 г. на ВКС, І ГО и др. Изрично в практиката на ВКС се приема, че исковете за нищожност на придобивното основание на ответника не прекъсват придобивната давност – решение № 401/12.01.2012 г. по гр.д. №895/2010 г. на ВКС, І ГО. Същото следва и от решение №170 от 11.04.2012 г. по гр.д.№961/2011 г. ва ВКС, І ГО.
Не се установява твърдяното противоречие с практиката на ВКС по въпрос № 9: Факти от Търговския регистър следва ли да бъдат съобщени на страните от съда до приключване на устните състезания с нарочен акт, че не се нуждаят от доказване и допустимо ли е съдът да се позове на такива факти в решението, без да е обявил на страните, че не се нуждаят от доказване.Приложените решения са неотносими. Търговският регистър е публичен и всеки има право на свободен и безплатен достъп до базата данни, съставляваща регистрите – чл.11 ал.1 ЗТРРЮЛНСЦ.
Въпрос № 10 за задължението на въззивния съд да изложи мотиви по направените във въззивната жалба оплаквания и доводи по съществото на спора също не е разрешен в отклонение от практиката на ВКС.Въззивният съд се е произнесъл в обема на търсената с въззивната жалба защита,в съответствие с правомощията си по чл.269 ГПК и е изложил правни съображения.
С оглед изхода на производството по чл.288 ГПК в полза на ответника по жалбата следва да се присъдят разноските за адвокатско възнаграждение за тази инстанция в размер на 1500 лв.
Воден от горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 387 от 10.12.18г. по гр.дело № 1381/18г.на Старозагорския окръжен съд.
ОСЪЖДА З. Б. Б., с Е. [ЕГН] от [населено място], [улица] да заплати на „Амброзия”ЕООД,със седалище и адрес на управление: [населено място],[жк], [улица] сумата 1500 лв/хиляда и петстотин/ разноски пред ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.