1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 583
[населено място], 11,07, 2014г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и седми юни през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова ч.т.д. №4145 /2013 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 274, ал.3 във вр. с чл. 280, ал.1 ГПК.
Обжалвано е определение №14856 от 6.08.2013г., постановено по ч.гр.дело № 10449/2013г. на Софийски градски съд, ІІ д гр.о., с което е оставена без уважение частната жалба на [фирма], [населено място] срещу разпореждане от 5.04.2013г., постановено по ч.гр.дело №6971/2013г. на СРС, 53 състав. Жалбоподателят [фирма] моли за отмяна на определението като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В инкорпорираното в касационната жалба Изложение на основанията по чл.284, ал.3, т.1 ГПК поставя следните въпроси при допълнителния критерий по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК: съдът, когато указва на заявителя, че трябва да предяви иска по чл.422 ГПК трябва ли в съобщението да посочи кой от длъжниците по заповедта за изпълнение е подал възражение. Ако не е направил такава конкретизация това не е ли съществено процесуално нарушение и нарушение на принципа на служебното начало.
Ответникът по частната касационна жалба К. И. Д. не представя писмен отговор в срока по чл.276, ал.1 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
Настоящият състав намира обаче, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Абсолютно задължителна предпоставка за допустимостта на касационното обжалване е атакуваният съдебен акт да съдържа произнасяне по материалноправен или процесуален въпрос, по отношение на който следва да е налице едно от изброените в чл.280, ал.1, т.1 – т.3 изисквания, а именно – въпросът да е решен в противоречие с практиката на Върховен касационен съд; да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
С обжалваното определение съставът на СГС е потвърдил определение на СРС за връщане на исковата молба на частния касатор срещу К. Д. поради просрочие. При подаване исковата молба срещу този длъжник по издадената заповед за незабавно изпълнение не е спазен едномесечния срок по чл.415, ал.1 ГПК. Между страните няма спор, че О. АД е получила съобщение за предявяване на иск за установяване на вземането си на 9.08.2012г. Искът е предявен на 19.02.2013г. Ищецът е обосновал датата на подаване на исковата молба с обстоятелството, че в съобщението не е посочено кой е подателя на възражението по чл.414 ГПК и не са дадени указания срещу кого трябва да бъде предявен иска. Този довод е приет от въззивният съд за неоснователен, с мотив, че посочването на името на длъжника под възражението не е задължителен реквизит на съобщението. Жалбоподателят е имал достатъчно време да извърши справка по делото, да провери дали възражението е подаден от двамата длъжници или от един от тях за да предяви иска си срещу лицето, което е оспорило вземането.
Формулираният от касатора процесуалноправен въпрос задължен ли е съдът, когато уведомява заявителя в съобщението си да посочи кой от длъжниците в заповедното производство е подал възражение и срещу кого от длъжниците трябва да предяви установителния иск по чл.422 ГПК обосновава общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като е включен в предмета на спора относно редовността на исковата молба.
Допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК би било налице, ако произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което ще се достигне до отстраняване на непълноти или неясноти на правни норми; когато съдът за първи път се произнася по даден правен спор или когато изоставя едно тълкуване на закона, за да възприеме друго. В случая разпоредбата на чл.415, ал.1 ГПК не е неясна. По аргумент на заложеното в чл.7, ал.1 ГПК служебно начало, разпоредбата на чл.415, ал.1 ГПК задължава съдът само да провери дали възражението е подадено в срок и да укаже на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си. В правото на заявителя е да прецени дали ще предяви установителния иск по чл.422 ГПК и срещу кого от длъжниците по заповедта за изпълнение. При спазване на диспозитивното начало в гражданския процес / чл.6 ГПК/ ищецът трябва да посочи ответника по установителния иск. За да насочи иска си срещу надлежния ответник / длъжникът, оспорил вземането/ ищецът трябва да прояви активност чрез справка в заповедното производство, кой от длъжниците е подал възражение по чл.414 ГПК и по този начин е оспорил вземането по издадената заповед за изпълнение. Пропускането на преклузивния срок за подаване на исковата молба е основание за нейното връщане.
В заключение определението няма основание да се допуска до касационно обжалване.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 14856/6.08.2013г., постановено по ч.гр.дело № 10449/2013г. на Софийски градски съд, ІІ- Д гр.о.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: