О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 583
София, 13.07.2010 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и първи юни през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Л. ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : Р. КАРАКОЛЕВА
М. К.
като изслуша докладваното от съдията КОСТОВА ч.т.д. № 434 по описа за 2010 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.3, т.2 от ГПК.
Жалбоподателят “Р. обжалва определение № 118/01.03.2010 г., постановено по ч.гр.д.№ 189/2010 г. на В. окръжен съд, с което е потвърдено разпореждане №2201 от 18.12.2009 г. на Горнооряховския районен съд, постановено по ч.гр.дело № 2007/2009 г. за отхвърляне на молбата на банката за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу М. Т. М. и М. И. Ф. за сумата от 230 082 евро, на основание запис на заповед с издател “ М. факт”-ООД-Велико Т., подписана от последните като авалисти.
По делото е депозирано възражение от адв.Ал.Чокойски – АК-Велико Т. в качеството му на пълномощник на “М. факт”-ООД и на М. Т. М., което следва да се счита депозирано от последния, тъй като дружеството не е страна по делото.
Ответницата М. Ф. не взема становище по частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, от страна, имаща право на такава, срещу определение на въззивен съд, с което се потвърждава разпореждане, постановено в друго производство и за нея са приложими разпоредбите на чл.280 ГПК.
При преценка на допустимостта на касационното обжалване ВКС-ТК-І т.о. приема следното:
За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е възприел становището на първоинстанционния, че записа на заповед не е предявен на длъжниците-физически лица, подписали същия като порачители. До този си извод съдът е стигнал поради съображението, че непредявяването на записа е следствие на неизпълнение на процедурата за връчване на нотариалната покана по реда на чл.47 от ГПК в случаите, когато адресатът не е намерен на адреса и не се е явил да я получи. Поради непредявяването на записа на заповед и не е налице изискуемо вземане на заявителя.
Жалбоподателят формулира следните материалноправни и процесуалноправни въпроси, за да обоснове касационното обжалване: счита ли се записа на заповед за предявен, ако това е извършено посредством нотариална покана, включително и по реда на чл.47 и чл.50 от ГПК. Касаторът обаче не доказва втората допълнителна предпоставка по чл.280, ал.1, т.2 ГПК този въпрос да е в противоречие с даденото разрешение в друго влязло в сила определение. Вторият въпрос дали се счита за изискуемо вземането по записа на заповед по отношение на авалистите, ако е предявен само на издателя, се поставя за първи път в това /касационно производство/, тъй като частният жалбоподател в заявлението си за издаване на заповед за изпълнение срещу лицата, подписали записа на заповед като авалисти, се е позовал на редовно връчени покани за предявяване на записа на заповед както по отношение на издателя – Т.то дружество, така и по отношение на физическите лица – поръчители. И по отношение на този материалноправен въпрос касаторът не доказва допълнителната предпоставка по т.2. Приложените към частната касационна жалба съдебни актове нямат отношение към повдигнатите правни въпроси.
Въпроси от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото касаторът формулира: доколко са приложими процедурите по чл.47 и чл.50 от ГПК при връчване на нотариална покана и допустимо ли е връчване на такава на адреси, различни от настоящия и постоянния, но свързани с местоприбиваването на лицето. Тези въпроси са уредени в Закона за нотариусите и нотариалната дейност, поради което не е налице допълнителната предпоставка на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Съгласно чл.50 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност, нотариусът може да възложи на определен служител в нотариалната кантора да връчва съобщения и книжа при условията и по реда на чл. 37 – 58 от Гражданския процесуален кодекс. Препращането на специалния закон към общите разпоредби на Раздел ІІ Призоваване не налага необходимостта съдът да се произнася по съществото на частната касационна жалба за тълкуване посочените разпоредби на ГПК дали се прилагат при връчване на нотариални покани.
С оглед на приетото, основанието по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК не е налице, поради което няма основание да се допуска въззивното определение до касационен контрол.
С оглед на изхода от касационното обжалване на жалбоподателя ще следва да се върне внесената ДТ в размер на 5041.12лв.
Водим от изложеното ВКС, Т. отделение, Първо отделение в настоящия си състав
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №118/01.03.2010 г., постановено по ч.гр.д.№ 189/2010 г. на В. окръжен съд.
Да се върне на “Р. – България” Е. внесената на основание чл.18, ал.2, т.2 във връзка с чл.12 от Тарифата за държавни такси, които се събират от съдилищата по реда на ГПК в размер на 5041.12 лв. преведена с платежно нареждане от 26.03.2010г., клон Г. О., по сметка посочена от банката.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: