9
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 583
[населено място], 14.12.2018г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в закрито заседание на дванадесети ноември, две хиляди и осемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 1601/2018 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Акцепт Естейт„ ООД против решение № 42/05.02.2018 г. по т.д.№ 608/2017 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 142/28.04.2017 г. по т.д.№ 148/2016 г. на Старозагорски окръжен съд. С потвърденото решение са отхвърлени предявените от касатора против ТБ „ Инвестбанк „ АД и „Оранжерии Сливен„ЕООД искове: за признаване погасено, на основание чл.102 ал.2 ЗЗД, поради заместване в дълг, ипотечното право на кредитора ТБ „Инвестбанк„АД,възникнало по силата на договор за ипотека, обективиран в нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижими имоти № 35, том ІІ , рег.№ 2642, нот.дело № 159/2010 г. на Нотариус А. К. /главен иск /, както и предявените в евентуалност искове за установяване нищожност на договора за ипотека. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствени правила на чл.235 ал.2 ГПК и чл.236 ал.2 ГПК.Сочи непроизнасяне на съда по въведени от него доводи за нищожност на договора за ипотека, в частност поради сключването му при злоупотреба с право, по смисъла на чл.289 ТЗ, както и в нарушение на изискваното от чл.167 и чл.170 ЗЗД съдържание на ипотечния акт – без посочен срок за изпълнение на обезпеченото задължение / падеж на погасителните вноски и дата от която започва погасяването /. Нищожност, поради противоречие с добрите нрави , се обосновава с действията на представляващия ипотекарния длъжник управител, при сключване на договора за ипотека, в негова вреда, по смисъла на чл.40 ЗЗД, с нееквивалентност на насрещните престации по договора, както и поради непосочена цел в договора за кредит, обезпечен с ипотеката, съгласно чл.430 ал.1 ТЗ. Сочи се и несъобразяване на всички представени по делото доказателства, както и произнасяне в противоречие с материалния закон – чл.102 ал.2 изр.първо ЗЗД, доколкото липсва дадено от ищеца – ипотекарен длъжник съгласие ипотеката да продължи да обезпечава вземането на ТБ„Инвестбанк„ АД и след заместването на първоначалния длъжник – „Оранжерии Сливен„ ЕООД от длъжника „Агро Нас„ЕООД.В тази връзка касаторът намира неправилно съобразяването на съда с нормата на чл.171 ЗЗД, като обосновава запазване ипотечното право на кредитора – ответник , при заместване в дълга, обезпечен с ипотека, само въз основа на сключен нов договор за ипотека, какъвто в случая няма.
Отговор е постъпил от ТБ „Инвестбанк„АД, като се оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното :
Ищецът,в качеството си на ипотекарен длъжник, е предявил иск за установяване погасено ипотечно право на кредитора ТБ „Инвестбанк„АД, възникнало въз основа на сключен договор за ипотека върху недвижими имоти, като последица от заместване на длъжника „Оранжерии Сливен„ ЕООД от нов длъжник и поради недадено от ипотекарния длъжник съгласие, в изискуема за действителността на същото нотариална форма, в съответствие с чл.102 ал.2 изр. първо ЗЗД.Отпаднало ипотечно право се твърди и поради изтекъл срок на ипотечното обезпечение.Като такъв се визира срокът на договора за кредит, в обезпечения задълженията на кредитополучателя по който е сключен договора за ипотека. Изискването за сключването на нов договор за ипотека в нотариална форма страната е обуславяла и поради промяна в параметрите на обезпечения дълг, съгласно договора за заместване в дълг. В евентуалност спрямо този главен иск, ищецът е предявил евентуален иск, за прогласяване нищожността на договора за ипотека, като сключен в противоречие с добрите нрави – чл.26 ал.1 ЗЗД , както и поради това, че не съдържа погасителен план, както по отношение издължаване на главницата, така и по отношение падежите на възнаградителна лихва, цитирайки нормите на чл.167 ЗЗД и чл.170 ЗЗД. В обстоятелствената част са наведени и доводи за нищожност на договора за кредит, във връзка с който е сключен договора за ипотека, поради непосочена цел на кредита, съгласно чл.430 ал.1 ТЗ, както и поради нееквивалентност на престациите.В допълнителната искова молба ищецът предявява в ъ з р а ж е н и е за нищожност, евентуално унищожаемост на договора за заместване в дълг от 28.12.2012 г. и анекс към същия от 28.12.2012 г. и за встъпване в дълг от 18.02.2015 г. и анекс от 18.02.2015 г. към същия / по последните два не е страна / , обосновавайки се с недобросъвестност на ответниците. Твърди умишленото си въвеждане от тях в заблуждение, относно значими за сключване на сделките факти – за платежоспособност на заместващия и встъпващия длъжници, както и сключването на сделките с единственото намерение да бъде увреден. Умисълът страната извежда от факта, че към момента на заместването в дълг кредиторът е бил в известност относно финансовото състояние на заместващия и встъпващите в дълг солидарни длъжници, доколкото в хода на настоящото исково производство е предявила молби по чл.625 ТЗ за обявяването им в несъстоятелност,с начална дата на неплатежоспособност от м. март 2013 г. .
За да потвърди първоинстанционното решение за отхвърляне на исковете, въззивният съд е приел, че, с изричното си съгласие учредената ипотека да продължи да обезпечава дълга и след заместването на длъжника „Оранжерии Сливен„ЕООД от „Агро Нас„ ЕООД, дадено в договора за заместване в дълг, сключен с нотариална заверка на подписите, е изпълнено условието за изрично дадено съгласие на ипотекарния длъжник, по смисъла на чл.102 ал.2 изр. първо ЗЗД, в предвидената за това изискуема и достатъчна форма по чл.171 ЗЗД. Приел е, че действието на ипотеката не е обвързано със срока на договора, задълженията по който обезпечава, поради което и срокът на договора за кредит е ирелевантен за съществуването на ипотечното право на ответника – ТБ „Инвестбанк „ АД. Възникналите в срока на договора и непогасени задължения по същия са предмет на обезпечаване с договора за ипотека. Съдът е изложил съображения, че с договора за заместване в дълг не са променени параметрите на обезпечения дълг, тъй като не се променя основанието за възникването, нито първоначалния му размер, като в частта относно главницата, възнаградителната лихва и неустойката за просрочие договорът е единствено установителен по характер, т.е. по отношение на вече възникналите задължения договорът за заместване в дълг не обективира новация. Същевременно съдът отчита обстоятелството, че със същия са преуредени условията за издължаване остатъка / неиизскуемия / от задължението, чрез договаряне на нов срок за издължаване на кредита , нов погасителен план и нов лихвен процент на възнаградителна лихва, но и това не обективира новиране на дълга.По отношение твърдяната нищожност / унищожаемост на договорите за заместване и за встъпване в дълг, съдът е приел , че липсва житейска логика в довода на страната, за целенасочено поведение на банката в подмяна на първоначалния й длъжник с неплатежоспособни длъжници, с цел да не би могла да се удовлетвори от същите, а да насочи принудително изпълнение към апетитните ипотекирани имоти, доколкото в такава хипотеза би липсвала за кредитора сигурност относно своевременното и адекватно удовлетворяване на банката, чрез средствата на принудителното изпълнение / с оглед време на реализация на принудителните способи, неизвестност относно постижимата възлагателна цена при публична продан и пр./.Отделно съдът е посочил липса на доказателства за умишлено поведение на ответниците. Решаващият му мотив , обаче, е че ипотекарният кредитор не е дължал предоставяне на информация на ипотекарния длъжник , относно платежоспособността на заместващото и встъпващото в дълг дружества, поради което изцяло в задължение на ищеца и обективно изпълнимо, при полагане грижата на добрия търговец, е било да се осведоми за икономическото състояние на тези дружества, за да формира воля относно продължаване действието на ипотеката.
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК касаторът формулира следните въпроси : 1/ Допустимо ли е съдебно решение, без да има мотиви , а само лаконични изводи ?; 2/ Следва ли мотивите на съдебното решение да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните, както и изрични и ясни мотиви, защо съдът счита доводите и възраженията на страните за неоснователни ? 3/ Следва ли в мотивите съдът да се произнесе по направено възражение за нищожност и унищожаемост ?; 4/ Относно характера на правното понятие „добрите нрави„ и неговото обективно и субективно изражение ;5/ Противоречи ли на добрите нрави „злоупотребата с право„ / по смисъла на чл.289 ТЗ / ?; 6/ Противоречие с „добрите нрави„ предвид неравностойност на насрещните престации ? 7/ При промяна на длъжника и параметрите на договора за кредит / сума, лихви и пр./, обезпечен с ипотека, дадена от трето лице, следва ли съгласието да бъде дадено в предвидената от закона нотариална форма ,предвид императивната разпоредба на чл.430 ал.1 ТЗ? и 8/ При трето лице – ипотекарен длъжник, когато срокът на ипотеката е изтекъл, променили са се длъжниците по ипотечния акт, променили са се размера на сумата,лихвите и неустойките, не следва ли съгласието на ипотекарния длъжник, за да е валидно, да е дадено единствено и само чрез сключване на нова ипотека ?
По първи и трети въпроси не е обосноваван допълнителен селективен критерий, като общо по всички процесуални въпроси / 1-3 вкл./ се сочат хипотезите на чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 и ал.2 ГПК.Втори въпрос е обосноваван с противоречие на въззивното решение с решение № 186 по гр.д.№ 4465/2014 г. на ІV г.о. на ВКС. По въпроси 4- 6 вкл. се сочи противоречие на въззивното с ТР № 1/2010 г. по тълк.дело № 1/ 2009 г. на ОСТК на ВКС , както и с решение № 1444 по гр.д.№ 753/1999 г. на V г.о. на ВКС.В изложението се навежда действие на представлявалия дружеството-ипотекарен длъжник управител, при сключване на договора за ипотека, във вреда на представлявания, по смисъла на чл.40 ЗЗД, в съответствие с което се сочи противоречие с решения на състави на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК. Седми въпрос е обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, поради противоречие на въззивното с решение № 122 по гр.д.№ 1418/2000 г. на ВКС. Осми въпрос е обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК,с формално цитиране на разпоредбата.
Първите три въпроса , относими към евентуално предявения иск за нищожност на договора за ипотека , не удовлетворяват общия селективен критерий по чл.280 ГПК, тъй като въззивното решение съдържа мотиви и произнасяне по доводите на ищеца, в съответствие с обстоятелствата на които същите се основават, наведени в преклузивния за това срок. Съдът няма задължение да се произнася по правни квалификации на ищеца, спрямо които не се твърдят относими факти. В исковата молба само формално е квалифицирана нищожността като такава, поради противоречие с добрите нрави, без обстоятелствена част в обосноваване на такава нищожност. В хода на производството ищецът е навел неравностойност на насрещните престации по договора за ипотека /1/ , сключването му от представляващия дружеството управител, във вреда на дружеството, съгласно чл.40 ЗЗД /2/, злоупотреба на банката – кредитор с права, по смисъла на чл.289 ТЗ. Съдът действително не е излагал мотиви по всяко от тези твърдения, но нарушението му не може да се квалифицира като съществено, каквото само би било от естество да промени правния резултат, тъй като не се касае за твърдения за факти, още по-малко своевременно въведени в процеса. При това , първият довод е обективно неприложим към едностранен договор, какъвто е настоящият договор за ипотека, вторият – обективно неотносим към законовото представителство, при каквото е сключен договора за ипотека, а третият е правна квалификация, която сама по себе си не представлява, а и не би могла да бъде надлежна обстоятелствена част на иск за нищожност на правна сделка, по съображения, които настоящият състав ще изложи по-долу, във връзка с пети въпрос. Съдът се е мотивирал с изначална липса на връзка между твърдението за нищожност/унищожаемост на договорите за заместване и встъпване в дълг и анекси към същите, спрямо предмета на спора по евентуалния иск, доколкото погасяване на ипотечното право, в евентуалност – нищожността на договора за ипотека, се твърди с оглед различни от тези, заявени като обуславящи нищожност/унищожаемост на договорите обстоятелства. По начало, квалификацията на тия твърдения като правоизключващи „възражения„, е неправилна, тъй като не са въведени в защита срещу насрещна искова претенция, а по същество попълват обстоятелствената част на исковата молба, но неадекватно – тъй като се касае за последващи сключването на договора за ипотека договори, чиято нищожност / унищожаемост няма как да засегне действителността на предходно сключения договор за ипотека. Независимо от последното , като е отчел единствено възможен ефект на такава нищожност / унищожаемост върху формиране волята на ипотекарния длъжник, за продължаване действието на ипотеката, в обезпечаване задълженията и на новия длъжник, съдът е приел, че с договорите за заместване и встъпване в дълг не е уговорено новирането му, с оглед което не е необходима и нотариална форма за обезпечаването на новия дълг с договор за ипотека, а съгласието, дадено във формата по чл.171 ЗЗД, е валидно и достатъчно. Действително няма произнасяне по отношение твърдението за нищожност на договора за ипотека, предвид съдържанието на същия, като неотговарящо на изискванията на чл.167 и чл.170 ЗЗД, тъй като не бил посочен падежа на погасителните вноски и липсва дата, от която започва погасяването на дълга. Процесуалното нарушение, обаче, отново не е от естество да рефлектира върху правния резултат, което изключва правния характер на процесуалния втори въпрос, тъй като се визира липса на реквизит, упоменат в чл.167 ЗЗД, но неотносим към основанията за недействителност на учредяването на ипотека, посочени в чл.170 ЗЗД.
Четвъртият въпрос е формулиран напълно абстрактно и не предпоставя възможност за еднозначен, приложим към спора отговор, като по начало е неясен в съдържанието си относно „ обективно и субективно изражение„ на понятието „добри нрави„. При това, изложените от въззивният съд мотиви не съдържат дадена от него квалификация на понятието „добри нрави„ , със съдържание, различно от визираното в ТР № 1/2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, с което е обосноваван допълнителния селективен критерий. Няма адекватно твърдение за факт, относим към нищожност на договора за ипотека, поради противоречие с „добрите нрави”. Нееквивалентност на престациите по отношение на договора за ипотека е немислимо твърдение, с оглед едностранния му характер. Твърди се нищожност , предвид съдържанието на договора за ипотека , като противоречащо на чл.167 ЗЗД и чл.170 ЗЗД, което няма отношение към порока нищожност, поради противоречие с добрите нрави. Твърденията за недобросъвестно и умишлено въвеждане на ипотекарния длъжник в заблуждение, относно платежоспособността на новите длъжници, са въведени за обосноваване унищожаемост на договорите за заместване и за встъпване в дълг / макар че, по отношение на договорите за встъпване в дълг , ищецът не обосновава правен интерес от атакуването им /, но не и спрямо действителността на договора за ипотека, нито като основани на последващо сключването му факти евентуалната нищожност на същите е от естество да предпостави недействителност на договора за ипотека. Довод за нищожност по смисъла на чл.40 ЗЗД, освен че е въведен несвоевременно, е и правно несъстоятелен, тъй като се касае за законово, а не договорно, представителство на ипотекарния длъжник от представляващия го управител, при сключване на договора за кредит. Нормата на чл.40 ЗЗД не е приложима при законовото представителство на търговско дружество.
Петият въпрос е правно неиздържан, тъй като злоупотребата с право, по смисъла на чл.289 ТЗ, няма отношение към действителността, респ. недействителността на правна сделка / каквито са целените от ищеца правни последици от приложението на разпоредбата /, а към санкциониране упражняването на право, основано на действителна правна сделка, но упражнявано по превратен, спрямо обичайните му цел и предназначение начин – единствено за увреждане на противната страна. Като правно несъстоятелен, въпросът не удовлетворява изискването за правен – по приложението на действително относима към петитума на исковете правна норма.
Шестият въпрос също не удовлетворява изискването за правен, защото твърдението на ищеца за неравностойност на насрещните престации, освен че е абсолютно неконкретизирано в какъв аспект се твърди неравностойността, е и обективно неприложимо към едностранен договор – пораждащ задължения за едната от страните и само права за другата – какъвто е договора за ипотека, както вече се упомена по-горе.
Седми и осми въпроси съдържат предпоставки, в противоречие с приетото от съда, а именно – че със заместването и встъпването в дълг е и новирано / обективна новация / задължението по договора за кредит, обезпечено с процесната ипотека, въпреки което, обаче, въззивният съд не е счел необходимо сключването на нов договор за ипотека в нотариална форма. Следователно и като формулирани превратно на действителните правни съображения на съда – за липса на новация, следвайки единствено собствената теза на ищеца, въпросите не удовлетворяват изискването за правни. При това обхвата на даденото от ипотекарния длъжник съгласие / стр. 8 от договора за заместване в дълг / изрично препраща към условията на договора за кредит. Доколкото биха могли да се ограничат до действително решаващия мотив на въззивния съд – че съгласието на ипотекарния длъжник, изискуемо съгласно чл.102 ал.2 изр. първо ЗЗД , за продължаване действието на ипотеката и при смяната на длъжника, е валидно дадено с договора за заместване в дълг, с изрична клауза за това, сключен в писмена форма, с нотариална заверка на подписите и вписване в имотния регистър, съгласно чл.171 ЗЗД – въпросите удовлетворяват изискването за правни . Не се явява обоснован, обаче, допълнителния селективен критерий по чл.280 ал. 1 т.1 ГПК – досежно седми въпрос, и по чл.280 ал.1 т.3 ГПК – досежно осми въпрос. Цитираното решение по гр.д.№ 1418/2000 г. на ВКС е постановено при действието на предходната редакция на чл.171 ЗЗД / до изм. с ДВ бр.34 от 25.04.2000 г., в сила от 01.01.2001 г. / и е очевидно провокирано от предходното съдържание на разпоредбата. Не се обосновават предпоставки по смисъла на т.4 на ТР № 1/2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС: не се сочи противоречива съдебна практика по приложението на чл.171 ЗЗД, в настоящата му редакция, нито се обосновават предпоставки , за преодоляване на иначе еднозначна съдебна практика, явяваща се неправилна, поради промяна на законодателството или изменение на обществените условия.
Няма обосноваване на „очевидна неправилност” , по смисъла на чл.280 ал.2 пр. трето ГПК, а и с оглед преждеизложеното, такава не се установява от настоящия състав, в съответствие с разбирането му за съдържанието на това понятие, а именно : Очевидната неправилност предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение.Такава би била налице при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен от действително вложения. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна норма, когато приложението й е обосновано от възприетата в решението фактическа обстановка. Очевидна неправилност би била налице и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или нарушение на процесуално правило, когато от отказа или нарушението е предпоставен решаващ правен извод. Това основание за допускане на касационното обжалване би могло да е налице и при необоснованост на извод относно правното значение на факт, в разрив с правилата на формалната логика, опита и научните правила, когато тази необоснованост е установима от мотивите, съобразно възпроизведеното от съда съдържание на факта, извън реалното му съдържание и характеристика, установимо от доказателствата. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ на съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните, е относимо към преценка за неправилност, на основанията на чл.281 т.3 ГПК, но не и към очевидна неправилност.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 42/05.02.2018 г. по т.д.№ 608/2017 г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: