О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 583
гр. София, 16.11.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети октомври две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 735/12г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. К. Г. от [населено място] срещу въззивно решение № ІІІ-80 от 01.06.12г., постановено по в.гр.д.№ 853/12г. на Бургаския окръжен съд с оплаквания за неправилност поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е потвърдил решение № ХІІІ-302 от 27.02.12г. по гр.д.№ 8200/11г. на Бургаския районен съд, ХІІІ с-в, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от Д. К. Г. против Г. К. Г. иск по чл.30 ЗН за намаляване на дарственото разпореждане на тяхната наследодателка М. К. Г., починала на 07.02.09г., на собствения й недвижим имот, представляващ ? ид.част от УПИ І, кв.31 по плана на [населено място], кв.Меден рудник, извършено с нот.акт № 140/78г., до размера, необходим за допълване на запазената му част от наследството.
По делото е установено, че страните са преки низходящи на М. К. Г., починала на 07.02.09г., която с нот.акт № 140/78г. е дарила на ответника ? ид.част от посоченото дворно място. За да отхвърли предявения иск съдът е приел, че запазената част на ищеца от наследството на неговата майка не е накърнена, тъй като към момента на смъртта й същата е притежавала земеделски имот – нива с площ от 6799 кв.м. в землището на [населено място], м.”С. дере” на стойност 231 200 лв., а стойността на подарения имот според неговото състояние по време на подаряването към момента на откриване на наследството е била 11 650 лв. За да достигне до този извод въззивният съд се е позовал на неоспореното от страните заключение на изслушаната пред първата инстанция технико-икономическа експертиза, на която поради погрешно посочване в исковата молба на датата на смъртта на наследодателката е била поставена задача да оцени двата имота към 07.09.09г., като в съдебно заседание вещите лица са уточнили, че оценката се отнася за цялата 2009г. и към 07.02.09г. би била същата. Направеното пред въззивния съд от ищеца искане за назначаване на нова експертиза да даде заключение за оценката на имотите към момента на смъртта на наследодателката е оставено без уважение на основание чл.266, ал.1 ГПК по съображения, че даденото пред районния съд заключение не е оспорено от него, нито са направени своевременни искания за събиране на доказателства, оборващи приетото заключение.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса: как следва да процедира съдът при изслушване на назначената експертиза с една задача, която в съдебно заседание, поради констатирана грешка, се променя на друга задача, респ. трябва ли да бъде назначена нова експертиза при спазване на съответната процедура в ГПК или съдът е в правото си да приеме устното изменение в задачата и в заключението на експертизата, който е решен в противоречие с практиката на ВКС – Р № 842 от 02.12.10г. по гр.д.№ 2006/09г. на ВКС, І г.о.
Ответникът по жалбата счита, че същата не следва да се допуска до разглеждане.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице сочените предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
В случая по поставения от касатора процесуалноправен въпрос във въззивното решение липсва произнасяне, тъй като поставената на вещите лица задача не е променяна в друга задача, а в съдебно заседание експертите са направили единствено уточнение на своето заключение въз основа на поставени от съда и страните въпроси, което заключение не е оспорено от страните и същите не са поискали събиране на нови доказателства. Ето защо общата предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК не е налице, а ВКС не би могъл да допусне такова по въпрос, различен от поставения (срв. дадените в т.1 на ТР № 1/09 г. на ОСГТК разяснения).
Наред с това представеното от касатора Р № 842 от 02.12.10г. по гр.д.№ 2006/09г. на ВКС, І г.о. се отнася до съвсем различна от настоящата хипотеза, поради което противоречие с него не е налице.
С оглед на казаното подадената от Д. К. Г. касационна жалба не следва да се допуска до разглеждане.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателят следва да бъде осъдена да заплати на ответника по жалбата сторените от него разноски в настоящото производство в размер на 700 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № ІІІ-80 от 01.06.12г., постановено по в.гр.д.№ 853/12г. на Бургаския окръжен съд.
О с ъ ж д а Д. К. Г. от [населено място] да заплати на Г. К. Г. от [населено място] сумата 700 лв./седемстотин лева/ разноски.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: