3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 583
гр.София, 16.12.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
четиринадесети декември две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 5276/ 2016 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 изр.2 ГПК.
Образувано е частна жалба на Х. И. Г. срещу определение на Върховен касационен съд, ІV г.о., № 390 от 05.08.2016 г. по ч.гр.д.№ 2542/ 2016 г., с което е оставена без разглеждане подадената от него частна касационната жалба срещу определение на Софийски апелативен съд от 05.04.2016 г. по ч.гр.д.№ 1522/ 2016 г., с което е потвърдено определение на Софийски градски съд от 17.02.2016 г. по гр.д.№ 5168/ 2014 г. Преграждащото определение на ВКС е постановено по съображения, че определението на апелативен съд, постановено на основание чл.274 ал.2 изр.1 пр.2 ГПК, е окончателно и не подлежи на обжалване. Изложени са и съображения, че не подлежи на обжалване въззивно определение, постановено в производство по обезпечение на иска.
Жалбоподателят поддържа, че разпоредбата на чл.274 ал.2 изр.1 ГПК не ограничава възможността постановените от апелативен съд определения да се обжалват пред Върховния касационен съд. Според него възможностите за инстанционен контрол се изчерпват едва след постановяване на определение по чл.274 ал.3 ГПК, каквото касационната инстанция, друг състав, е отказала неправилно да издаде. За неправилен счита и отказът на друг състав на ВКС да се произнесе по частната му жалба срещу потвърждаването на първоинстанционния акт в частта, отказваща да разгледа молбата му за обезпечаване на иска. Поддържа, че и в тази част са налице предпоставките по чл.274 ал.3 ГПК и моли обжалваното определение да бъде отменено изцяло.
Ответната по частната жалба страна – К. И. И. – не взема становище.
Върховният касационен съд намира частната жалба за допустима. Разгледана по същество, тя е частично основателна.
Гр.д.№ 5168/ 2014 г. е образувано пред Софийски градски съд по въззивна жалба на Х. И. Г. срещу решение на Софийски районен съд по гр.д.№ 26750/ 2011 г., с което е отхвърлен предявения от него ревандикационен иск против К. И.. Въззивният съд, с окончателно решение от 07.01.2015 г., е оставил жалбата без уважение. Въпреки указанието, че въззивното решение не подлежи на касационно обжалване, Х. И. Г. е подал касационна жалба срещу него и е поискал от въззивния съд да допусне обезпечение на иска чрез спиране на изпълнението. С определение на Софийски градски съд от 17.02.2016 г. касационната жалба е върната с аргумент, че е подадена срещу неподлежащ на обжалване акт, а искането за обезпечение е оставено без разглеждане. По частна жалба срещу това определение пред Софийски апелативен съд е образувано ч.гр.д.№ 1522/ 2016 г., което е приключило с потвърждаването на определение на Софийски градски съд от 17.02.2016 г. по гр.д.№ 5168/ 2014 г. Частната касационна жалба на Х. И. Г. срещу това определение е оставена без разглеждане от състав на Върховен касационен съд, ІV г.о., с обжалваното в настоящето производство определение.
В частта, в която е приел частната касационна жалба на Х. И. Г. срещу отказа да бъде разгледано искането му за допускане на обезпечение, определението на другия състав на ВКС е законосъобразно. Обезпечителното производство е двуинстанционно, съгласно приетото в мотивите на Тълкувателно решение № 14/ 21.07.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2010 г., ОСГТК, ВКС. Поради това в частта, в която е оставена без разглеждане частната касационна жалба срещу определението на апелативния съд, потвърждаващо прекратяване на производството по искането за обезпечение, обжалваното определение е правилно.
Неправилно обаче е прието в същото, че е изключено касационното обжалване на определението на апелативен съд, постановено на основание чл.274 ал.2 изр.1 пр.2 ГПК. Разпоредбата на чл.274 ал.2 изр.1 ГПК регламентира функционално компетентния съд по частна жалба срещу преграждащо определение според това, кой въззивен съд (окръжен или апелативен) е постановил това определение за първи път. Няма основания да се смята, че с тази уредба законодателят е ограничил достъпа до касационно обжалване на преграждащите определения, постановени за първи път от окръжен съд като въззивна инстанция. Ограниченията на достъпа до касационен контрол върху определенията са визирани в чл.274 ал.4 ГПК, а не в чл. 274 ал.2 ГПК и не могат да се обосновават разширително, тъй като правилата са свързани с осигуряване на правото на достъп до съд. Няма и логически основания да се приеме, че съд, до който е адресирана жалба, може да бъде ограничен в правомощията си да провери допустимостта на тази жалба от преценката на друг съд от по-ниска инстанция. Поради това в частта, в която е оставена без разглеждане частната касационна жалба срещу определението за връщане на касационната жалба, определението на друг състав на Върховния касационен съд следва да бъде отменено и делото следва да се върне за произнасяне в тази част по същество.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение на Върховен касационен съд, ІV г.о., № 390 от 05.08.2016 г. по ч.гр.д.№ 2542/ 2016 г. в частта, в която е оставена без разглеждане подадената от Х. И. Г. частна касационната жалба срещу определение на Софийски апелативен съд от 05.04.2016 г. по ч.гр.д.№ 1522/ 2016 г., в частта, с която е потвърдено определение на Софийски градски съд от 17.02.2016 г. по гр.д.№ 5168/ 2014 г. в частта, с която е оставена без разглеждане молбата на Х. И. Г. за обезпечаване на предявения иск по делото.
ОТМЕНЯ определение на Върховен касационен съд, ІV г.о., № 390 от 05.08.2016 г. по ч.гр.д.№ 2542/ 2016 г. в останалата част и ВРЪЩА делото за произнасяне по частната касационната жалба на Х. И. Г. срещу определение на Софийски апелативен съд от 05.04.2016 г. по ч.гр.д.№ 1522/ 2016 г., с което е потвърдено определение на Софийски градски съд от 17.02.2016 г. по гр.д.№ 5168/ 2014 г. в частта, с която е върната като недопустима касационна жалба на Х. И. Г. срещу решение на Софийски градски съд от 07.01.2015 г. по гр.д.№ 5168/ 2014 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: