1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 583
гр. София, 20.10.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на втори октомври през две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
изслуша докладваното от съдията С. Д. ч.гр.д. № 4758/2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, вр. с чл. 274, ал. 3 ГПК.
Обжалвано е определение № 1297 от 26.05.2015 г. на Бургаския окръжен съд, гражданско отделение, четвърти въззивен състав, постановено по ч.гр.д. № 871/2015 г., с което е отменено определение № 3717 от 13.05.2015 г. по ч.гр.д. № 2965/2015 г. на Бургаския районен съд в частта му, с която е оставена без уважение молбата на К. Т. Г. от [населено място] срещу И. К. И. от [населено място], за допускане на обезпечение на бъдещ иск чрез налагане на запор върху движими вещи, находящи се в търговски обект – магазин за хранителни стоки в [населено място],[жк], [жилищен адрес] партер, представляващи магазинно оборудване, като вместо това е допуснато обезпечение на бъдещия иск на К. Т. Г. против И. К. И. за сумата 11 860 лева, чрез налагане на обезпечителна мярка запор върху подробно описаните в обжалваното определение движими вещи, за което е издадена обезпечителна заповед.
Недоволна от определението е частната жалбоподателка И. К. И. от [населено място], представлявана от адв. Т. Т. от АК – Б., която моли да се отмени въззивното определение като неправилно, като счита, че съдът се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, без той да е формулиран в представеното изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК /посочени са общи оплаквания, които поставят фактически твърдения и имат характер на въпроси по съществото на спора/. Частната касаторка моли, след като бъде допуснато касационното обжалване на въззивното определение, с което е допуснато обезпечението на бъдещ иск по чл. 390 ГПК, същото да бъде отменено като незаконосъобразно и молбата да бъде оставена без уважение, тъй като движимите вещи, върху които е бил наложен запорът са собственост на трето незадължено лице.
Ответникът по частната жалба К. Т. Г. от [населено място], чрез пълномощника си адв. М. П. от АК-Б., в писмен отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК, я оспорва и моли същата да бъде оставена без уважение като неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е отменено първоинстанционно определение и е допуснато обезпечение на бъдещ иск, намира, че то подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 396, ал. 2, изр. 3 ГПК, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е редовна по смисъла на чл. 260 и чл. 261, чл. 278, ал. 4, вр. с чл. 284, ал. 2 ГПК.
За да постанови определението си въззивният съд е приел, че неправилно първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата за допускане на обезпечение на бъдещ иск чрез налагане на запор върху движими вещи, представляващи оборудване на магазин за хранителни стоки. Изложени са съображения, че следва да бъде допуснато исканото обезпечение, тъй като освен, че исканата мярка е адекватна, движимите вещи са достатъчно индивидуализирани, като е посочено тяхното местонахождение и всяка една по вид, както и общата им цена, а евентуални претенции на трети лица срещу частната жалбоподателка обуславят в още по-голяма степен необходимостта от допускане на исканото обезпечение във вида, в който е направено.
След преценка на доводите на частния жалбоподател и обстоятелствата по делото, съдът намира следното:
Съгласно чл. 396, ал. 2, изр. 3 ГПК, в случай че въззивният съд допусне обезпечението, определението му подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд, ако са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК. За да са налице основанията за допускане до касационен контрол на въззивните решения / определения, следва съдът да се е произнесъл по даден правен въпрос от естество, от което зависи изхода на спора и който да е решен в противоречие с практиката на ВКС, да е разрешаван противоречиво от съдилищата, както и да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В случая посоченото в изложението по чл. 280, ал. 1 ГПК основание за допускане на касационно обжалване е, че с обжалваното въззивно определение съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съобразно приетото в т. 4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г., постановено по тълк. дело № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е налице в случаите, когато съдът се е произнесъл по правен въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение/определение/ и е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите. В изложението по чл. 280, ал. 1 ГПК не са посочени правни въпроси, които обуславят изхода на делото и да са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Оплаквания, които касаят правилността на обжалваното определение и които са относими към основателността на частната касационна жалба, а не към допустимостта на касационното обжалване, са основания за касиране, но едва след като бъде допуснато касационното обжалване, какъвто не е настоящият случай, а настоящата инстанция не може от данните по делото да изведе правния въпрос от значение на изхода на спора, без да упражни служебното начало във вреда на другата страна /ТР № 1/2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1/. Вън от това обаче следва да се посочи, че съобразно задължителните постановки на приетото с т. 5 от Тълкувателно решение № 6/2013 от 14.03.2014 г. по тълк. дело № 6/2013 г. на ВКС, ОСГТК, принадлежността на имуществото към патримониума на ответника по молбата за допускане на обезпечение на иск, в т.ч. и на бъдещ такъв, не е предпоставка за допускане на обезпечение върху това имущество чрез налагане на възбрана или запор. В заключение, в случая не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК на обжалваното въззивно определение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема, че въззивното определение не следва да се допусне до касационен контрол, поради което:
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 1297 от 26.05.2015 г. на Бургаския окръжен съд, гражданско отделение, четвърти въззивен състав, постановено по ч. гр. д. № 871/2015 г., по частна касационна жалба вх. № 14407 от 07.08.2015 г. на И. К. И. от [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: