ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 583
София, 22. юни 2018 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и трети май две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр. д. № 1608 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 5116/11.07.2017 на Софийския градски съд по гр. д. № 1357/2017, с което е отменено решение от 27.01.2015 на Софийски районен съд по гр. д. № 53058/2011, като са отхвърлени предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ за признаване незаконността на уволнението, за възстановяване на работа и за заплащане на обезщетение за оставане без работа.
Недоволен от решението е касаторът С. П. Й., представлявана от адв.адв. К. Г. и Д. Н. от САК, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос за прехвърлянето на трудовите правоотношения съгласно чл. 123, ал. 1, т. 7 КТ само чрез прехвърлянето на материални активи, когато трудовата функция на работника е по охрана на прехвърлените активи, който (въпрос) решен в противоречие с практиката на ВКС, установена с определение № 1057/16.09.2013, ВКС, IV ГО по гр.д. № 2742/2013, решение № 412/28.10.2011, ВКС, IV ГО по гр.д. № 1899/2010 и решение № 188/21.05.2013, ВКС, IV ГО по гр.д. № 795/2012.
Ответникът по жалбата [фирма], С., представляван от юрк. Л. бонева я оспорва като неоснователна и счита, че повдигнатият правен въпрос няма претендираното значение, тъй като не е решен в противоречие с практиката на ВКС, поради което не следва да се допуска касационно обжалване, а по същество счита, че решението е правилно, тъй като по делото е установено, че с прехвърлянето на активите са прехвърлен само дейностите, свързани с основния предмет на дейност на дружествата. Претендира юрисконсултсковъзнаграждение.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че първият иск е неоценяем, а вторият и третият са обусловени от първия, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Жалбата е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищцата е заемала длъжността „Охранител”, II ст., сектор „Вътрешна охранителна дейност” в отдел „Опазване на собствеността и товарите”, дирекция „Обща администрация” при ответника, съобразно трудов договор № 107 от 10.02.2011 г., считано от 14.02.2011 г., като със заповед № 517/26.09.2011 г., връчена на ищцата на 05.10.2011 г., трудовото й правоотношение е прекратено считано от 06.10.2011 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, поради закриване на част от предприятието. От представените по делото доказателства въззивният съд е приел за установено, че ответникът е разполагал със структурно обособена единица – отдел „Опазване на собствеността и товарите”, която е осъществявала дейност по самоохрана на обекти и имущество негова собственост, за което е притежавал лиценз за извършване на частна охранителна дейност и е имал регистрация на дейност по самоохрана. С решение на съвета на директорите на от заседание проведено на 30.06.2011 г. е одобрено закриването на дейността по самоохрана, като вместо това е възложено провеждане на преговори с частни охранителни дружества, които да поемат охраната на съответните обекти, като е възложено на изпълнителния директор на [фирма] да извърши всички необходими действия съобразно взетото решение, включително прекратяване на трудовите правоотношения на персонала на звеното по самоохрана, поради закриване на част от предприятието, както и организацията по закриването му съгласно изискванията на ЗЧОД. В изпълнение на решението на съвета на директорите, изпълнителният директор на ответника е издал Заповед № 367/15.08.2011 г., съгласно която се закрива отдел „Опазване на собствеността и товарите” и съответно сектор „Вътрешна охранителна дейност”, като изрично е посочено, че длъжността „Охранител” II ст. от 128 бр., става 0 броя, като дейността по самоохрана, извършвана от [фирма] е прекратена на 06.10.2011 г. за което обстоятелство са уведомени компетентните органи. Предвид изложеното, въззивният съд е приел, че уволнението на ищцата е законосъобразно извършено, вследствие на реално закриване на част от предприятието, тъй като структурно обособената част от предприятието и осъществяваната от нея дейност са напълно елиминирани, което е установено от представените писмени доказателства, както и от показанията на разпитаните свидетели (че ищцата дори е получила предложение от частното дружество, поело охраната на обектите да бъде назначена на работа, такова предложение било направено и на останалите уволнени работници, като някои от тях са го приели, а други не). Въззивният съд е приел, че е неприложима разпоредбата на чл. 123 КТ, тъй като от представения договор за преобразуване на [фирма] от 24.01.2011 г. се установява, че се отделя имущество (активи) на предприятието, което преминава в патримоиума на [фирма] и [фирма] (активите, предмет на договора са локомотиви, вагони, недвижими имоти, машини и съоръжения подробно индивидуализирани в приложенията към договора), т.е. не е налице разделяне на предприятието чрез прехвърляне не само на негови материални активи, но и на дейност, която да продължи да бъде осъществявана, но от правоприемника. В случая няма никакво значение фактът, че последната физически е изпълнявала задълженията си по охрана на обект, който е преминал в патримониума на друго дружество – правоприемник. Дейността по охрана на обекта е възложена от новия собственик – [фирма] на външен изпълнител (извън структурата на държавните железници) – [фирма], като за целта е сключено споразумение от 03.10.2011 г. към Договор № ОП-10/01.11.2010. Поради липса на кумулативните предпоставки на чл. 123, ал. 1, т. 7 КТ въззивният съд е приел, че не е налице промяна на работодателя, поради което прекратяване на трудовото правоотношение по реда на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ е законосъобразно. Изложени са съображения, че закриването на част от предприятието е реално, моментът на уволнението следва по време реалното и фактическо съкращаване на щата – заповедта е връчена и произвежда действие от 06.10.2011 г., а промяната на щатното разписание е в сила от 23.08.2011 г.; със заповед изпълнителния директор от 15.08.2011 г., въз основа на решение на съвета на директорите на дружеството от 30.06.2011 г. е закрита и съответната част от предприятието, където е работела ищцата.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, макар повдигнатият правен въпрос да обуславя решението по делото, но той не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че прехвърлянето на активи може да доведе до запазване само на съществуващите трудови правоотношения, които имат отношение към предмета на дейност на преобразуващите се търговски дружества. Няма пречка, при преобразуване, едно търговско дружество да вземе решение за прехвърляне на съответна дейност (без активите) на външен изпълнител, след което да прехвърли активите си и съответната за тях дейност на своите правоприемници.
При този изход на делото на ответника по касацията следва да бъде присъдена сумата 450,00 лева юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на е решение № 5116/11.07.2017 на Софийския градски съд по гр. д. № 1357/2017.
ОСЪЖДА С. П. Й. от М. да заплати на [фирма], С. сумата 450,00 лева юрисконсултско възнаграждение в касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.