3
ч. гр. д. № 5949/2014 г. ВКС на РБ, ГК, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 583
София, 23.10.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 16 октомври две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваната от съдия Ж. Силдарева гр. д. № 5949/2014 г.
Производството е по чл. 248, ал. 3 ГПК.
Образувано е по жалба на Ж. „Б.” срещу определение от 20.05.2014 г. по гр. д. № 3006/2013 г. на Софийски апелативен съд. Определението е постановено в производство по чл. 248 ГПК и с него е изменено решение № 2112 от 19.11.2013 г. в частта за разноските като [фирма], [населено място] е осъден да заплати на жалбоподателя направените от него разноски в производството по искането му за поправка на очевидна фактическа грешка, допусната в същото решение, в размер на 400 лв. Жалбоподателят поддържа, че за производството по чл. 247 ГПК е направил разноски в размер на 4000 лв. както и че възражението за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК неправилно е намерено от съда за основателно и претендираните разноските намалени.
Ответникът по жалбата намира същата за неоснователна.
След проверка на данните по делото настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна. Съображенията за това са следните:
С решение № 848 от 09.05.2013 г. по т. д. № 1315/2009 г. на СГС е оставена без уважение молбата на [фирма], [населено място] за допълване на решение от 13.03.2011 г. на основание чл. 250 ГПК с постановяване на отделен диспозитив, в който да се приеме за установено, че търговското дружество е придобило право на собственост върху недвижим имот – ап. 115 , в [жилищен адрес] в ж. к.[жк]в [населено място] на основание давностно владение.
С решение № 2112 от 19.11.2013 г., постановено по в. гр. д. № 3006/2013 г. Софийски апелативен съд, пред когото е обжалвано предходното, е намерил, че то е недопустимо, постановено по недопустима молба – подадена след срока по чл. 250, ал. 1 ГПК и на това основание го е обезсилил. Искането за присъждане на разноски за това производство е намерил за неоснователно, с аргумента, че такива вече са присъдени с първоначалното решение, допълване на което е било поискано.
С определение № 1140 от 20.05.2014 г., постановено по гр. д. № 3006/2013 г. Софийски апелативен съд се е произнесъл по направеното искане от Ж. „Български художник” за изменение на предходното решение № 2112 в частта за разноските. Приел е за установено, че за производството по допълване на решението Ж. „Б.” е направил разноски в размер на 4000 лв. Намерил е за основателно възражението за прекомерност, заявено от [фирма], [населено място] и при съобразяване нормата на чл. 7, ал. 1, т. 8 Наредбата за минималния размер на адвокатските възнаграждения (НМРАВ) и действителната фактическа и правна сложност на делото е определил размера на дължимите разноските на 400 лв. За разликата до претендирания размер от 4000 лв. е оставил искането без уважение като неоснователно.
Неоснователен е доводът, че платеното възнаграждение е съобразено с защитеният материален интерес. Този интерес е защитен в производството по постановяване на основното решение, чрез извършената правна работа за защита и съдействие при водене на делото. Правната работа, извършена в допълнителното производство за допълване на решението е в значително по-малък правен обем, който е обусловил извода на съда за съответстващия се на нея размер на възнаграждение.
Възражението, че неправилно съдът се е ръководил от разпореденото в т. 8, на чл. 7, ал.1 НМРАВ, която е нова, приета и в сила след изменението на наредбата с ДВ бр.28 от м. март 2014 г., не съставлява основание за отмяна на определението. Преди приемането на нормата е действала разпоредбата на чл. 11 от НМРАВ, съгласно който за това допълнително производство минималният размер е бил определен на 300 лв. Определеният от съда размер на следващото се възнаграждение е в съответствие с тази норма, която следва да се счита приложена по аналогия на основание § 1 от Допълнителните разпоредби на НМРАВ.
При проверка на определението не се установи да е налице нарушение на закона, което да е основание за отмяна на определението.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение от 20.05.2014 г. по гр. д. № 3006/2013 г. на Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: