О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 583
София,26.07. 2012 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и пети юли две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева ч.гр. дело 491 по описа за 2012 г. взе предвид следното:
Производството е по 274, ал.2, вр. ал. 1, т. 1 ГПК.
Делото е образувано по частна жалба на Б. К. М. чрез адв. В. Т. от АК – София срещу определение № 158/03.05.2012 г. на състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение по гр.д. № 897/2011 г., с което е върната касационната жалба на страната, на осн. чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимно лице и срещу подлежащи на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество тя е неоснователна.
С обжалваното определение е върната касационната жалба на Б. К. М. срещу решение № 242/12.04.2011 г. на Софийския окръжен съд по въззивно гр.д. № 923/2010 г. поради необжалваемост на въззивния съдебен акт, съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК.
Определението е правилно.
Въззивният съд се е произнесъл по иск с правно осн. чл. 108 ЗС.
Искът е оценяем и спорът е граждански.
Цената на иска се определя от ищеца по правилата на чл. 69 ГПК. Въпросът за размера на цената на иска може да се повдигне служебно от съда и от страните най-късно в първото по делото съдебно заседание. След това, възраженията се преклудират и не може да се повдига спор относно първоначално определената цена на иска, която е и реквизит на редовната искова молба. По-късно изменени условия или промяна в законодателството, не влияят върху вече определената цена, съответно родовата и функционална подсъдност на спора, съответно дължимите държавни такси.
В случая, частният жалбоподател, който е и ищец е представил данъчна оценка на имота, предмет на иска, която е базата за определяне на цената съгласно изискването на чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК. Съдът е определи цената в размер на 4233,10 лв. И въз основа на нея е указал на ищеца да внесе държавна такса.
Срещу това няма частна жалба от страните и цената на иска не е променена по реда на чл. 70, ал. 1 ГПК.
Исковата молба е подадена на 06.10.2009 г., но касационната жалба е подадена след изменението на чл. 280, ал. 2 ГПК с ДВ бр. 100 от 2010 г. В новата редакция вместо обжалваем интерес до 1000 лв., законодателят е въвел като критерий за обжалваемост на въззивните решения по граждански дела цена на иска до 5000 лв. Промяната в процесуалния закон не засяга единствено висящите касационни дела – при подадени касационни жалби до 20.12.2010г.
Без значение е каква е пазарната цена на имота, каквито доводи развива в частната жалба Б. М..
В заключение, обжалваното определение следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 158/03.05.2012 г. на състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение по гр.д. № 897/2011 г., с което е върната касационната жалба на страната, на осн. чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: