О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 583
София, 28.11.2018 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на ВТОРО отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на деветнадесети ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 2172/2018 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба вх. № 2392/23.03.2018 година на К. Х. К., от [населено място], [улица],заявена чрез процесуалния му представител адв. Н. Н.- САК, срещу въззивно Решение № 39 от 25.01.2018 година по гр. в. д. № 599/2017 година на Софийски окръжен съд.
С посоченото решение, окръжния съд, в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК, е потвърдил Решение № 86 от 30.06.2017 год., постановено по гр.д. № 314/2016 година на Районен съд- Пирдоп, с което е отхвърлен иска на К. Х. К. по чл. 75 ЗС за установяване на факта на нарушено владение и осъждане на ответника Р. П. Г. да преустанови нарушението на владението на ищеца върху процесните имоти- два овчарника с плевня и помещения за животновъди, представляващи масивна едноетажна стопанска сграда със застроена площ от 283 кв. м., масивна двуетажна стопанска сграда със застроена от 202 кв. м., масивна двуетажна стопанска сграда със застроена площ от 201 кв. м. и масивна едноетажна стопанска сграда със застроена площ от 285 кв. м., находящи се в УПИ-1 ТКЗС по регулационни план на [населено място], одобрен със Заповед № 2356 от 1966 г., целият с площ от 8628 кв. м., при граници и съседи : от юг и запад „Озеленяване“, от север и изток: извън регулация, като ги напусне и му предаде фактическата власт върху тях.
Прието е, че не са налице предпоставките на чл. 75 ЗС, а именно владение, което да е продължило непрекъснато повече от шест месеца назад във времето до предявяването на иска и че не е спазен изискуемия преклузивен шестмесечен срок от извършване на нарушението до предявяване на иска.
Съдът е обосновал изводите си с довод, че съобразно представените по делото доказателства, ищецът е владял имота чрез наемателя Ц. М. до 06.2014 г., а за след този период липсвали доказателства упражняваната от М. фактическа власт да била за наемодателя К..
Доводите на касатора за неправилна квалификация на предмета на спора, съобразно изложените от него факти, като такъв по чл. 75 ЗС вместо по чл. 76 ЗС, са приети за неоснователни, с аргумент, че действията, с които е отнета фактическата власт от наемателя не съдържат белези на насилие или на скрит начин.
С касационната жалба и уточнението към нея се поддържа, че обжалваното въззивното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон при определяне от съда на правната квалификация на спора, произнесено е при допуснати съществени процесуални нарушения, досежно разпределянето на доказателствената тежест, неспазване на правилата на процесуалния закон при изготвяне на доклада по делото и неоткриване на производство по чл. 193 ГПК и необосновано, с оглед преценката на съда срока на продължилото владение, за момента на прекъсването му и узнаване на това обстоятелство- основания за отмяна по см. на чл. 281, т. 3 ГПК.
С изложението по делото се иска да се допусне касационно обжалване по чл. 280, ал.1 , т. 1, т.3 и ал. 2 ГПК с довод, че по въпроса: 1./ когато след изтичане на наемния срок на договора за наем наемателят (държател) остане в имота и продължи неговото ползване на основание чл. 236, ал. 1 ЗЗД, той продължава ли да е държател и продължава ли да упражнява фактическата власт на наемодателя (владелец), при наличието на правно основание за това решението на въззивния съд противоречи на ТР № 4 от 17.12.2012 година по т. дело № 4/2012 год. на ОСГК на ВКС и Решение № 41 от 26.02.2016 година по гр. д. № 4951/2015 год. ,ВКС- I г.о. Като евентуално основание за допускане до касация по този въпрос, се посочват т. 2 и т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, с аргумент, че въпросът е разрешаван противоречиво от съдилищата, а противоречието е с влязло в сила Решение № 1073 от 20.02.2017 година по в. гр. д. № 13136/2016 год. на Софийски градски съд, III-б въззивен състав и че произнасянето по него ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото, предвид, че липсва произнасяне от съдилищата относно правното положение на държателя след изтичане на срока на наемния договор, но при продължаване на ползването на имота от него и с даването на отговор ще се създаде уеднаквена съдебна практика от ВКС, третираща правното положение на наемателя- държател след изтичането на наемния договор, в отношението му с наемодателя-владелец на имота.
По въпросите: 1./ счита ли се за уведомен наемодателят (владелец) за посегателствата над владения от него имот и за отнемане на фактическата власт с последното действие на нарушителя, когато наемателят (държател) не е спазил задължението си по чл.233, ал. 2 ЗЗД-за уведомяване на извършените от ответника посегателства върху имота; знае ли за отнемане на владението владелецът, ако липсва уведомление от държателя за отнемане на фактическата власт от третото лице и 2./ скрито ли е отнемането на владението, когато владелецът твърди, че то е било отнето от държателя, който е съобщил качеството си на нарушителя и му е представил договора за наем, но нито държателят, нито нарушителят са съобщили на владелеца за отнемането на вещта се аргументира приложимост на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като не са разглеждани случаи, когато държателят не уведомява владелеца за посегателствата върху имота от нарушителя на владението, а и законът не установява презумпция за знание, дали в тази хипотеза неизпълнението на задължението по чл. 233, ал. 2 ЗЗД има за последица преклудиране на правата на владелеца по чл. 75 и 76 ЗС, след като за посегателствата е узнато по-късно от държателя и дали с отнемането на владението от държателя при липса на съобщаване на това на владелеца и при условие , че нарушителят знае кой е владелец, не е налице основание да се счита, че владението е отнето по скрит начин, като с произнасянето по тези въпроси ще се създаде уеднаквена практика.
По въпроса: законен ли е въвод, с който се отнема владението от владелец, който е установил владението си преди завеждане на делото, по което е издаден изпълнителният лист се сочи противоречие с ТР № 3 от 10.07.2017 година по т. дело № 3/2015 год. на ОСГТК на ВКС.
Поддържа се основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал.2 ГПК с довод за очевидна неправилност поради явната необоснованост на изводите на съда за прекъсване на владението на касатора с предприетите и извършвани от ответника действия в имота и за узнаването им от него като предишен владелец.
По делото е подаден отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК от ответникът по касацията – Р. П. Г., с който се оспорват основанията за отмяна на обжалваното решение. Твърди се липсата на конкретно формулирани основания по чл. 280 ГПК, като предпоставка за допускане на касационното обжалване. Претендират се разноски в касационното производство.
Състав на ВКС, второ отделение на гражданската колегия, след преценка на релевираните основание по чл. 280, ал. 1 ГПК и чл. 280, ал.2 ГПК , намира:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, но е процесуално недопустима от гл. т. спазване на изискванията на чл. 280, ал. 3, т.1 предл. първо ГПК касаещо цената на иска.
Производството е образувано по иск на К. Х. К. за защита на нарушено владение с правна квалификация чл. 75 ЗС. Предмет на иска е нарушеното владение съответно на следните недвижими имоти : два овчарника с плевня и помещения за животновъди, представляващи масивна едноетажна стопанска сграда със застроена площ от 283 кв. м., масивна двуетажна стопанска сграда със застроена от 202 кв. м., масивна двуетажна стопанска сграда със застроена площ от 201 кв. м. и масивна едноетажна стопанска сграда със застроена площ от 285 кв. м., находящи се в УПИ-1 ТКЗС по регулационни план на [населено място], одобрен със Заповед № 2356 от 1966 г., целият с площ от 8628 кв. м., при граници и съседи : от юг и запад „Озеленяване“, от север и изток: извън регулация.
Представеното в първата инстанция Удостоверение за данъчна оценка на имотите ( л.29) сочи , че масивната едноетажна стопанска сграда със застроена площ от 283 кв. м. е с данъчна оценка от 6 863 лева , масивната двуетажна стопанска сграда със застроена от 202 кв. м. е с данъчна оценка от 2 796 лева , масивната двуетажна стопанска сграда със застроена площ от 201 кв. м. е с данъчна оценка от 2 783 лева, а масивната едноетажна стопанска сграда със застроена площ от 285 кв. м. е с данъчна оценка от 3 946 лева.
За да се извърши селекция по допускане на касационното обжалван е необходимо да са налице законовите предпоставки за допустимост на самото касационно обжалване , установени в разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК,
Цитираната законова разпоредба ограничава кръга на делата- граждански и търговски , подлежащи на касационно обжалване на първо място на база критерия „ цена на иска“. Не подлежат на касационно обжалване решенията по граждански дела с цена на иска под 5 000 лв., с изключение на решенията по предявени искове за собственост и други вещни права върху недвижим имот и съединените с тях искове с предмет обуславящи правото на собственост права.
С иска по чл. 75 ЗС не се защитават вещни права, а едно фактическо състояние, каквото е владението, поради което за делата с правно основание на иска по чл. 75 ЗС и 76 ЗС е приложимо е общото правило на чл. 280, ал. 3, т. 1, като допустимостта на касационното производство ще се преценява съобразно цената на иска.
С разпоредбата на чл. 69, ал.1 т.3 във вр. с т.2 ГПК законодателя дефинира цената на иска при исковете за нарушено владение – „размерът на цената на иска по искове за нарушено владение е ј от размера по т.2“ ( исковете за собственост) т.е. от данъчната респ. пазарната цена на имотите. В случая, видно от приложеното пред първоинстанционния съд удостоверение за данъчна оценка на земята и сградите (л. 29) цената на исковете за всеки един от имотите (при посочената по-горе данъчна оценка) по чл. 75 ЗС , така и според общата данъчна оценка от 16 388, 80 лв., изчислена по правилата на чл. 69, ал.1, т. 3 във вр. т. 2 ГПК на 4 097,20 лв., е под изискуемия праг от 5 000 лв., което обстоателство изключва допустимостта на касационното обжалване.
По искане на ответника по касация за разноски: Съобразно този изход на делото и на основание чл. 81 ГПК и чл. 78 ал.4 ГПК, направените за защита на ответника по касацията разноски пред ВКС в размер на 800 лв. (осемстотин лв.) за адвокатско възнаграждение, следва да се възложат в тежест на касатора. Искането за присъждане на разноски е своевременно заявено- с отговора на касационната жалба, към която е представен списък по чл. 80 ГПК и адвокатско пълномощно, в което е удостоверено, че размерът на договореното в него възнаграждение за процесуално представителство е платено в брой.
По изложените съображения и на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК , съставът на ВКС – второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба вх. № 2392/ 23.03.2018 година на К. Х. К., от [населено място] срещу въззивно Решение № 39 от 25.01.2018 година по гр. в. д. № 599/2017 година на Софийски окръжен съд.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 2172/2018 год., образувано по описа на ВКС- второ отделение на гражданската колегия.
ОСЪЖДА К. Х. К. от [населено място], да заплати на Р. П. Г. ЕГН: [ЕГН] от [населено място], [улица], сумата от 800 лв. /осемстотин лв./ разноски за процесуално представителство в касационното производство на основание чл. 81 ГПК, във вр. чл. 78, ал. 4 ГПК.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страната, съобразно чл. 7, ал. 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :