ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№583
София, 8.06.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 4 юни две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 1/2010 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „К” Е. гр. С. против въззивното решение на Пловдивски окръжен съд № 1* от 15.07.2009 год. по гр. д. № 624/2009 год., с което е потвърдено решение № 8* от 10.12.2008 год. по гр. д. № 13/2008 год. на Карловски районен съд, с което е призната за незаконна и отменена заповед № 15 от 26.11.2007 год. на „К” Е. гр. С., с която на Н. П. Л. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение”, поради нарушаване на трудовата дисциплина изразено в пълен отказ за изпълнение на трудовите задължения на 15, 16 и 19 ноември 2007 год., което възпрепятствало изпълнението на производствената програма на дружеството и затруднило работата на другите работници и служители в дружеството, деяния представляващи системни нарушения на трудовата дисциплина, същата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „монтажник – финизиране и опаковане на обувки” и „К” Е. е осъдено да и заплати обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение в размер на 691,52 лв. със законна лихва от предявяване на исковата молба 08.01.2008 год. до окончателното изплащане на сумата.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че с обжалваното решение въззивният съд е разрешил в противоречие с представена съдебна практика материалноправния въпрос – задължен ли е работодателят да установи, че е изпълнил разпоредбата на чл. 193, ал. 1 ГПК, ако другата страна не се е позовала на неизпълнението и. Представя съдебни решения на Върховния касационен съд по гр. д. № 784/2001 год. и гр. д. № 748/2001 год. по приложението на чл. 193, ал. 1 КТ, с което обосновава приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Ответницата Н. П. Л. не е представила писмен отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение, с което са разгледани искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставеният в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 КТ материалноправен въпрос е от значение за изхода на делото, тъй като неспазване на изискването по чл. 193, ал. 1 КТ от работодателя е абсолютно основание за отмяна на заповедта като незаконна, без да се навлиза в разглеждане на спора по същество. С обжалваното решение съдът е приел, че в доказателствена тежест на работодателя е да установи, че в рамките на дисциплинарното производство е поискал обяснения от ищцата по повод извършените нарушения на трудовата дисциплина, за които е наложено най – тежкото дисциплинарно наказание. Такива доказателства не са били представени, което е дало основание на съда да отмени уволнението като незаконно на процесуално основание, без да навлиза по съществото на спора.
Представената съдебна практика от жалбоподателя е в подкрепа на трайно установената съдебна практика по приложението на чл. 193, ал. 1 КТ, а тя е в смисъл, че в рамките на дисциплинарното производство, преди налагане на дисциплинарното наказание, работодателят е длъжен да поиска обяснение от работника или служителя за извършеното нарушение на трудовата дисциплина и да установи този факт по делото. Искането на обяснения от дисциплинарно наказания работник или служител е съществен елемент от дисциплинарното производство и неговото доказване не зависи от това, дали другата страна ще се позове на неизпълнеието му от работодателя. Липсата на покана за изслушване, респ. непоискването на обяснения от работника или служителя, прави дисциплинарното наказание незаконно и е абсолютно процесуално основание за отмяна на уволнението, без да е необходимо спора да се разгледа по същество. За спазването му съдът следи служебно, поради което в интерес на работодателя е да докаже, че е изпълнил изискванията на чл. 193, ал. 1 КТ.
В изложението е повдигнат и процесуалноправният въпроса – бил ли е длъжен съдът да укаже на жалбоподателя, че следва да докаже определени факти и обстоятелства по делото. Производството по предявеният иск е започнало и се е развило по време действието на ГПК от 1952 год. (отм.) – делото е образувано на 08.01.2008 год., когато проявлението на служебното начало (след реформата от 23.12.1997 год.) е силно ограничено. Израз това ограничение е отмяната на възможността съдът да подпомага страните при упражняване на техните процесуални права и попълване на делото с факти и доказателства. В този смисъл, като не е указал на ответника, че в негова доказателствена тежест е да установи спазването на чл. 193, ал. КТ, съдът не допуснал твърдяното процесуално нарушение, предмет на поставения правен въпрос.
Изложеното дава основание да се приеме, че поставените правни въпроси не са разрешени с обжалваното решение в противоречие със съдебната практика на ВКС, поради което липсват предпоставките на приложното поле по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1* от 15.07.2009 год. по гр. д. № 624/2009 год. на Пловдивски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ