О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ . 583
гр.София, 25.06.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и трети юни две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 1923 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. с нестопанска цел „А” срещу решение № 175 от 18.06.2009 г. на Софийския градски съд, постановено по гр.д. № 3* от 2008 г., с което е оставено в сила решение от 25.07.2008 г. по гр.д. № 3* от 2007 г. на Софийския районен съд в частта му за отхвърляне на предявените по реда на чл.181 от ГПК /отм./ установителен иск срещу С. о. и осъдителен иск срещу А. Д. Д. за собственост върху ? ид.ч. от дворно място с площ от 1200 кв.м., намиращо се в гр. Б. и представляващо имот пл. № 1* от к.л. № А* по плана на гр. Б. с неприложена регулация, одобрена със заповед № 4* от 26.07.1977 г. при съседи: от север- улица, от изток и юг- имот пл. № 1897.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението поради постановяването му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила и необоснованост- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК. Твърди се, че обжалваното решение противоречи на определение № 101 от 2008 г. по гр.д. № 2* от 2008 г. на ВКС, Пето г.о. Освен това, касаторът счита, че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото би било произнасянето на ВКС по следните въпроси: 1. За конкуренцията между правата на универсалния правоприемник по завещанието на А. К. Ч. и заветника по това завещание, като неправилното решаване на този въпрос е довел до конституиране като ищец на ненадлежна страна, 2. М. ли заветникът да упражнява процесуалните права на неговия завещател /да завежда дела от името на завещателя или да се явява по дела заведени срещу завещателя/ или той е само кредитор на наследниците на завещателя. Според касатора право да продължи процесуалните действия след смъртта на завещателя има само неговия универсален правоприемник, но не и заветника, 3. К. следва да се тълкува разпоредбата на чл.29, ал.2 от Закона за собствеността в редакцията й до 2007 г., гласяща че чужденците и чуждестранните юридически лица не могат да придобиват право на собственост върху земя, освен при наследявяне по закон /дали законодателят е включил в понятието „наследяване по закон” всички случаи на наследствено правоприемство, включително и наследяването по завещание или разпоредбата следва да се тълкува ограничително и 4. К. е действието на променената редакция на чл.22 от Конституцията на РБ от ДВ бр.18 от 2005 г. по отношение на заварени хипотези.
Ответникът по жалбата С. о. не взема становище по нея.
Ответницата А. Д. Д. оспорва жалбата.
Върховният касационен съд на РБ, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационното обжалване счита следното: Не е налице посоченото от касатора основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК. Това основание изисква посоченият от касаторите материалноправен или процесуалноправен въпрос да е решен по различен начин в обжалваното решение и в друго влязло в сила съдебно решение или определение. В настоящия случай касаторът не е посочил друго решение или определение, в което посочените от него правни въпроси да са решени по начин, различен от този в обжалватото решение. Определението на ВКС, на което се е позовал касатора, не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване по реда на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК поради следното: Това определение е постановено по реда на чл.288 от ГПК. С този вид определения ВКС не решава материалноправни или процесуалноправни въпроси, относими към неограничен брой случаи, а само конкретния въпрос дали са налице основания по чл.280 от ГПК за допускане на касационно обжалване на конкретно съдебно решение. В този смисъл определенията на ВКС по чл.288 от ГПК не са съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК и съответно не могат да са основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК.
Независимо от горното, първите два посочени от касатора въпроси /за конкуренцията между правата на универсалния правоприемник по завещанието на А. К. Ч. и заветника по това завещание и съответно затова кой е следвало да бъде конституиран като ищец по първоначално предявяния иск след смъртта на А. Ч. и затова може ли заветникът да упражнява процесуалните права на неговия завещател или той е само кредитор на наследниците на завещателя/ са напълно неотносими към предмета на касационното обжалване по настоящото дело. Тези два въпроса касаят допустимостта и правилността на решението по първоначално предявения от А. Ч. иск с правно основание чл.108 от ЗС, което не е предмет на касационно обжалване с настоящата касационна жалба: Решението по този иск е влязло в сила, тъй като не е обжалвано от страните по него /С. о. и.. Касаторът по настоящото дело А. у. в България не е бил страна по този иск, поради което решението по този иск няма спрямо него сила на присъдено нещо и съответно АУБ няма право да го обжалва. Тези правни въпроси касаторът АУБ е можел да постави при обжалване на определението на първоинстанционния съд от 30.03.2007 г., с което е прекратено производството по първоначално предявения иск по отношение на АУБ като е прието, че правоприемник на починалата първоначална ищца А. Ч. по завещанието от 31.10.2001 г. за процесните имоти, находящи се в гр. Б., е само С. о. , но не и А. у. в България. Последният обаче е пропуснал да обжалва това определение, поради което и не е бил конституиран като страна по първоначално предявения от А. Ч. иск с правно основание чл.108 от ЗС. Поради това, както бе посочено и по-горе, АУБ не може да обжалва решението по този първоначално предявен иск. Предмет на подадената по настоящото дело касационна жалба на АУБ е решението на въззивния съд само по предявените от АУБ по реда на чл.181 от ГПК /отм./ установителен и осъдителен иск за право на собственост върху ? ид.ч. от процесните имоти, основаващ се на други основания- не на завещанието на А. Ч. , а на завещанието на нейния брат и бивш собственик на ? ид.ч. от имотите И. Ч. в полза на А. В. и на договора за продажба на наследството на И. Ч. , сключен между А у. в България.
Другият посочен от касатора въпрос за тълкуването на разпоредбата на чл.29, ал.2 от ЗС в редакцията й преди изменението й с ДВ бр.13 от 2007 г. не може да обуслови допускане на касационно обжалване по реда на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, както твърди касатора, тъй като тази разпоредба е ясна: Съгласно нея /редакция преди изменението с ДВ бр.24 от 2007 г./, чужденци и чужди юридически лица не могат да придобиват право на собственост върху земя на територията на РБ, освен при наследяване по закон. Както в съдебната практика, така и в теорията не съществува спор и няма различно тълкуване по въпроса дали наследяването по закон включва и наследяването по завещание. Практиката е последователна, че наследяване по закон е налице, когато наследодателят не е оставил завещание. Именно поради това и в Закона за наследството наследството по закон и наследството по завещание са уредени в две различни глави на закона. Настоящата инстанция счита, че не е налице промяна в законодателството или в обществените отношения, която да налага да бъде променена константната практика на съдилищата по този въпрос.
Не се налага тълкуване и по въпроса какво е действието на променената редакция на чл.22 от Конституцията на РБ от ДВ бр.18 от 2005 г. по отношение на заварени хипотези. По този въпрос също няма неяснота в закона. Напротив, има изрична и ясна разпоредба в Закона за нормативните актове- чл.14 от ЗНА, според който законът има обратно действие само по изключение и то ако това изключение е предвидено в изрична разпоредба. Тъй като в случая няма разпоредба, която да предвижда обратно действие на изменението на чл.22 от Конституцията /публ. в ДВ бр.18 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г./, то това изменение има действие само за в бъдеще- тоест не може да се приложи по отношение на наследства, открити преди 01.01.2007 г., каквото в случая е било наследството на И. Ч. , починал на 11.02.1999 г.
Освен горепосоченото, настоящата инстанция счита, че не е налице промяна в законодателството или в обществените отношения, която да налага да бъде променена константната практика на съдилищата по тези два въпроса. В този смисъл не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на решението.
Поради всичко гореизложено следва да се приеме, че не са налице основания по чл.280, ал.1 от ГПК и касационното обжалване на решението на Софийския градски съд не следва да се допуска.
С оглед изхода на делото и на основание чл.81 от ГПК във връзка с чл.78 от ГПК касаторът А. у. в България дължи и следва да бъде осъден да заплати на ответницата по касационната жалба А. Д. Д. направените от нея разноски за адвокат по делото през ВКС в размер на 2 000 лв.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно разглеждане жалбата на С. с нестопанска цел „А” срещу решение № 175 от 18.06.2009 г. на Софийския градски съд, постановено по гр.д. № 3* от 2008 г.
ОСЪЖДА С. с нестопанска цел „А” със седалище и адрес на управление гр. Б., ул.”Г” № 1 да заплати на А. Д. Д. от гр. С., ул.”Мур” № 25, ет.3, ап.7 на основание чл.81 от ГПК във връзка с чл.78 от ГПК разноски по делото пред ВКС в размер на 2 000 лв. /две хиляди лева/.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.