О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 583
гр.София, 19.10.2009г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на осми октомври през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията КОСТОВА т.д. № 433/2009 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 във вр. с чл. 280, ал.1 ГПК и е образувано по касационна жалба на “С” А. , гр. Б. срещу решение №148 от 12.12.2008г., постановено по в.т.дело № 252/2998г. на Бургаския апелативен съд, с което е оставено в сила решение № 45 от 20.03.2008г., постановено по т.дело №124/2007г. на Бургаския окръжен съд, който е отхвърлил исковете по чл.29, ал.1 и чл.28, ал.1 ЗЗД на “С” А. срещу “Български ж. страници” ЕООД за унищожаване на договор за продажба от 6.11.2002г. на УПИ * по плана на туристически комплекс “С” поради измама и грешка в личността. В приложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът се позовава на произнасяне от въззивния съд по съществени материалноправни и процесуални въпроси, решени в противоречие с практика на ВС и ВКС, в конкретно цитирани съдебни решения. Ответникът по касационната жалба “Български ж. страници“ ЕООД в писмено становище счита, че отсъстват основанията за допускане касационно обжалване на въззивното решение, по съществото на спора, счита за правилно въззивното решение и иска да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл. 283 от ГПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Въпреки процесуалната допустимост на жалбата, обусловена от нейната редовност, настоящият състав на ВКС намира, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване по следните съображения:
За да отхвърли иска по чл.29, ал.1 ЗЗД, за унищожаване на договора, обективиран в нот.акт № 65, т.VІ, н.д. №1071/2002г. поради измама, въззивният съд е приел, че след като към предложението за закупуване на терена от “Български ж. страници” ЕООД е бил приложен предварителния договор между “Л” ООД и “Български ж. страници” ЕООД за закупуване на хотел Т. с дадено съгласие на продавача купувачът да закупи и терена / чл.35,1 от приватизационния договор/, то “С” А. е бил уведомен за действителното положение относно собствеността на хотела и доколкото е имал /ищеца/ грешна представа за правното действие на клаузите на предварителния договор, в частност новиране на задължението за продажба на прилежащия терен, то тази грешна представа не е резултат от поведението на ответното дружество. Предложението за замяна на кредиторите е по правото за предпочитан купувач е правомерно действие / чл.13, ал.1 и чл.14 ЗЗД/ и не може да бъде определено като умишлено въвеждане в заблуждение. Прието е, че клаузата по чл.35, 1 от приватизационния договор регламентира едно задължение обусловено от презумцията на чл.92, ал.1 ЗС и в съответствие с тази презумция е клаузата в предварителния договор – придобивайки собствеността върху хотела купувачът “Български ж. страници” ООД иска да придобие и собствеността върху терена. Доколкото няма данни презумцията на чл.92, ал.1 ЗС да е била оборена чрез проверка на собствеността към датата на сключване на атакуваната сделка, съдът е приел за очевидно очакването на двете страни по договора, предварителния договор да бъде обявен за окончателен, косвено доказателство за което е предявения от страна на “Български ж. страници” иск по чл.19, ал.3 ЗЗД срещу “Л” ЕООД. Съдът е споделил изводите на първоинстанционния съд по алтернативно предявения иск по чл.28, ал.1, пр.2 ЗЗД /унищожаване на договора поради грешка в субекта/, както и по отношение на възражението за изтекла давност и доколкото не са изложени оплаквания във въззивната жалба срещу тази част от решението, го е оставил в сила. Следва да се отлежи, че по алтернативно предявения иск по чл.28, ал.1, пр.2 ЗЗД не са изложени в касационната жалба оплаквания за неправилност на решението, както и основания за допускане касационно обжалване на въззивното решение в тази му част.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът “С” А. е посочил като съществен материалноправен въпросът налице ли е измама и какви са последиците на един договор, сключен при грешка в мотивите, допусната поради въвеждане в заблуждение на договарящия. Допълнителното основание е по чл.280, ал.1, т.2 ГПК – противоречива съдебна практика, обективирана в решение №23-98- ІІ г.о. и решение №203-1997г. 5 чл. състав на ВКС. При формулиран от касатора материалноправен въпрос, обусловил решаващия извод на съда за отхвърляне на иска за унищожаване на сключения между страните договор за продажба, поради умишлено въвеждане на продавача в заблуждение, основна предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, настоящият състав на ВКС, Търговска колегия, намира, че не е налице допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. В първото решение грешката в мотивите е обвързана с хипотезата на измама, ако е допусната и се дължи на умишлено въвеждане в заблуждение, а във второто решение е прието, че грешка в мотивите може да бъде основание за нищожност на договора поради липса на основание. С представените по делото решения на касационната инстанция не се доказва противоречива практика по правния въпрос, по който се е произнесъл съда. В двете съдебни решения на ВКС са разгледани два самостоятелни фактически състава на недействителните сделки, почиващи на конкретни факти по двете дела, поради което двете решения не си противоречат. Дали е налице измама при сключване на договора, е въпрос на конкретна фактическа обстановка по делото и представлява самостоятелен фактически състав за обявяване на една сделка за недействителна. В настоящото дело е прието, че не се доказват умишлени измамлеви действия на купувача по договора за продажба по отношение на продавача, елемент от фактическия състав на измамата и поради този причина искът по чл.29, ал.1 ЗЗД е отхвърлен като неоснователен. Правните изводи на съда за отсъствие на основания за унищожаване на договора за продажба поради измама са направени на базата на доказателствата по делото, а правилната им преценка от въззивния съд е въпрос на правилността на решението и на основанията по чл.281, т.3 ГПК.
Като основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение е посочен чл.280, ал.1, т.3 ГПК – при липсата на константна практика на ВС и ВКС по въпроса: мотивите за сключването на един договор е ли са релевантни за валидността на договорната воля, след като те не са част от волеизявлението. По този въпрос липсва произнасяне от съда, поради което не попада в обсега на чл.280, ал.1 ГПК.
За съществен материалноправен въпрос е посочен от касатора този за погасяването на исковата претенция по давност, решен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВС, обективирана в решение №7 от 25.01.1997г. по гр.дело № 2398/1978г. Іг.о. Поставеният от касатора материалноправен въпрос не попада в обсега на чл.280, ал.1 ГПК защото съдът е отказал да се произнесе по възражението на ответника за погасяване на правото на ищеца да унищожи договора, тъй като искът се отхвърля на друго основание.
Неоснователно искането на касатора да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. – Въпросът относно валидността на предварителния договор в контекста на измамата не е въведен в исковата молба като фактическо и правно основание за унищожаване на договора на това основание, поради което необсъждането на този довод не попада в приложното поле на основанието по чл.280, ал.1 ГПК.
Разноски на ответника по касация не следва да се присъждат тъй като не са представени доказателства договореното възнаграждение в размер на 7000 лв. да е заплатено на процесуалния представител на страната.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №148/ 12.12.2008г.г., постановено по в.т.дело № 252/2008г. на Бургаския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: