О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 584
София,11.10.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 04.10. две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
ч.т.дело №487/2012 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.2 ГПК по повод подадена частна жалба от [фирма] [населено място], чрез юрисконсулт С. С., с вх.№6361/20.06.2012 г. на ВКС, подадена по пощата с пощенско клеймо от 18.06.2012 г., срещу Определение № 412 от 28.05.2012 год. по ч.т.д.№989/2011 год. на ВКС, ІІ Т.О., с което е оставена без разглеждане частната касационна жалба на настоящия частен жалбоподател срещу определение № 1251 от 05.07.2011 год. по ч.гр.д.№2211/2011 год. на Софийския апелативен съд,,ГК,1 състав. С това определение въззивният съд е потвърдил определението на Софийския градски съд, с което е оставена без уважение молбата на настоящия частен жалбоподател с правно основание чл.219, ал.1 ГПК за привличане на негова страна като трети лица помагачи на [фирма] и [фирма]. Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, като навежда доводи относно основателността на молбата му с правно основание чл.219, ал.1 ГПК, но не и на такива срещу приетата недопустимост на частната касационна жалба.
Ответникът [фирма] не взема становище по частната жалба.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1, във вр. с чл.62, ал.2 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу определение, подлежащо на касационно обжалване/ чл.274, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Частната жалба е неоснователна. Правилно съставът на Второ търговско отделение на ВКС е приел, че определениeто по чл.219, ал.1 ГПК, с което е отказано привличането на трети лице помагачи, не подлежи на касационно обжалване. Определенията, които подлежат на касационно обжалване, са посочени изрично чрез нормите на чл.274, ал.3 ГПК. Касае се за процесуалноправна норма, която не може да бъде тълкувана разширително. Определението, с което се отказва привличането на трето лице помагач, не попада под хипотезата на чл.274, ал.3, т.1 ГПК, защото не е преграждащо. Прекратително е само това определение, което възпрепятства по-нататъшното развитие на делото, а не и на евентуалното съпътстващо производство. Третото лице помагач не е главна страна в процеса и иск от или срещу него може да бъде предявен в самостоятелен процес. Този въпрос е разрешен с т.5 на ТР 1-2001-ОСГК, което на основание чл.130, ал.2 ЗСВ е задължително за съдилищата в Република България. Уредбата на предпоставките за привличане на трето лице помагач в сега действащия ГПК е аналогична на тази по отменения ГПК, поради което разрешението, дадено в посоченото по-горе тълкувателно решение не е изгубило сила.
Определението, с което се отказва конституирането на трето лице помагач, не се обхваща и от нормата на чл.274, ал.3, т.2 ГПК, защото то не дава разрешение по същество на друго производство. Привличането на подпомагаща страна е съпътстващо производство на това по упражняване правата на привличащата страна. Чрез него тя цели да улесни защитата си срещу ответната страна по главния иск, както и да обвърже привлеченото лице със силата на мотивите.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 412 от 28.05.2012 год. по ч.т.д.№989/2011 год. на ВКС, ІІ Т.О.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: