О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 584
София, 12.10.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева ч.гр.д.№476 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.2 от ГПК.
С определение №780 от 16.07.08г. по ч.гр.д. №2136/08г. на Софийски градски съд, ІІ-Д ГО, е оставено в сила определение от 22.04.08г. по гр.д. №25279/07г. на СРС, 43 с-в, с което е било отказано привличането на трето лице-помагач на страната на ответника. Въззивният съд е споделил мотивите на първата инстанция, че след приключване на първото по делото заседание привличането на трето лице-помагач е недопустимо, независимо, че едва след това заседание на страната са станали известни обстоятелства, обосноваващи правния интерес от привличането. Въззивният съд се е позовал на решение №3549/29.10.78г. на ВС, І ГО, което е в същия смисъл.
Частна касационна жалба срещу въззивното определение е подал ответникът Д. К. П.. В изложението към нея се поддържа, че решение №3549/29.10.78г. на ВС, на което се е позовал въззивният съд, е постановено при една различна обществено-икономическа обстановка. Даденото разрешение в него се нуждае от промяна. – т.е. налице е основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допустимост на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че частната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на касационен контрол определение, с което е дадено разрешение по същество на производството за привличане на трето лице-помагач.
Не е налице обаче соченото основание по чл.280, ал.3 от ГПК за допустимост на касационното обжалване.
Въпросът, който поставя частният жалбоподател – дали привличането на трето лице помагач може да стане и след първото съдебно заседание е един от тези, които обуславят изхода на произнасянето по молбата за привличане. По този въпрос обаче има трайна съдебна практика на ВС и ВКС, с която въззивният съд се е съобразил и която не се нуждае от промяна, ето защо не е налице соченото от жалбоподателя основание по чл.280, ал.3 от ГПК. Според тази практика, привличането може да стане само в първото по делото заседание – в този смисъл са мотивите на Тълкувателно решение № 109 от 16.04.1985 г. ОСГК, мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 4.01.2001 г. на ВКС по т. гр. д. № 1/2000 г., ОСГК, както и определения на тричленни състави, постановени в частни производства – напр. определение № 459 от 15.10.2008 г. на ВКС по гр. д. № 1569/2008 г., I г. о., ГК и др. В същия смисъл е и решение №3549/29.10.78г. на ВС, І ГО, на което се е позовал въззивният съд. Въпреки, че е постановено в една различна обществено-икономическа обстановка, приетото в него не се нуждае от изменение. Правилото, че трето лице-помагач може да бъде привлечено най-късно в първото съдебно заседание е залегнало както в отменения ГПК, при действието на който е постановено посоченото решение на ВС, така и в действащия ГПК – чл.219, ал.1, като за ответника срокът за привличането е изместен напред във времето – с отговора на исковата молба. Ето защо не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното определение.
За пълнота на изложението следва да се добави и това, че привличането на трето лице-помагач е допустимо само при наличие на правен интерес, какъвто в случая липсва, тъй като ответникът по ревандикационния иск не противопоставя на ищеца права, които черпи от третото лице – чл.191, ал.2 от ЗЗД, а само права, произтичащи от придобивна давност върху спорния имот.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на І ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №780 от 16.07.08г. по ч.гр.д. №2136/08г. на Софийски градски съд, ІІ-Д ГО.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: