3
Опр. ч.т.д. 421/11 на ВКС- ТК, ІІ ро отд.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 584
гр. София, 13.07.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на дванадесети юли през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: Е. В. Б. Б.
като изслуша докладваното от съдия Б. Б. ч. т. дело №421 по описа за 2011г.
Производството е по чл. 274, ал.3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на пълномощника на управителя на [фирма]-П. срещу определение № 469 от 16.03.2011 г. по ч. гр. д. №185/2011 г. на ОС-Плевен,с което е потвърдено постановеното на 27. 01. 2011 г. определение на РС-гр. П. по гр. д. №5852/2010 г. за прекратяване на производството по иска срещу ответника [фирма] за прогласяване нищожността на възлагателно постановление № 299/22.06.2007 г. издадено на основание чл.717з ал.1 от ТЗ от ОС-Плевен по т.д. №53 /98, доколкото с него се възлага в собственост на праводателя на ответното дружество недвижим имот, който не е бил собственост на несъстоятелния длъжник [фирма] .
Частният жалбоподател поддържа, че въззивното определение е неправилно поради нарушение на материалния закон.
Ответната страна не изпраща писмен отговор на частната касационна.
Допускането на касационното обжалване е обосновано с твърдението, че посоченият като обуславящ правен въпрос: за възможността на трети лица, които не са участвали в търга по чл.717в и следващите от ТЗ да атакуват действителността на възлагателното постановление,според жалбоподателя е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото-съдилищата: основание за допускане до касация по чл.280 ал.1, т.3 от ГПК.
Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – депозирана е от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт и в преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК.
За да постанови обжалваното определение, съставът на въззивния съд се е позовал на разпоредбата на чл. 717 з ал.4 от ТЗ вр. с чл.717 г от ТЗ , която сочи като основание за недействителност на възлагателното постановление, която може да се предяви по исков ред само в точно и изчерпателно изброени хипотези, сред които евентуалната материално- правна незаконосъобразност на постановлението, с което се извършва възлагане на чужд на длъжника имот-собственост на трето лице не попада. Същото се отнася и за позоваване от страна на ищеца на неспазване на процедурата за провеждане на продажбите в производството по несъстоятелност. Посочените от самия ищец в исковата молба факти като основания за нищожност на възлагателното постановление на съда по несъстоятелността не могат да се квалифицират и като такива по чл.270 ал.2 от ГПК касаещи нищожността на постановлението като съдебен акт, които обхващат хипотезите на постановяване от незаконен съдебен състав, по въпрос извън съдебната компетентност и не в надлежна форма. С оглед изложеното, решаващият състав на въззивния съд приема, че липсват изложени от страна на ищеца основания, които законът да свързва с нищожност на възлагателното постановление, поради което и не е налице активна процесуална легитимация на ищеца като носител на правото на иск петитумът на който не се свързва с наведените като правопораждащи в исковата молба факти и обстоятелства.
Видно от съпоставката на соченият като обуславящ въпрос за възможността на трети лица, които не са участвали в търга по чл.717в и следващите от ТЗ да атакуват действителността на възлагателното постановление, със съображенията в мотивите на обжалвания акт изложени в предходния абзац, така формулираният правен въпрос не може да се квалифицира като обуславящ изхода на спора, доколкото основните съображения на съда се свеждат до това, че изобщо липсват наведени в исковата молба основания за нищожност на възлагателното постановление, а не за това, могат ли трети лица да го атакуват като нищожно. Непосочването на правен въпрос, който в действителност да е обуславящ изхода на конкретния спор от гледна точка на съдържанието на спорното право, разглеждането му и конкретното произнасяне по него от страна на съда, постановил обжалвания акт, само по себе си е основание за недопускане до касация, съгласно ТР№1/19.02.2010 г. по тълк. дело №1/2009 г. на ОСГТК.
С оглед изложеното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 469 от 16.03.2011 г. по ч. гр. д. №185/2011 г. на ОС-Плевен,.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.