Определение №584 от 17.8.2011 по търг. дело №586/586 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

4

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

N 584

С., 17.08. 2011 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на двадесет и първи януари две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА

при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 586/2010 година

Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. С. М. срещу решение № 354 от 23.04.2010 г. по гр.д.№ 64/2010 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е оставено в сила решение от 15.10.2009 г. по гр.д.№ 3237/2008 г. на Софийски градски съд в чатта, с която иска на касатора срещу ЗК [фирма] по чл.226 КЗ е отхвърлен за разликата над 42 000 лв. до предявения му размер от 100 000 лв.
В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради постановяването му в противоречие с материалния закон – чл.51, ал.2 и чл.52 ЗЗД.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се сочи необходимостта от уеднаквяване на практиката на ВКС по приложението на чл.52 ЗЗД в случаите, в които се присъждат застрахователни обезщетения, което ще доведе до точното прилагане на закона и развитието на правото, както и в случая, че неправилно бил приложен чл.51, ал.2 ЗЗД.
Ответникът по касация ЗК [фирма] възразява по допустимостта на касационното обжалване.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално редовна.
Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Решаващите изводи на въззивния съд, за да потвърди първоинстанционното решение в отхвърлителната му част са обосновани с наличието на съпричиняване от пострадалия, изразяващо се в управляването на автомобила му без предпазен колан и със скорост над 50 км/ч., която ако е била спазена, сблъсъкът ще се е състоял само между неговия автомобил и този на деликвента, но поради превишаването на разрешената скорост с 30 км./ч., автомобилът се ударил и в трета кола. Приел е съотношение на вината 40:60 и при определено за претърпените неимуществени вреди застрахователно обезщетение в размер на 70 000 лв., му присъдил 42 000 лв.
Изложението на основанията за допускане на касационно обжалване всъщност възпроизвежда част от оплакванията в жалбата срещу въззивното решение, които обаче могат да бъдат разгледани само ако е налице някоя от предпоставките, предвидени алтернативно в чл.280, ал.1 ГПК. Касаторът не твърди по-нататък, че поставения въпрос по приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД се разрешава противоречиво от съдилищата, нито сочи конкретни влезли в сила решения на съдилищата от страната /районни, окръжни, апелативни/, които да противостоят на тълкуването, дадено с обжалваното решение във връзка с приетото с него съпричиняване. За прецизност на изложението следва да се посочи, че наличието на причинна връзка между извършеното от пострадалия нарушаване на правилата на ЗДвП и настъпилия вредоносен резултат е фактически въпрос, констатациите за който зависят от установените по всяко дело конкретни факти, т. е. този въпрос не може да обуслови наличие на противоречива практика, тъй като е винаги конкретен и подлежи на установяване в процеса. Правилното установяване на фактите и преценката им е въпрос по съществото на спора и е относим към евентуална твърдяна неправилност на обжалваното решение по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, но не и към допустимостта на касационното обжалване. Изложеното се отнася и до въпроса за съотношението на приноса на пострадалия за настъпилия вредоносен резултат, по който съдът изгражда вътрешното си убеждение при съобразяване на задължението си по чл. 188, ал. 1 ГПК (отм.) за преценка на всички събрани по делото доказателства и мотивиране на съдебния акт.
Вторият от поставените от касатора материалноправни въпроси за приложението на чл.52 ЗЗД удоволетворява общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. По отношение на така формулирания въпрос не е налице соченото от касатора основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. На първо място не налице неясна, или непълна правна норма, нуждаеща се от доказване, или корективно тълкуване поради влагане на нов смисъл в нея, тъй като законовият критерий, определен в чл. 52 от ЗЗД е справедливостта, която се определя от конкретните обстоятелства по делото – личността на засегнатия, степента на страданията от загубата на близък, родствената и емоционално-психическата връзка с починалия, последиците от смъртта за ищеца в морален и материален аспект. На второ място разликата в присъжданите от съдилищата различни размери на обезщетенията за неимуществени вреди от непозволено увреждане произтича от различните факти, специфични за всеки отделен случай, а не от неточното прилагане на закона – чл. 52 ЗЗД, установяващ справедливостта като основен критерий за определяне размера на обезщетението за този вид вреди. В този смисъл са указанията, дадени в т. 11 от Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС, с които Софийският апелативен съд се е съобразил при постановяване на обжалваното решение, прилагайки разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, като е посочил конкретните обстоятелства и значението им за размера на вредите. Преценката на отделните факти по делото, относими към определяне размера на обезщетението при спазване принципа на справедливост е въпрос на обоснованост на съдебното решение и касае правилността на постановения съдебен акт. Конкретните обстоятелства не могат да бъдат еднакви, или сравнявани едновременно, поради което не може да има уеднаквяване на практиката от ВКС. Изложеното позволява са се приеме, че не е налице твърдяното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Точното прилагане на закона по смисъла на посочената разпоредба е насочена към противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна практика по поставения правен въпрос, който е предмет и на настоящето дело, каквито данни в случая липсват. Развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществения правен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неясноти в правната норма, какъвто не е настоящия случай.
В обобщение, не са налице предпоставките на закона за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 354 от 23.04.2010 г. по гр.д.№ 64/2010 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top