ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 584
София, 20. септември 2013 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на осемнадесети септември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков ч.гр.д. № 4868 по описа за 2013 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е определение № 3422/14.02.2013 на Софийския градски съд по ч.гр.д. № 1682/2013 за прекратяване на поризводството по делото.
Недоволен от определението е жалбоподателят П. Г. З., представляван от адв. Св. И. от САК, който го обжалват в срок, като счита че въззивният съ се произнесъл по процесуалноправните въпроси за задължението на българския съд да направи самостоятелна преценка на международната си компетентност по Регламент (ЕО) № 2201 от 27.01.2003 г. и обвързаността му от преценката на сезиран по-рано съд на друга държава членка и за правното значение на гражданството, местожителството и обичайното местопребиваване на детето, както и на законността на пребиваването за определяне на международната компетентност на съда, които са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, разрешават се противоречиво от съдилищата и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответницата по жалбата Н. З., представлявана от адв. А. Д. от САК я оспорва, като я счита неоснователна, тъй като към момента на предявяването на исковете пред испанския съд двамата родители и детето са имали обичайно местопребиваване в Испания.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че предявените на 25.02.2011 г. искания са за предоставяне на родителски права, определяне на мерки за лични отношения с другия родител и на местоживеенето на дете, както и иск за издръжката му. По предявен през 2010 г. иск испански съд по обичайното местопребиваване на детето е приел, че е компетентен и е постановил решение за прекратяване на брака, предоставил е родителските права на майката, определел е режим на лични отношения с бащата, както и издръжката на детето.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че първият от поставените правни въпроси обуславя решението по делото, но той които не е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд (задължителна съдебна практика в различен смисъл не е посочена и не същетвува), не се разрешава противоречиво от съдилищата (противоречива съдебна практика не е представена) нито има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че българският съд е длъжен да зачете становището по компетентността на по-рано сезирания съд, който е приел делото за разглеждане.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на определение № 3422/14.02.2013 на Софийския градски съд по ч.гр.д. № 1682/2013.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.