3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 584
София, 21.11.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на тринадесети ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря …………………………. и с участието на прокурора…….…………………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. дело № 2578 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1-во ГПК-във вр. чл. 286, ал. 2 ГПК и се развива едностранно.
Образувано е по частната жалба (погрешно означена още и като „касационна”) с вх. № 9151/25.V.2017 г. на Б. П. Д. от София, подадена против Разпореждане (без номер) на Софийския апелативен съд, ТК, 13-и с-в, от 27.ІV.2017 г. по ч. гр. дело № 3023/2016 г., с което – като процесуално недопустима – е била върната негова частна касационна жалба (с вх. № 17971/6.ХІІ.2016 г.) срещу определение № 3784/11.ХІ.2016 г., постановено по същото дело: за потвърждаването на разпореждане № 25681/22.ІV.2016 г. на въззивен състав на СГС, ГК, с-в ІІ-Е, по гр. дело № 6986/2015 г., което е било издадено на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК.
Оплакванията на частния жалбоподател Д. са за неправилност на атакуваното разпореждане, поради постановяването му „в нарушение на материалноправните разпоредби и основните принципи на закона”. С оглед това той претендира отменяването му и постановяване на съдебен акт от настоящата инстанция, с който да бъдела допусната касационна проверка на определение № 3784/11.ХІ.2016 г. на САК, ТК, 13-и с-в, постановено по ч. гр. дело № 3023/2016 г.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното пр-во пред САС, настоящата частна жалба на Б. П. Д. от София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Разгледана по същество тази частна жалба е неоснователна.
Съгласно чл. 62, ал. 3 ГПК, когато съдът определи по-дълъг от установения в закон срок, извършеното действие след законния, но преди изтичане на определения от съда срок, не се смята за просрочено. В процесуалния кодекс обаче не съществува аналогична разпоредба за случай, в който процедиращият по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК, т.е. в качеството на касационна инстанция, апелативен съд, вследствие на пропуск, е постановил, че вместо да е окончателно, конкретно негово определение подлежало на последващ инстанционен контрол пред ВКС – т.е. без да е било съобразено изключението по чл. 274, ал. 4 ГПК-във вр. чл. 280, ал. 2, т. 1, предл. 2-ро ГПК. Такъв е процесният случай, в който на съответния състав от ГК на САС е било дадено задължително указание от председател на отделение в ТК на ВКС, имащо за последица оттегляемост на неговото определение № 3784/11.ХІ.2016 г. по ч. гр. дело № 3023/2016 г. във финалната част от неговия диспозитив: досежно погрешно приетото, че този съдебен акт подлежал „на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК”. Напротив, макар по исковата молба на Н. В. Н. /с вх. № 21923 от 16.ХІІ.2013 г./ срещу настоящия частен жалбоподател да са били образувани граждански дела по описа на СРС и съответно – на СГС, те по естеството си са търговски, тъй като главният иск за неоснователно обогатяване по чл. 534 ТЗ се основава на абсолютна търговска сделка по смисъла на чл. 1, ал. 1, т. 8, предл. 2-ро ТЗ, а именно запис на заповед от 30.ХІ.2007 г., като предмет на спора са били последиците „от изгубване на исковете” по менителничния ефект. Правилно /законосъобразно/ действащият като въззивна инстанция СГС е постановил във финалната част от диспозитива на своето решение, че то не подлежи на обжалване, а оттам – законосъобразно е било постановено и връщане на подадената от Б. Д. касационна жалба срещу това – по аргумент от текста на чл. 296, т. 1 ГПК, вече влязло в сила въззивно решение. В заключение, като е оттеглил определение № 3784/11.ХІ.2016 г. по ч. гр. дело № 3023/2016 г. в неговата финална част /досежно погрешно посочената негова обжалваемост пред ВКС „при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК”/ и, съобразявайки съдопроизводственото правило на чл. 274, ал. 4 ГПК, е върнал частната касационна жалба на Б. П. Д. срещу този свой окончателен акт, Софийският апелативен съд е постановил правилно /законосъобразно и обосновано/ разпореждане от 27.ІV.2017 г. по същото ч. гр. дело, което следва да бъде потвърдено – предвид констатираното надлежно изчерпване на процедурния ред за инстанционен контрол на постановеното от СГС въззивно решение.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане (без номер) на Софийския апелативен съд, ТК, 13-и с-в, от 27.ІV.2016 г., постановено по ч. гр. дело № 3023/2016 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2