О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 584
гр. София, 26.10.2015 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на шести октомври, две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
НИКОЛАЙ МАРКОВ
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№857 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение от 04.12.2014 г. по гр.д. №512/2014 г. на ОС Кюстендил. С обжалваното решение е потвърдено решение №299/29.05.2014 г. по гр.д.№302/2014 г. на РС Кюстендил, с което на основание чл.240, ал.1 от ЗЗД [фирма] е осъдено да заплати на [фирма] сумата от 19 558.30 лв., дължима по договор за заем от 26.06.2008 г., ведно със законната лихва от 01.10.2013 г. до окончателното изплащане.
В жалбата се навеждат доводи, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Поддържа се, че въззивният съд неправилно е приел наличие на валидно сключен договор и потвърждаването му по реда на чл.301 от ТЗ, при извършена констатация, че пълномощникът не е имал право да сключи договора, при наличие на изрично противопоставяне от ответника веднага след узнаването и при установения факт, че сделката не е търговска. С оглед изложеното и тъй като договорът за заем бил симулативен, а и сключен във вреда на представлявания, иска отмяна на решението и отхвърляне на иска.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси: 1. Търговски пълномощник, който не разполага с правомощия за сключване на договор за заем може ли да задължава валидно търговеца по такъв договор. 2. Какъв е видът на упълномощаването, извършено от името на търговец в полза на физическо лице, с нотариална заверка на подписа на упълномощителя, при делегиране на общи правомощия за извършване на действия по предмета на дейност на търговеца и при липса на договор по чл.27 от ТЗ – търговско пълномощно по чл.26 от ТЗ или общо гражданско пълномощно по ЗЗД. 3. Търговска сделка ли е договорът за заем за търговец, в предмета на който не се включва предоставянето и получаването на заеми и подлежи ли тя на потвърждаване при условията на чл.301 от ТЗ, за които въпроси се твърди, че имат значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответникът по касация [фирма] не заявява становище.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че сключеният на 26.06.2008 г. между [фирма], чрез пълномощник З. Р. и [фирма], договор за заем е породил действие и то без значение дали сделката ще се квалифицира като търговска или не, тъй като на първо място съдържанието на представеното пълномощно дава основание да се приеме, че упълномощителят е декларирал воля за свободна преценка от пълномощника в извършване на действия, стига те да са в интерес на представляваното дружество, а доказателства, че сделката е против интересите на дружеството и че е привидна липсват, а от друга страна се е установило по безспорен начин, че сумата, предмет на договора за заем, е предадена в период, следващ датата на сключване на договора.
Настоящият състав намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Предвид изложените от въззивния съд мотиви, настоящият състав намира, че формулираните от касатора първи и трети въпрос не са обусловили решаващата воля на съда – както бе посочено, в обжалваното решение е прието, че с оглед съдържанието на пълномощното, в обема на представителна власт на упълномощеното лице се е включвала и възможността то да задължава дружеството по договори за заем, поради което съдът е направил извод, че действията на пълномощника обвързват представляваното дружество, в който смисъл е без значение дали сделката е търговска или не, респективно съдът не е приел, че упълномощеното лице е търговски пълномощник и че е налице потвърждаване при условията на чл.301 от ТЗ на сключена без представителна власт търговска сделка. В този смисъл и при липсата на общата предпоставка по чл.280, ал.1 от ГПК, по тези въпроси касационно обжалване не следва да бъде допуснато.
По отношение на втория от поставените въпроси следва да се посочи, че по правило по въпрос, който не е от правно, а от фактическо естество не може да се допусне касационно обжалване. И това е така, тъй като освен, че по отношение на такъв въпрос не съществува общата предпоставка по чл.280, ал.1 от ГПК /произнасянето по същия е част от правораздавателната дейност на съда във връзка с преценката на събраните доказателства, грешките при която не са основание за допускане на касационно обжалване/, то той при наведени твърдения за наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, обективно не може да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Ето защо и поради обстоятелството, че в случая имплицитно съдържащият се в решението извод, че пълномощникът не е действал като търговски пълномощник, е обусловен изцяло от извършения от въззивния съд анализ на доказателствата по делото, поставеният от касатора втори въпрос, е фактически, на същия е невъзможно да се даде отговор, който да е важим за всяка хипотеза, поради и което не може да обуслови допускане на касационно обжалване.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение от 04.12.2014 г. по гр.д. №512/2014 г. на ОС Кюстендил.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.